Решение № 219 от 01.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Бургас, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212100600590 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от Г. Й. А., ЕГН **********, частен тъжител по НЧХД № 4961/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, срещу присъда № 260073 от 14.05.2021 г., постановена по посоченото наказателно дело. С присъдата районният съд признал подсъдимия Х. П. П., ЕГН ********** за невиновен в това, че на 9.09.2020 г. около 17:00 часа в гр.

Бургас, на ул. „Славянска“ № * да е нанесъл удари с юмрук в областта на рамото на Г. Й. А., с което да му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причинена болка, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. С присъдата районният съд отхвърлил като недоказан предявения от Г. А. срещу Х. П. иск за осъждането на П. да му заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди. Накрая съдът осъдил на основание чл.

190, ал. 1 от НПК Г. А. да заплати на Х. П. сумата от 1000 лв., представляваща направени разноски от подсъдимия за заплатено адвокатско възнаграждение.

1

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Претендира се нейната отмяна „в наказателноосъдителната ѝ част, респективно в гражданската ѝ част“.

В съдебно заседание на въззивната инстанция жалбоподателят поддържа жалбата.

Защитникът и подсъдимият молят съда да потвърди оправдателната присъда.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

Районният съд е събрал всички доказателства, необходими за всестранното изясняване на делото. Фактическите положения са правилно установени, поради което този съдебен състав намира за ненужно да ги преповтаря.

Първоинстанционният съд е извършил подробен и точен анализ на съвкупността от доказателствени средства и обосновано е приел за недоказани изложените в тъжбата твърдения.

В подкрепа на тези твърдения са показанията на свидетелите С. В., Р.

Р. и С. И.. Всеки един от тях твърди, че е очевидец на агресивното поведение на подсъдимия Х. П. спрямо частния тъжител Г. А. и е имал лични възприятия за това как подсъдимият е нанасял удари с ръка на тъжителя. В показанията им обаче има съществени противоречия. Свидетелят В. заявява, че на мястото на инцидента бил и свидетелят С. И., който искал да се намеси, но „просто бързаше“. Според показанията на самия И. той е наблюдавал случващото се от терасата на дома си, находящ се на втория етаж на ул. „Софроний“ № *.

Наред с това първият свидетел твърди, че джипът на частния тъжител бил „наполовина на тротоара“, докато свид. И. посочва, че тъжителят спрял автомобила върху асфалта. Не може да се подмине и обстоятелството, че според този свидетел инцидентът е станал преди обяд, а от останалите доказателства се установява, че конфликтът между подсъдимия и тъжителя е бил в следобедните часове, при това към 16:00 ч., а не около 17:00 ч. както се твърди в тъжбата.

Необяснима е и реакцията на тези свидетели към случващото се.

2

Всички те са били безучастни наблюдатели на твърдяното от тях нападение спрямо възрастния мъж, въпреки че са го познавали от дълги години и са били в добри отношения с него. Още повече че свидетелят С. В. е охранител.

Ако някой от тях действително се е притеснил за частния тъжител, то той е могъл поне да сигнализира на тел. 112. В случая обаче не те, не и тъжителят А., а съпругата на подсъдимия, С. П. е поискала съдействие от органите на МВР. Около 15:54 ч. именно тя се е обадила на спешния телефонен номер и е съобщила, че съседът й Г. А. заплашва с нож нея и съпруга й. В тази насока твърде красноречиво е поведението на „уплашения“ тъжител – той не дочакал пристигането на полицейските служители, а е паркирал колата си и е тръгнал по улицата. От значение е и обстоятелството, че тъжителят А. се е обадил по телефона на кварталния полицейски инспектор – свидетеля Ц. Ц., на когото казал, че „са се скарали с комшията си“. И тези думи свидетелят е съобщил три пъти по време на разпита си пред районния съд. Едва впоследствие тъжителят му заявил, че подсъдимият го е нападнал и той „се е защитил, като имал нож в себе си“. За наличието на нож у Г. А. обаче никой от свидетелите В., Р. и И. не споменава, което от своя страна също илюстрира тенденциозността на техните показания.

С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обвинението срещу подсъдимия Х. П. не е доказано, поради което правилно същият е бил признат за невинен и оправдан. Последица от липсата на виновно поведение на подсъдимия е отхвърлянето на предявения граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произходящи от престъплението, предмет на обвинението.

Мотивиран от горното и като не намери основание за отмяна или изменение на обжалваната присъда, настоящият съдебен състав прие, че същата следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 338 от НПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260073 от 14.05.2021 г., постановена по НЧХД № 4961/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4