Решение № 261642 от 04.06.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

261642 04.06.2021 г. гр.

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV- ти гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при участието на секретаря: Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19759 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, срещу Д.Ц.Г. ***, с която се предявяват обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1434,51 лв. - главница, дължима по отпуснат потребителски кредит № ************ г., сумата от 105,26 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.12.2018 г., сумата от 108,42 лева – обезщетение за забава за периода от 20.06.2018 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № ****/ 27.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15273/2019 г. на ПРС, Х гр. с-в.

Ищецът твърди в исковата молба, че между страните е сключен договор потребителски заем № ************ г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в размер на 3432,00 лева, която ответникът следвало да върне, ведно с договорна лихва, на 24 месечни вноски – всяка по 202,37 лева. Ответникът преустановил плащанията по процесния договор на 20.05.2018 г., до която дата бил изплатил 16 месечни вноски. Излага съображения, че на основание чл. 5 от договора, считано от 20.06.2018 г., кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, доколкото ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на две поредни погасителни вноски. Алтернативно, ако не се приеме настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредит, се посочва, че на 20.12.2018 г. е настъпил падежът и на последната вноска по кредита. Предвид изложеното, претендират се горепосочените парични притезания. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от особения представител на ответника Д.Г., със становище за неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания. Възразява се, че в процесния договор се съдържат неравноправни клаузи. Оспорва се да е настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредит. Поради изложеното моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като заемодател и Д.Ц.Г. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит ************ от

24.11.2016г. / л. 5- 9/, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 3000 лева. Отразеният в договора годишен фиксиран лихвен процент е 33,22 %, годишният процент на разходите е 43, 16%, а задължението следва да се погаси на двадесет и четири равни месечни вноски. Към договора за кредит била сключена и застраховка по пакет „Защита на плащанията ” / л. 11- 14/, като уговорената застрахователна премия възлизала на сума в размер от 432 лв. По силата на сключения договор, на длъжника Г. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 102- 105/ се изяснява, че по силата на процесния договор за кредит, на длъжника е предоставена сума в размер от 3000 лв. Съобразно отразеното „по въпрос 1“ от заключението / л. 103/, от сумата в размер на 3000 лв. е удържана такса ангажимент в размер от 105 лв., като оставащата сума е разпределена, както следва: 459, 71 лв.- за погасяване на предходно задължение на длъжника и 2435, 29 лв. са преведени по сметка с титуляр ответникът. Ищецът е финансирал и сключената застраховка „защита на плащанията“, като застрахователната премия възлиза на сумата от 432 лв., която ищецът също включва при формиране на процесната претенция за главница. В заключението е посочено, че ответникът е осъществявал плащания по процесния договор за кредит, които са на обща стойност 3387, 92 лв., които са разпределени по пера, както следва: 1997, 49 лв.- главница, 1319, 62 лв.- договорна лихва и 70, 81 лв.- мораторна лихва.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ( към настоящия момент „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България ) и ответника Д.Ц.Г. е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3000 лв. Сумата е усвоена от кредитополучателя по следния начин: от посочените 3000 лв. е прихваната от кредитора сума в размер от 105 лв.- такса ангажимент; 459, 71 лв. са насочени за погасяване на предходно задължение на длъжника и 2435, 29 лв. са преведени по банкова сметка ***.

Следва да се посочи и че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

По същество- съдът следи служебно за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави – в тази връзка решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС; 4.) е налице неравноправна клауза.

Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 33, 22 %.

Липсва обаче, ясна методика за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита за целия период или върху остатъчната главница и за какъв периода се отнася- годишен, месечен или за периода на договора. Тоест, не става ясно как е разпреД.лихвеният процент във времето и за какъв период и върху цялата дължима главница ли е изчисляван или съобразно поетапното й намаляване. В тази връзка, в чл. 3 от Договора (третиращ лихвата и ГПР) е посочено единствено, че лихвеният процент е фиксиран за срока на правоотношението. В цитирания член е посочено на каква база се изчислява ГПР, но не и как се разпределя лихвеният процент. Оттук не се изяснява и как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Принципно, при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал.

1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК, която разпоредба съдът констатира да е нарушена. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено в процесния случай. Впрочем, на нито една позиция в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва / като глобална сума / и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер.

На следващо място, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Първите две изисквания са спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е налице последното изискване- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК /ред. към ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г./, годишният процент на разходите по кредита общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на понятието „общ разход по кредита” е дадено в §. 1 т.1 от ДР на ЗПК /ред. към ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г./, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 43, 16 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано от фактическа страна, към договора е сключена застраховка / л. 11-14/ и дължимата застрахователна премия по нея представлява разход, който е следвало да бъде включен в посочения в договора ГПР. Впрочем, същото се отнася и до таксата ангажимент, която възлиза на сума в размер от 105 лв. и която съобразно чл.

2 от Договора, кредиторът удържа от предоставения на длъжника финансов ресурс.

Гореизложеното се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.