Решение № 2322 от 17.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2322 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично при закрити врати заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20221110205723 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С Н. Г. чрез адв. Й. срещу Наказателно постановление (НП) № СО-ЗУО-С-21-20-013/05.04.2022 г. издадено от кмета на Столична Община, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 157, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО.

В жалбата се претендира отмяна на процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени пороци, включително, че той е съставен срещу друго лице, различно от наказаното с НП, като освен това жалбоподателката не следва да е субект на административнонаказателна отговорност. Адв. Й. излага, че недопустимо в случая наказващият орган се е позовал на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Алтернативно се пледира за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Поради това се претендира отмяна на НП изцяло.

По делото е налично и депозирано лично от жалбоподателката „възражение“ срещу НП, в която Г. сочи, че има две деца и заради тях е горила дървата, за да се стоплят.

В съдебно заседание жалбоподателят Г., редовно призована, не се явява. Нейният процесуален представител – адв. Й. заявява, че поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон. Акцентира, че АУАН е съставен срещу Н В Д, а НП е издадено срещу нейната доверителка. Претендира разноски за адвокатска защита.

Въззиваемата страна – кмета на Столична Община се представлява от юрисконсулт Т, 1 който оспорва жалбата. Намира, че нарушението е безспорно доказано, като се позовава на свидетелските показания. Сочи, че АУАН е съставен именно срещу жалбоподателката и въз основа на него е издадено и НП. Намира, че в случая не е налице маловажен случай, тъй като при изгаряне на отпадъците, от комина на къщата се е отделял пушек и мирисът му се е усещал извън сградата.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.11.2021 г. около 12:30 часа била извършена проверка от служители на Столичния инспекторат в гр. София, район „Връбница”, в къща на ул. А К № . Проверката била по повод подавани жалби за изгаряне на отпадъци в района и съответно замърсяване на въздуха. Служителите на Столичния инспекторат, сред които и св. П. Д. и св. М. Т. при обход на района установили, че от комина на постройката на ул. А К се издигал сиво-черен дим, поради което преценили, че е възможно да се изгарят отпадъци. Затова св. Д. влязъл в къщата на посочения адрес, след като бил поканен от обитателите. Там той установил, че за отопление се използва печка на твърдо гориво. Но около печката имало събрани натрошени ПДЧ плоскости от стари мебели, които били изгаряни. Такива ПДЧ плоскости имало натрупани и отвън, пред входа на къщата. Св. Д. се уверил, че и в печката има поставени ПДЧ плоскости, които се изгаряли. Св. Т. останал навън, където забелязал натрупаните натрошени ПДЧ плоскости. Св. Д. попитал обитателите на дома кой е собственикът и жалбоподателката Г. заявила, че е тя. Макар нито един от свидетелите да не е видял кое лице поставя плоскостите в печката и да не са попитали намиращите се в сградата две жени кой е горил отпадъците , св. Д. и св. Т. преценили, че именно жалбоподателката като собственик на имота е извършила нарушение на чл. 133, ал. 4, т. 1 ЗУО. Те извършили проверката със своя колега А. М.. При проверката не били изготвени фотоснимки.

Въз основа на така установеното, А. М. – старши инспектор в Столичен инспекторат към Столична община, съставил акт за установяване на административно нарушение № 2120-013/19.11.2021 г. в 12:30 часа, в присъствието на жалбоподателката и на един свидетел – очевидец – св. М. Т., което е удостоверено с техните подписи. В АУАН е посочено, че жалбоподателката нерегламентирано изгаря отпадъци от ПДЧ плоскости в отоплително тяло – печка на твърдо гориво, предназначена за изгаряне на дърва или въглища, в къщата на адрес ул. А К № . В акта било допълнено, че по време на проверката е установено, че вътре в печката и около нея има ПДЧ плоскости. В АУАН това нарушение е квалифицирано по чл.

133, ал. 4, т. 1 ЗУО.

На същата дата АУАН бил връчен на жалбоподателката, която не отразила в него възражения. Такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН при пълна идентичност на приетата фактическа обстановка и дадената на нарушението правна квалификация, кмета на Столична община издала наказателно постановление на 05.04.2022 г., с което наложила на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева за нарушаване на чл. 133, ал. 4, т.

1 ЗУО.

Видно от представеното известие за доставяне, НП е връчено на жалбоподателя на 11.04.2022 г., като жалбата срещу него е подадена на 21.04.2022 г. от адв. Й., а на 19.04.2022 г. лично от жалбоподателката е депозирано „възражение“ срещу НП.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява показанията на св. Т. и Д., както и от събраните по делото писмени доказателства /включително относно компетентността на актосъставителя/, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира 2 показанията на свидетеля Д., който лично е извършил проверка на място в къщата и лично е възприел, че в печката в къщата се изгарят ПДЧ плоскости. Но той споделя и за своя разговор с жалбоподателката, в която тя потвърдила единствено, че е собственик на имота, а не и че тя лично е горила отпадъците. А в показанията си св. Т. заявява, че лично е видял тъмния пушек, излизащ от комина на сградата и събраните пред вратата на къщата натрошени ПДЧ плоскости от стари мебели. Показанията на двамата свидетели са подробни, логични и непротиворечиви, поради което залегнаха в основата на фактическите констатации на съда. Съдът отчете, че жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че тя е била в къщата по това време и се е представила за собственик на имота. Тези изводи се потвърждават и от лично връчения й АУАН, съставен на място, както и от липсата на възражения срещу него в този смисъл. Но от наказващия орган не са представени каквито и да е доказателства, установяващи кой е извършител на деянието.

Съдът намира за изцяло неоснователно изложеното в жалбата възражение, което се поддържа от адв. Й. и в пледоарията й, свързано със съставянето на акта срещу друго лице.

Видно от приложения АУАН № 21-20-013/19.11.2021 г., чийто номер е цитиран и в НП, той е съставен срещу жалбоподателката С Г.. А от копието на АУАН № 21-20-107/19.11.2021 г., представено с жалбата, се установява, че той е съставен за идентично нарушение срещу друго лице, но касае съседен имот, на ул. А К № .

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния закон, но при допуснато нарушение на процесуалните правила и недоказаност на авторството на деянието.

Актът е съставен от компетентен орган съгласно Заповед № СО-РД-09-95/22.01.2013 г., с която кметът на СО е възложил на служителите на Столичния инспекторат да осъществяват контрол по спазване на ЗУО на територията на СО, което е допустимо съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗУО, вр. чл. 157, ал. 1 от ЗУО. Изрично в чл. 157, ал. 1 от закона е предвидено, че нарушенията по чл. 133, ал. 4, т. 1 ЗУО се установяват от оправомощени лица от кмета на съответната община. А съгласно чл. 157, ал. 4 от закона, наказващ орган в тези случаи е кметът на общината.

Липсата на посочено ЕГН на свидетеля по АУАН не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото той е индивидуализиран с три имена, длъжност и служебен адрес за призоваване.

Според настоящия съдебен състав е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като нарушението не е достатъчно ясно и точно описано. Съдът намира, че в акта и в НП е следвало да бъдат посочени и доводи относно извода за осъществено „нерегламентирано изгаряне на отпадъци“, откъдето да може да се извлече и забрана за изгаряне на ПДЧ плоскости. Така използваното понятие сочи, че съществува 3 регламент относно изгарянето на ПДЧ плоскости, следователно е следвало да се допълни текста на НП, като се посочат нарушените законови или подзаконови разпоредби. Макар житейската логика да сочи, че именно поради съдържанието на ПДЧ плоскостите включващо освен дървесни частици и лепила, пластмасово покритие, лак, чието изгаряне е несъмнено вредно за чистотата на въздуха, то наказващият орган е следвало да се позове на разпоредби, забраняващи изгарянето на отпадък от ПДЧ плоскости при описаните от св. Д. ниски температури, присъщи на битовите печки на твърдо гориво. Това според съда представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото бланкетната разпоредба на чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО не е попълнена с конкретно съдържание, сочещо регламентацията относно изгарянето на ПДЧ плоскости.

Освен така констатираното нарушение, съдът намира, че в случая е налице и недоказаност на административното обвинение. В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя, което в случая не е сторено.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО, „Наказва се с глоба от 2000 до 5000 лв. физическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци.“ В случая изпълнителното деяние на нарушението е описано като нерегламентирано изгаряне на отпадъци. В случая от показанията на св. Д. несъмнено се установява, че натрошените ПДЧ плоскости не само са били съхранявани в близост до печката в сградата, но и същите са били поставени вътре в печката, където са изгаряни. Макар в сградата да са се намирали 2 жени според показанията на свидетелите, то св. Д. е разговарял с тях и жалбоподателката е признала, че тя е собственикът на имота. Но това по никакъв начин не доказва категорично, че именно тя е лицето, което е горило отпадъците, т.е. поставило е натрошените плоскости в печката и я е запалило. А св. Т. изобщо не е влизал в къщата и съответно също не сочи кой е извършител на деянието. В показанията си св. Д. изрично посочва, че „няма как да пишем акт на някой гост в дома“, като за него очевидно собствеността на имота е основание за ангажиране и на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за вмененото й нарушение. Доколкото разпоредбата на чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО предвижда ангажиране на лична, виновна отговорност, е необходимо да бъде безспорно доказано авторството на деянието, а именно кое конкретно лице е изгаряло отпадъците в този момент. При тези данни и с оглед тежестта на доказване по делото, съдът намира, че повдигнатото срещу жалбоподателката обвинение, че тя е изгаряла отпадъците от ПДЧ плоскости, не е доказано по безспорен начин. Това е самостоятелно основание за отмяна на НП, като в случая не се налага и излагането на съображения относно субективната страна на нарушението или неговата обществена опасност.