Решение № 72 от 17.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Варна, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Митев при участието на секретаря Калина Ив. Караджова като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно дело № 20213110204505 по описа за 2021 година установи следното:

Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на възражение от Х.С.М. в качеството му на представляващ Крепес 2017 ООД, срещу наказателно постановление № 03-013939/07.07.2021 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда/ДИТ/ гр.Варна.

Във възражението се твърди, че на служителката В.Д.Н. е изплатено в пълен размер трудовото възнаграждение за отработеното време в официален празник, с оглед на което се моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивникът, нередовно призован, не се явява, не се представлява. Жалбоподателят не бе намерен на посочения в административнонаказателната преписка адрес, във възражението не е посочил адрес, поради което и на основание чл.61 ал.2 от ЗАНН бе даден ход на делото.

Въззивната страна се представлява от старши юрисконсулт Б.Н., редовно упълномощен. По същество моли съда за потвърждаване на наказателното постановление.

След като прецени доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е представляващ Крепес 2017 ООД. Дружеството стопанисвало щанд за палачинки/понички в гр.Варна, Морска гара/пред Клуб на 1 докера/.

На 07.06.2021 г. служителят на Дирекция Инспекция на труда гр.Варна М.Ж. извършила проверка относно спазване на трудовото законодателство в Крепес 2017 ООД в обект щанд за палачинки/понички в гр.Варна, Морска гара/пред Клуб на докера/.

На 10.06.2021 г. в ДИТ гр.Варна е извършена документална проверка по предоставените документи от дружеството в присъствието на управителя на дружеството Х.С.М..

При проверката било установено, че Крепес 2017 ООД в качеството си на работодател не е изплатило не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение за отработеното време на официален празник – 3 март 2021 г. – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник, на В.Д.Н. на длъжност „продавач-консултант“ в щанд за палачинки/понички в гр.Варна, Морска гара/пред Клуб на докера/, в който ден лицето е положило 7 часа труд.

За проверката е съставен протокол № ПР 2118786/30.06.2021 г./приложено заверено копие към административно-наказателната преписка/АНП/ за извършена проверка, като това нарушение е отразено в т.8 за констатирани нарушения. Х.С.М. подписал протокола и получил копие от него на 30.06.2021 г.

На 30.06.2021 г. старши инспектор в Дирекция Инспекция по труда-Варна М.О.М.-Ж. съставила акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-013939/приложен оригинал/, в който описала горепосочените обстоятелства - че Крепес 2017 ООД в качеството си на работодател не е изплатило не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение за отработеното време на официален празник – 3 март 2021 г. – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник, на В.Д.Н. на длъжност „продавач-консултант“ в щанд за палачинки/понички в гр.Варна, Морска гара/пред Клуб на докера/, в който ден лицето е положило 7 часа труд. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 07.05.2021 г., до който ден е следвало на лицето да бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец март 2021 г. съгласно договорената периодичност на изплащане на трудовите възнаграждения с трудов договор № 109/22.01.2020 г. Актосъставителката приела, че е налице нарушение на чл.264 вр.чл.128 т.2 и чл.154 от Кодекса на труда. Акта бил връчен същия ден на управителя на дружеството Х.С.М., който записал като обяснения „Нарушението ще бъде отстранено“.

Към акта за установяване на административно нарушение са приложени:

- трудов договор № 00109 от 22.01.2021 г. между Крепес 2017 ООД и В.Д.Н. за длъжност „продавач-консултант“ със заплащане на трудовото възнаграждение с периодичност на изплащане до 30-то число на следващия месец;

- допълнително споразумение № 11/26.02.2021 г. към трудов договор № 00109 2 от 22.01.2021 г.;

- присъствена форма за месец март 2021 г. в Крепес 2017 ООД и - копие от ведомост за заплати за месец март 2021 г. в Крепес 2017 ООД, от която е видно, че срещу сумата от 636,92 лв. срещу името на В.Д.Н. има положен подпис.

На

07.07.2021 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление/приложен оригинал/. Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.264 вр.чл.128 т.2 и чл.154 от Кодекса на труда и е ангажирал обективната отговорност на Крепес 2017 ООД на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ като му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1600 лева.

Гореизложеното се установява от посочените писмени доказателствени средства, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира тези писмени доказателства, тъй като са издадени преди и по време на проверката и отразяват реално констатираните факти.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Наказателното постановление е връчено лично на Х.С.М. на 18.08.2021 г., видно от разписката към него, възражението срещу него е входирано в ДИТ-Варна на 24.08.2021 г. Спазен е седемдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.

АУАН е съставен от М.О.М.-Ж., старши инспектор в Дирекция Инспекция по труда-Варна, държавен контролен орган съгласно изискванията на чл.416 ал.1 от Кодекса на труда.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция Инспекция на труда-Варна съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и заповед № З-0011 от 12.01.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление 3 съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност на Крепес 2017 ООД.

С наказателното постановление на въззивника е наложена санкция за нарушаване нормата на чл.264 във връзка с чл.128 т.2 и чл.154 ал.1 от Кодекса на труда. Съгласно нормата на чл.264 от Кодекса на труда за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. В нормата на чл.154 от Кодекса на труда са изчерпателно изброени официалните празници като измежду тях е и датата 3 март Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник. Нормата на чл.128 т.2 от Кодекса на труда вменява в задължение на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение за извършената работа в установените срокове.

Формално е осъществено отразеното в наказателното постановление нарушение, като на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в законоопределения размер.

Съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно на няколко основания.

На първо място: различно описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление.

В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 07.05.2021 г., до който ден е следвало на лицето да бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец март 2021 г.

В наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на 07.05.2021 г., до когато е следвало на лицето да бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец април 2021 г.

При така посоченото разминаване не може да се установи за кой месец не е изплатено възнаграждението на лицето. Така отразено в наказателното постановление деянието не представлява нарушение, тъй като трудовото възнаграждение на лицето за месец април следва да се изплати до 30-то число на следващия месец, т.е. до 30.05.2021 г. и няма как нарушението да е извършено на 07.05.2021 г.

На второ място: грешно определяне на датата на извършване на деянието.

В АУАН и в наказателното постановление като дата на извършване на нарушението е посочена 07.05.2021 г. до която е следвало на лицето да бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец март 2021 г.

От приложеното към преписката заверено копие от трудов договор № 00109 от 4

22.01.2021 г. между Крепес 2017 ООД и В.Д.Н. за длъжност „продавач-консултант“ в раздел I т.2 е договорено изплащане на трудовото възнаграждение до 30-то число на следващия месец.

В допълнително споразумение № 11/26.02.2021 г. към трудов договор № 00109 от 22.01.2021 г. т.6 е посочено, че възнагражденията се изплащат до края на следващия месец.

В случая става въпрос за положен труд през месец март 2021 година.

Следователно трудовото възнаграждение за този положен труд следва да се изплати на Николова до края на месец април 2021 година, което като дата е 30.04.2021 година – петък. Или на 01.05.2021 г. вече е извършено нарушението от страна на работодателя.

Но тъй като 01 и 02.05.2021 г. са официални празници и неработни дни, като първа възможна дата за извършване на нарушението се явява 03.05.2021 г., но 03 и 04.05.2021 г. са обявени за почивни дни във връзка с великденските празници. Поради това датата на извършване на деянието се явява 05.05.2021 г., а не посочената в АУАН и в наказателното постановление дата 07.05.2021 г. По този начин, посочвайки грешна дата на извършване на административното нарушение, както актосъставителят, така и наказващият орган, са поставили дружеството в невъзможност да научи коя е точната дата на която се твърди, че е извършило вмененото му нарушение, за да организира адекватно защитата си. Касае се за нарушение на императивните изисквания на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено и всякога е основание за отмяна на акта, защото от една страна води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, а от друга прави невъзможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда.

Обсъждания реквизит на акта за нарушение и на наказателното постановление не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би ограничило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Все в обсъжданата насока, в случая следва да се отбележи, че датата на извършване на административното нарушение има съществено значение, с оглед правилната преценката за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство, и при липса на точно и правилно посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши и преценка, с оглед спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на 5 нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. ЗАНН не съдържа аналогична разпоредба за наказателното постановление. В случая наказателното постановление е официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК и има удостоверяваща сила относно датата на установяване на нарушението.