Определение № 5930 от 12.05.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5930

Варна, 12.05.2026 г.

Административният съд - Варна - X състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН като разгледа докладваното от съдията Марияна Ширванян административно дело № 976/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от АПК.

Образувано е по искането на А. А. Н. за спирането на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM – 2531801 по чл.171, т.1, б.з) бб от ЗДвП издадена от мл.автоконтрольор към с-р Пътна полиция Варна, ОД МВР Варна, обективирано в жалбата срещу същата заповед.

Съдът, след като се запозна с доводите в жалбата на А. А. Н. за спирането на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM – 2531801 по чл.171, т.1, б.з) бб от ЗДвП издадена от мл.автоконтрольор към с-р Пътна полиция Варна, ОД МВР Варна, със съдържанието на заповедта, с представените по делото доказателства и относимата нормативна уредба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството е направеното от А. А. Н. искането е за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM – 2531801 по чл.171, т.1, б.з) бб от ЗДвП издадена от мл.автоконтрольор към с-р Пътна полиция Варна, ОД МВР Варна.

Искането за спиране е направено с подадената жалба от адресата на заповедта. Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП подаването на жалба срещу заповедта не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране на заповедта по арг. от чл.166, ал.1 и ал.4 от АПК е наличието на подадена жалба срещу самата заповед.

Искането е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно на следните съображения:

Предмет на настоящата съдебна проверка е наличието на критериите по чл.166, ал.2 от АПК и чл.166, ал.4 от АПК, обуславящи постановяването на временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателката мярка - спиране на действието на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM – 2531801 по чл.171, т.1, б.з) бб от ЗДвП издадена от мл.автоконтрольор към с-р Пътна полиция Варна, ОД МВР Варна на А. А. Н. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Молителката сочи, че от предварителното изпълнение на заповедта търпи значителни имуществени и морални вреди и е ограничено правото й на свободно придвижване. Не са изложени твърдения в какво се изразяват причинените й имуществени и морални вреди и не са представени доказателства относно настъпването на вредите.

Съгласно регламентацията на чл.166 АПК вр. с чл.60 от АПК, критерий за спиране на предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда. Наличието на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането, като съдът от данните по делото не констатира факти, които да обуславят извод за настъпване на реални, значими и непоправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

Препятстването на правото на свободно придвижване на молителката (доколкото същото не е напълно ограничено, а само е ограничена възможността молителката за определения в заповедта период да управлява МПС), по арг. от чл.166 от АПК вр. чл.60 от АПК не е между основанията водещи до отмяната на предварителното изпълнение на заповед, като разглежданата в настоящото производство.

Предвид горното съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.4 от АПК, вр. чл.166, ал.2 от АПК, Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането направено от А. А. Н. за спирането на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM – 2531801 по чл.171, т.1, б.з) бб от ЗДвП издадена от мл.автоконтрольор към с-р Пътна полиция Варна, ОД МВР Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд Варна до Върховния административен съд на Република България.

Съдия: