Решение № 1834 от 23.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1834 гр. Варна, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110112415 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от С. Д. С., ЕГН **********, действащ чрез адв. Р. Р., срещу ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *, действащ чрез юрк. К. И., пряк осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100.00 лева, частичен иск от общо 1 545.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане по задна дясна рамка врата, долен десен сектор рамка/десен праг, задна дясна джанта, предна дясна рамка врата, заден десен панел ет, задна дясна гума на собствения му лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рег. № *, причинено в резултат на реализирано на 21.04.2022 г. в * ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Ш.“, модел „Е.“, с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с полица № *, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.09.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 21.04.2022 г., в * е възникнало ПТП, като водачът на л. а. „Ш. Е.“ с рег. № *, извършвайки забранен ляв завой удря, движещия се по път с предимство л. а. „Ф. Г.“ с рег. № *. За възникналото ПТП бил подписан двустранен констативен протокол за ПТП, предвид липсата на спор между участниицте в ПТП. Лекият автомобил на виновният водач бил застрахован по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество, която полица била действаща към датата на 1

ПТП. Вследствие на ПТП са били налице процесните увреждания по лекия автомобил на ищеца.

На 21.04.2022 г. ответният застраховател бил уведомен, в резултат на което била образувана застрахователна преписка № *. Бил извършен оглед на автомобила и съставен опис на щета.

В резултат от отправената застрахователна претенция по реда на КЗ на 02.09.2022 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер от 554.56 лева. Ищецът счита, че заплатеното обезщетение е недостатъчно за покриване на щетите, нанесени на собствения му лек автомобил. Твърди, че общата възстановителна стойност възлиза на 2 100.00 лева, от която следва да се приспадне заплатеното извънсъдебно обещетение в размер на 554.56 лева.

По същество се моли съдът да уважи частичната искова претенция от непогасения остатък в размер на 1545.00 лева.

Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но го оспорва по основание и по размер.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица „ГО на автомобилистите“ №* със срок на действие от 15.10.2021 г. до 14.10.2022 г. за лек автомобил марка „Ш.“, модел „Е.“, с рег. № * ; че по време на действие на полицата на 21.04.2022 г. в гр. В. е настъпило застрахователно събитие с участието на застрахованото МПС при описания в исковата молба механизъм на ПТП, в резултат на което са нанесени щети на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г., рег. № *; че на 21.04.2022 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана преписка под № *; че на ищеца е изплатено обезщетение в размер от 554.56 лева на 24.06.2022 лева.

Твърди обаче, че с горепосоченото плащане интересът на ищеца е напълно удовлетворен, доколкото паричната равностойност на действителната претърпяна вреда, изчислена към датата на ПТП, възлиза на изплатената сума.

По същество моли съда да остави без уважение предявения иск и да присъди в полза на ответното дружество сторените съдебно-деловодни разноски, имайки предвид че гражданските притезания са погасени чрез доброволно извънсъдебно плащане.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р. Р. , чрез който поддържа исковата молба. На основание чл. 214 от ГПК изменя размера на предявения частичен иск, като го увеличава от 100.00 лева на 1 387.00 лева от общо 1 545.00 лева, която сума представлява стойността на претърпени от него имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, представлява се от адв. Р.

Д., редовно преупълномощена от адв. Н. В., чрез която поддържа отговора на исковата 2 молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между ищеца и ответника, че за лек автомобил марка „Ш.“, модел „Е.“, с рег. № * е сключен с ответното дружество договор за застровка „ГО на автомобилистите“ по полица № * със срок на действие от 15.10.2021 г. до 14.10.2022 г.; че по време на действие на полицата на 21.04.2022 г. в гр. В. е настъпило застрахователно събитие с участието на застрахованото МПС при описания в исковата молба механизъм на ПТП, в резултат на което са нанесени щети на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г., рег. № *; че на 21.04.2022 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана преписка под № *; че на ищеца е изплатено обезщетение в размер от 554.56 лева на 24.06.2022 г.

Видно е от представения заверен препис от свидетелство за регистрация част I, че увреденият л. а. „Ф. Г.“, рег. № * е собственост на С. Д. С..

От ангажираното експертно заключение по назначената САвТЕ се установява, че уврежданията по процесния лек автомобил са врата предна дясна степен ремонт 1 + боя, врата задна дясна вътрешна част степен ремонт 1 + боя, врата задна дясна външен панел степен подмяна + боя, праг десен степен ремонт 2 + боя, калник заден десен степен ремонт 2 + боя. Общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 3 455.18 лева и включва цената на труда и материалите в поне три сервиза, които притежават европейски сертификат за качество и в поне три сервиза, които не притежават европейски сертификат закачество. Средната пазарна стойност на увредения автомобил възлиза на 6 500.00 лева.

Съгласно назначената повторна тройна САвТЕ, общата стойност на гореописаните щети на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 2 130.99 лева и включва цената на труда и материалите при ремонт спрямо всички севризи и при сервизи без официални на марките.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на 3 елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори горепосочената презумпция за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, включително че интересът на кредитора е напълно удовлетворен с плащането на сумата от 554.56 лева, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба място, дата, час; че ищецът е собственик на увереденото МПС – „Ф. Г.“, рег. № * ; че за л. а. марка „Ш.“, модел „Е.“, с рег. № * е сключен с ответното дружество договор за застровка „ГО на автомобилистите“ по полица № *, която е била действаща към датата на ПТП; че сумата от 554.56 лева е заплатена от застрахователя извънсъдебно в полза на ищеца , на основание преписката, заведена по договора за застраховка „ГО на автомобилистите“. Няма спор по делото и че в резултат на събитието са настъпили именно описаните в исковата молба щети по лекия автомобил.

Настъпването на щетите по процесния лек автомобил „Ф. Г. ", а оттам и на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както от представения опис по щета, така и от заключенията на вещите лица по изслушаните първоначална САвТЕ и повторна тройна такава, като в частта досежно възстановителната стойност на лекия автомобил съдът кредитира, повторната тройна, имайки предвид обстоятелството, че е по-пълна и по-обективна, доколкото вещите лица са сравнили цените за труд и материали при всички автомобилни сервизи и при тези, които са без официални на марките МПС.

Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните състезания е заплатил сумата в общ размер от 554.56 лева, с което счита, че кредиторовият интерес е напълно удовлетворен.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност 4 на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК).

Както се посочи и по-горе по отношение размера на възстановителната стойност, съдът изцяло кредитира заключението на вещите лица, притежаващи съответните специални знания, по назначената повторна тройна САвТЕ. Видно от експертното заключение стойността на разходите за необходимия ремонт на процесния лек автомобил възлиза на 2 130.99 лева, а средната пазарна стойност на автомобила е 6 500.00 лева, съгласно първоначалната експертиза, която съдът кредитира в тази част, доколкото е компетентно изготвено и неоспорено от страните. Т.е. в конкретния случай не е налице т. нар. „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тъй като възтановителната стойност не надхвърля със 70% действителната стойност на увреденото МПС.