Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260044 от 24.06.2022, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 513/2020
Вид
Решение № 260044
Подписан
24.06.2022
В сила
24.06.2022
Състав
ЖЕЧКА НИКОЛОВА МАРГЕНОВА, ГАЛАТЕЯ ПЕТРОВА ХАНДЖИЕВА, ДИАНА ГЕОРГИЕВА ДЯКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142 ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.5 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.188 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.190 ал.1,3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.190 ал.1,3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.190 ал.1,3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.107а · Кодекс на труда
  • чл.136 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.143 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№260044 гр.Добрич, 24.06.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1. ДИАНА ДЯКОВА

2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело № 513 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава

ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№ 9164/09.06.2020 г., дата на пощенско клеймо-09.06.2020 г. от ОД на МВР гр.Добрич, ул.“М. Горки“ № 12, представлявана от заместник- директора комисар Я.К., срещу решение № 404/27.05.2020 г. по гр.д.№ 3586/2019 г. на ДРС, в частта, в която осъжда да заплати на М.П. Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 307.20 лева /триста и седем лева и двадесет стотинки/, дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2018 г. до 31.03.2019 г., вследствие преобразуване на нощен труд към дневен такъв, получен чрез преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, лихва за забава от 28.11 лв.

/двадесет и осем лева и единадесет стотинки/ върху неплатените възнаграждения за извънреден труд, след преобразуване на нощните часове в дневни, за периода 01.10.2018 г. до 07.10.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.187, ал.6 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, както и за съдебни разноски.

Въззивникът намира решението за необосновано, неясно, постановено в нарушение на материалния закон и иска отмяната му с отхвърляне на исковете, с доводи, свеждащи се до неприложимост на общата разпоредба на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, явяваща се подзаконов нормативен акт по приложение на нормите на КТ, тъй като статутът на служителите в МВР, респ. процесните правоотношения, се уреждат със специалния ЗМВР. Последният изчерпателно посочвал права, задължения и възнаграждения за положен труд, вкл. допълнителни такива на служителите в системата на МВР. За процесния период имало правна регламентация на нощния труд в МВР - така чл.187 ал.1 от ЗМВР във връзка с ал.3 и чл.179 от закона, както и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи. При наличието на специална уредба субсидиарното приложение на НСОРЗ било неправилно. Липсвало основание за преизчисляване на положения нощен труд в извънреден и защото липсвали доказателства ищецът да е работил на смени, превишаващи заложените 12 часа за смяна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната по жалбата страна-ищеца М.П. Ц. е подал писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата. Намира решението за правилно и иска потвърждаването му. Счита правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ за приложимо поради липсата през процесния период на специална законова регламентация относно наличието на извънреден труд при надвишаване нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното време вследствие превръщане на нощните часове в дневни. Ако се приемело обратното служителите в МВР щели да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение.

При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 29.05.2020г., жалбата изпратена по пощата на 09.06.2020г. се явява подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК с начало датата на връчването и 29.05.2020г. и край 12.06.2020г., от активно легитимирано лице, страна-ответник в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодния за него съдебен акт, отговарят на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК, поради което и подлежи на разглеждане по същество.

Добричкият окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба и възраженията на въззиваемата страна, и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК- служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, а при липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми, провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Постановено е по предявени от М.П. Ц. с ЕГН ********** *** срещу ОД на МВР гр.Добрич, ул.“М. Горки“ № 12, осъдителни претенции, черпещи правното си основание в разпоредбите на чл. 178 ал.1 т.3, вр. чл. 179 ал.1 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 от ЗЗД- за сумата от 593.04 лв. възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв за периода 01.02.2018г. – 06.10.2019 г.,( след оттегляне на иска за периода 22.10.2016 г.-31.01.2018 г.) ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; за сумата от 67.59 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода от 22.10.2016г. до 06.10.2019г., считано от месеца, следващ тримесечието до датата подаване на исковата молба. Претендирани са и съдебно-деловодни разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителните части по иска за възнаграждение за извънреден труд за горницата над 307.20 лева до пълния предявен размер от 593.04 лева, както и за периодите 01.02.2018 г.- 30.06.2018 г. и 01.04.2019г.-30.09.2019 г. и по иска за обезщетение за забава за периода до предявяване на исковата молба за горницата над 28.11 лева до пълния предявен размер от 67.59 лева, както и за периода

22.10-2016 г.-01.10.2018 г.

По делото няма спор относно относимите факти. Съвпадащите на страните изявления за наличие на служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, по силата на което през процесния период ищецът е полагал труд като „Полицай“ и „Старши полицай“ - мл.експерт, ЕКД при НТЛ РУ – Балчик, като в периода 2016г. до м.февруари 2018 г. е заемал длъжността мл. инспектор в РУ на МВР-Търговище, и е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, кореспондират и с доказателствата в тази връзка.

Спорът се свежда до въпроса дали полагания нощен труд следва да се преизчисли в часове дневен такъв, така както претендира ищеца, умножавайки го по коефициент, определен по правилото на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Извънреден труд е работата по служебно или трудово правоотношение, полагана в повече от установеното работно време. Кодексът на труда, регулиращ трудовите правоотношения, забранява полагането на извънреден труд/чл.143, ал.2/, изключая случаите по чл.144 от същия, но в установената с чл.146 от същия продължителност и срещу заплащане в пълен размер, съобразно чл.150 от същия на възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.262.

Служебното правоотношение, от което ищецът черпи права е възникнало обаче при условията на ЗМВР. Уредбата на извънредния труд в този закон се отклонява от уредбата на КТ и другите специални закони.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, лимитивно посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР. Според чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР на държавните служители на МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд, а според чл.179 ал.1 от ЗМВР се изплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд /за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч./. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица-чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период/чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, от 22,00 до 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период/чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал.6, сега ал.7 от ЗМВР/. Нормата на чл. 187, ал. 7, сега ал.8 от ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Според разпоредбата на чл.187 ал.9, сега ал.10 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, в чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове труд, положен между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период, да се умножават по 0.143, а полученото число да се сборува с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с решение №8585/11.07.2016г. по адм.д. №5450/2016г. на ВАС и Наредба №8121з[1]776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00 и 6.00 часа, без работните часове да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 о т ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със заповеди на министъра на вътрешните работи, в които е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лева, а допълнителните възнаграждения се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение №5. Разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. не е възпроизведена в следващите две наредби, а напротив - законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Съгласно чл.32 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР. Следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в заповедта на министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по специален ред и е недопустимо по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ преобразуването на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1.143. Преобразуването е приложимо за трудовите правоотношения, при които нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 от КТ/, а нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 о т КТ/. Съотношението е 8ч/7ч, т.е. 1.14285 или приблизително 1.143 колкото е въведеният в НСОРЗ коефициент. Въведеният в НСОРЗ коефициент е предназначен да изравни продължителността на нощния с дневния труд, като определи възнаграждението на работника или служителя тъй, че, когато работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Или превръщането на нощните часове в дневни по НСОРЗ е въведено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ. Правилото на чл.9 ал.2 от ННОРЗ е неприложимо за служителите на МВР. За тях специалният закон предвижда нормална продължителност на работното им време от 8 часа дневно и допуска нормалната продължителност и на нощното време да е до 8 часа, т.е. за служителите в МВР съотношението дневен/нощен труд е „1“ и нужда от трансформация няма, а това обяснява и липсата в ЗМВР и в посочената наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба, сходна на тази по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Вън от това НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден да регулира отношенията по КТ; това е изрично предвидено в чл.2 ал.2, като в чл.2 ал.3 приложението на наредбата е изключено за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация.