Присъда № 20 от 15.07.2026, Районен съд - Кюстендил

М О Т И В И към Присъда № 20/15.07.2026г., постановена по НОХД № 593/2025 г. по описа на Кюстендилски районен съд, ХII н. с.

Районна прокуратура - Кюстендил е повдигнала обвинение срещу В. И. Н. с ЕГН **********, ***, ***гражданин, със средно образование, женен, безработен, осъждан /реабилитиран /, с адрес: гр.*** ул.“Д. И.“ № ***, за това, че на 10.05.2023г. в гр. Кюстендил с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у О. Х. от гр.К.. Р.С.М., че ще му съдейства за преиздаване на български СУМПС на него и на приятеля му Т. Х. от гр.С., Р.С.М., твърдейки, че познава началник на МВР гр.София и чрез него ще ги снабди с преиздадено СУМПС срещу сумата от 900 лв. и с това му причинил имотна вреда в размер на 900 / деветстотин / лева - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подс. В. И. Н. и отправя искане към съда да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и на осн. чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено изтърпяването на наказанието при изпитателен срок от три години.

Защитникът по делото адв. М. в пледоарията си, моли за постановяване на оправдателна присъда, защото в хода на процеса не са събрани доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се приеме, че подс. Н. е автор на деянието, в което е обвинен. Адв. М. посочва, че е налице разминаване в показанията на свидетелите, къде е била първата срещу между подс. Н. и пострадалия и останалите свидетели и също така се посочва, че е налице съпричастност на деянието, предвид това, че са заплатени пари за услуга, за която са знаели, че е незаконна и представлява престъпление.

Подс. В. И. Н. не се признава за виновен, посочва, че свидетелите си променят показанията относно място на срещите и плащането на парите. Посочва, че е депозирал жалба в полицията срещу К. и затова същият е събрал свидетелите, тъй като ги познава.

Съдът като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства съобразно разпоредбата на чл. 16 и чл. 17 от НПК, както и доводите на страните в процеса намира за установено следното:

Свидетелят и пострадал О. Х. е жител на гр.К., Р.С.М.. Той и съпругата му, свид. Т. Р., често идвали в гр.Кюстендил. При едно от идванията си се запознали със свидетеля Д. Н. К., който работел като охрана в магазин *** и се сприятелили. По молба на К. свид. О. Х. му донасял лекарства от Р.С.М., а К. му отвръщал с други услуги в гр.Кюстендил. В началото на месец май на 2023г. О. Х. и съпругата му Т. Р. отново дошли на пазар в магазин *** в гр.Кюстендил. На работа бил свид. Д. К., О. Х. го видял и по време на разговора им О. Х. попитал К. дали познава някой от гр. Кюстендил, който може да помогне на приятеля му В.

С. от гр.К. да придобие българско гражданство. Обяснил, че последният бил кандидатствал, но не бил одобрен и по този повод търсел човек, който да съдейства на приятеля му. По това време на кафето пред магазин *** седял подс. В. Н., с когото Д. К. се познавал от дълги години. Запознал О. Х. и Т. Р. с него, за да им окаже съдействие по процедурата за придобиване на българско гражданство от приятеля им В. С.. Разбрали се да се срещнат след няколко дни в гр.Кюстендил и на 10.05.2023г. О. Х., Т. Р., В. С. и Т. Х., всички от гр.К., Р.С.М. пристигнали в гр.Кюстендил, за да се срещнат с подс. В. Н. и уточнят как ще съдейства на С., за да придобие българско гражданство. Пътували с лек автомобил, който паркирали на паркинга при магазин ’‘***“ в гр. Кюстендил. Срещнали се в кафене с подс. Н. находащо се в близкото до паркинга на магазин ’‘***“. С. обяснил, че кандидатствал пред 1 българските власти за гражданство, но получил отказ. Подсъдимият обяснил на С., че познавал високопоставен началник в МВР гр. София, чрез който можел да му съдейства за придобиване на българско гражданството услугата му ще струвала две хиляди евро.

Свидетелят В. С. отказал да даде тази сума на подс. В. Н. като му обяснил, че би дал и повече пари, но когато получи удостоверението за придобито българско гражданство. О. Х. попитал подс. Н. дали би съдействал на него и приятелят му Т. Х. за преиздаване на българските им СУМПС, тъй като изтичали техните, а не отговаряли на изискването да са живели последните шест месеца в България. Обяснил му, че и двамата са международни шофьори с курсове в *** и ***, където имали проблеми с македонските им шофьорски книжки. Н. го уверил, че няма да има проблеми и ще съдейства за преиздаването на български СУМПС на О. Х. и на приятелят му Т. Х., тъй като се познавал с началник на МВР в гр.София и чрез него ще ги снабди с документите, но за услугата О. Х. трябвало да му даде общо 920 евро, от които по 460 евро на човек. Х. предложил на подсъдимия да даде за услугата 460 евро, а останалите пари след като получи документите. Н. се съгласил, тъй като нямал пари в себе си О. Х. помолил съпругата си Т. Р. да изтегли от картата му 900 лева.

Тя излязла от кафето и не след дълго донесла сумата от деветстотин лева, които Х. предал на Н. с молба първо да бъде преиздадено СУМПС на приятелят му Т. Х., за да може да работи във фирмата му, като парите, които давал за услугата били за негова сметка. С предаването на парите всички се разделили и уговорили да се чуват по телефона. След известно време В.

Н. се обадил на О. Х. да изпрати Т. Х. в гр.Кюстендил, тъй като шофьорската му книжка била готова, за което трябвало да му даде още 460 евро. Обадил се и на Т. Х., за да уточнят къде да се срещнат и се разбрали отново да се чакат на паркинга на магазин „***“ в града. Т.

Х. дошъл сам в гр.Кюстендил, за да се срещне с Н. и при срещата им Н. му поискал двеста евро, за да получи книжката си, но Х. м у отговорил, че ще му ги даде, когато получи българското СУМПС. Тогава Н. му казал да отиде в КАТ-София, откъдето да я получи от неговия познат началник, след което да се върне в Кюстендил и да му даде парите. Обадил се пред Т. Х. по телефона на някакъв човек, на когото обяснил, че Т. Х. тръгвал за гр.София.

Продиктувал номера на лекия му автомобил и обяснил на Х., че човека ще го намери по номера на лекия му автомобил. Х. отишъл в СДВР КАТ и чакал с часове, но така и никой не го потърсил, след което си тръгнал. Опитал се да се свърже с В. Н., но той не вдигнал телефона си. Обадил се и на О. Х. и му казал, че никакво СУМПС не бил взел. Тъй като на О. Х., Н. бил обещал неговото българско СУМПС да бъде преиздадено през м. юни 2023 г.

О. Х. го потърсил, за да се уговорят, кога да дойде в гр.Кюстендил и да си вземе документа.

Н. му отговорил да не идва, защото нямало да се получат документите и Х. поискал от обвиняемия да му върне парите, но той отказа. Двамата се скарали по телефона и комуникацията между тях била прекъсната от подс. Н..

Приетата за безспорно установена фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите О. Х., Т. Р., Т. Х., В. С. и Д. К. са еднопосочни и непротиворечиви, приетите писмени доказателства събрани в хода на досъдебното производство, като всички доказателства кореспондират по между си и няма съществени противоречия, които да разколебават показанията на разпитаните свидетели или обвинителната теза.

Пострадалият О. Х. твърди, че е попитал свой познат работещ в магазин „***“ гр.

Кюстендил като охранител дали не познава човек от града, който може да му съдейства за издаване на СУМПС на него и негов работник. Лицето с име М. /Д./ го е запознало с подс.

Н., който бил по това време в кафенето пред магазин и именно подс. Н. му е обещал, че ще му съдейства за издаване на документи и за това си уговорили среща при магазин „**“ в гр.

Кюстендил, като на тази среща дошли с пострадалия неговата съпруга Р., свид. Х. и свид. С..

При проведената среща на 10.05.2023г. /дата установена от прочетените показания на свид.

Р./ Х. предал сумата от 900 лева на подс. Н., която сума била изтеглена от свид. Р. и представлявала авансово плащане за издаване на две СУМПС на него и неговия работник свид. Х.. След няколко дни подс. Н. се обадил на Х. и му казал, че едното СУМПС е готов и 2

Х. да отиде са си го вземе. Впоследствие пострадалия разбрал от Х., че не е получил обещаното СУМПС и напразно е чакал на посочения адрес в гр. С.. Пострадали Х. си поискал да му бъдат върнати дадените от него 900 лева, но подс. Н. отказал и преустановил комуникация.

От показанията на свид. Д. К. се установява, че той е лицето запознало пострадалия с подс. Н.. К. сочи, че е работи като охранител в магазин „***“ в гр. Кюстендил, където се е запознал с пострадалия О. и съпругата му Т., като често си правили услуги по между си. При едно от посещенията в магазина свид. К. запознал пострадалия с подс. Н., като на самите разговори и уговорки между лицата свид. Н. твърди, че не е присъствал, но впоследствие е разбрал, че О. има претенции, че е дал пари на Н. за извършване на някаква услуга, която той не е изпълнил.

От показанията на свид. Т. Р. е видно, че тя заедно със съпруга си О. Х., свид. В. С. и свид. Т. Х. се срещнали с подс. Н. в кафена находящо се в близост до паркинга на магазин „***“ в гр. Кюстендил. При проведения разговор подс. Н. е обяснил пред всички присъстващи на срещата, че има приятел началник в МВР гр. София и може срещу заплащане да им съдейства за преиздаване свидетелствата за управление на МПС в България, въпреки, че не отварят на изискванията за уседналост. О. Х. проявил интерес и изпратил Р. да отиде и да изтегли сумата от 900 лева, която в кафенето била предадена на подс. Н. като първоначално плащане за обещаната услуга за издаване /преиздване/ на две СУМПС на О. Х. и на Т. Х., като общата дължима сума била по 460 евро за СУМПС или общо 920 евро. От пакзанията на подс. Х. е видна, че пострадалия Х. поискал след като била платена от него сумата от 900 лева първа да бъде издадено СУМПС на Х., защото той рабитил за пострадалия като международен шофор. След няколко дни В. Н. се обадил на О.

Х. да изпрати Т. Х. в гр.Кюстендил, тъй като шофьорската му книжка била готова, за което трябвало да му даде още 460 евро. Обадил се и на Т. Х., за да уточнят къде да се срещнат и се разбрали отново да се чакат на паркинга на магазин „***“ в града. Т. Х. дошъл сам в гр.Кюстендил, за да се срещне с Н. и при срещата им Н. м у поискал двеста евро, за да получи книжката си, но Х. м у отговорил, че ще му ги даде, когато получи българското СУМПС. Тогава Н. му казал да отиде в КАТ-София, откъдето да я получи от неговия познат началник, след което да се върне в Кюстендил и да му даде парите. Обадил се пред Т. Х. по телефона на някакъв човек, на когото обяснил, че Т. Х. тръгвал за гр.София. Продиктувал номера на лекия му автомобил и обяснил на Х., че човека ще го намери по номера на лекия му автомобил. Х. отишъл в СДВР КАТ и чакал с часове, но така и никой не го потърсил, след което си тръгнал, като за това уведомил и своя работодател Х., защото той бил заплатил 900 лева за попуването на документа.

В показанията си свид. С. сочи, че кандидатствал пред българските власти за гражданство, но получил отказ. Подсъдимият заявил, че можел да му съдейства за придобиване на българско гражданството услугата му ще струвала две хиляди евро.

Свидетелят В. С. отказал да даде тази сума на подс. В. Н. като му обяснил, че би дал и повече пари, но когато получи удостоверението за придобито българско гражданство.

Също така потвърждава в показанията си и посоченото от другите свидетели, а именно заплатената сума от Х. за идването на две СУМПС на него и неговия работник Х..

Направеното възражение от защитата и подс. Н. за недоказаност и противоречие на събраните гласни доказателства не се прие от настоящия съдебен състав за основателно.

Свид. Р. твърди, че не е срещала с подс. Н. при магазин „***“ гр. Кюстендил, а направо е присъствала на срещата в кафене на паркинга пред магазин „***“ в гр. Кюстендил. Това обстоятелство, къде за първи път свидетелката Р. се е запознала с подс. Н. не е от съществено значение, тъй като останалите нейни показания са кореспондиращи с показанията на всички разпитани свидетели и няма съществени противоречия относно фактическата обстановка очертаваща деянието от обективна страна, всички гласни 3 доказателства е последователни логични и съдът им дава вяра.