Определение № 163 от 17.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. София, 16.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100600213 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

Същото е образувано по частна жалба, подадена от А. В. П., срещу определение № 4458 от 29.12.2023 г., постановено по ЧНД 17568/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 108 състав, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалба срещу постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП) от 10.11.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 3286 ЗМ 19/2018 г. по описа на ГДНП-МВР, пр. пр.

43036/2018 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Жалбоподателят изразява несъгласие с мотивите на СРС относно процесуалното му качество, съответно липсата на процесуална легитимация да обжалва прокурорския акт. Подробно излага аргументи във връзка със становището му, че е налице извършено престъпление, като предлага различна правна квалификация от възприетата от СРП по чл. 323, ал. 1 от НК, а именно – такава по чл. 209 от НК. Счита, че има право на жалба срещу постановлението на СРП, тъй като е подал сигнала, станал повод за образуване на досъдебното производство. Ето защо отправя искане до въззивния съд да отмени атакуваното определение на СРС.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените от жалбоподателя доводи, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 3286 ЗМ 19/2018 г. по описа на ГДНП-МВР, пр. пр. 43036/2018 г. по описа на СРП е образувано с постановление на 1 прокурор от 28.01.2019 г. за това, че на неустановена дата през 2018 г. в гр.

София деецът самоволно не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от А. В. П. свое или чуждо действително право, като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

По делото няма привлечено към наказателна отговорност лице.

Наказателното производство по цитираното досъдебно производство е прекратено с постановление на СРП от 10.11.2023 г. на основание чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.

Срещу постановлението на СРП е подадена жалба от А. В. П. с вх. № 356110 от 11.12.2023 г.

С обжалваното определение жалбата на А. В. П. е оставена без разглеждане. Съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като изхожда от лице, което не е процесуално легитимирано да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК посочва изчерпателно кръга от лица, които имат право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, като жалбоподателят не попада в никоя от тези категории лица, в частност няма качеството на пострадало лице в производството. Мотивирал се е, че престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, за което е било образувано досъдебното производство, е формално, а не резултатно увреждащо престъпление, като вредата не е обективен признак от състава на престъпното посегателство. По изложените съображения СРС е приел жалбата на А. П. срещу постановлението на СРП за недопустима и като такава я е оставил без разглеждане.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което въззивният състав я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Аргументите на съда в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. От посочената разпоредба следва, че процесуално легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство пред съда са само обвиняемият, пострадалият от престъплението или неговите наследници, и ощетеното юридическо лице. Този кръг на активно легитимираните лица, които могат да инициират съдебен контрол за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното 2 производство, е лимитативно (изчерпателно) посочен.

В разглеждания случай въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че А. В. П. няма качеството на пострадало лице от престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, за което е водено досъдебното производство, респ. същият не е легитимиран да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Последното е образувано и водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Съставът на същото е очертан в глава десета от особената част на НК „Престъпления против реда и общественото спокойствие“ и е свързан със самоволно и в разрез с конкретно установен правен ред упражняване на реално или предполагаемо свое или чуждо право, което е било оспорено от друг правен субект. Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с гарантиране спазването на установения правен ред за разрешаване на възникнали спорове между отделни правни субекти, необходимо за нормалното функциониране на обществото и за осигуряване на общественото спокойствие. Престъплението е формално по конструкцията на състава си (на просто извършване) – в състава му не е предвиден като съставомерен елемент от обективна страна настъпването на определен общественоопасен резултат.

Изложените специфики на коментираното престъпление изключват възможността в такива случаи да възникне фигурата на пострадало лице по смисъла на НПК. Вредите, които биха обусловили легитимацията на А. П. като пострадало лице, трябва да са пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на деянието в широк смисъл, тъй като причинната връзка между деянието и престъпния резултат е обективен елемент на конкретното престъпление. В конкретния случай липсва причинно-следствена верига, очертана в постановлението за образуване на досъдебно производство, която да придаде на жалбоподателя качеството пострадало лице по смисъла на чл. 243 от НПК и субект със законно признат интерес да атакува акта на прокурора пред съда.

Предвид изложеното въззивният съд, също като първоинстанционния такъв, намира, че жалбоподателят няма качеството пострадало лице по смисъла на НПК и следователно за него липсва възможност да инициира съдебен контрол по отношение на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство. Законосъобразният извод на районния съд е подробно и обосновано аргументиран в мотивите на контролираното определение.

Доколкото останалите доводи в жалбата са по същество, настоящият съдебен състав счита, че те не следва да бъдат обсъждани. За гарантиране интересите на правоприлагането в сходни случаи е налице разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК, предоставяща възможност постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по–горестояща прокуратура.

По изложените съображения въззивната инстанция приема, че 3 обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд, НО, IX въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4458 от 29.12.2023 г., постановено по ЧНД 17568/2023 г. по описа на СРС, НО, 108 състав, с което е оставена без разглеждане жалба срещу постановление на прокурор при СРП от 10.11.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 328 ЗМ 19/2018 г. по описа на ГДНП-МВР, пр. пр. 43036/2018 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4