Решение № 146 от 30.09.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20238002901603 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Нотфоркидс“ ЕООД срещу решение от 13.06.2023 г. , постановено по в. т. д. № 944/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в, с което е потвърдено решение № 718/13.06.2022 г., постановено по т. д. № 1639/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което изцяло са уважени предявените от А. Р. М. срещу „Нотфоркидс“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1, т. и т. 3 ЗАПСП и чл. 95 ЗАПСП, както следва: 1) за признаване за установено, че „Нотфоркидс“ ЕООД е нарушило притежаваното от А. Р. М. авторското право върху фотография, заснета от нея в 19,33 ч. на 22.08.2017 г., представляваща цветна снимка на жена в народна носия, приседнала на т. нар. „Завой“ на яз. „Кърджали“ в Родопите, България, част от авторски проект „България в сърцето“, чрез използване на фотографията от DJ 89 [БРАТЯТА], без авторско съгласие и разрешение, за онагледяване на видеоклип на DJ 89 & Boryana Vasileva - ОТ РОДОПА |ОТ 1

RODOPA [BALKAN TRAP II]| БРАТЯТА] в продължение на 3,13 м., публикуван в канала на ответника в Youtube: DJ 89 [ВRАТЯТА] на 08.08.2020 г.; 2) за преустановяване на нарушаването на авторските права на А. Р. М. върху по-горе описаното фотографско произведение; 3) за разглА.ване за собствена сметка на диспозитива на съдебното решение в два всекидневника вестник „Сега“ и вестник „Телеграф“, както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван по Българска национална телевизия в часовия диапазон от 17,30 ч. до 19,30 ч. и 4) за заплащане на сумата от 3000 лв. (частично предявен иск от общия претендиран размер от 5479,20 лв.), представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на нарушаването на авторските права върху по-горе описаното фотографско произведение.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост – макар и в доклада по делото по чл. 146, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд правилно да е възложил на ищеца процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяване на правнорелевантното обстоятелство, че ответникът е извършил твърдяното нарушение на авторските права върху процесното фотографско произведение, без този правнозначим факт да е доказан чрез събраните по делото доказателствени средства, незаконосъобразно – при липса на признание от ответника за този неизгоден за него факт, въззивният съд е счел, че търговското дружество не е оспорило фактическото твърдение на ищеца, че то е извършило релевантното нарушение на авторските права върху процесното фотографско произведение. В този смисъл, поддържа, че с оглед на разпределената доказателствена тежест и без изрично признаване на факта на нарушение заявеното с въззивната жалба оспорване на твърдяното в исковата молба нарушение на авторските права на ищцата не е преклудирано, до който незаконосъобразен правен извод е достигнал въззивният съд. Твърди, че в процеса на доказване не е установено нито че ищцата е носител на авторското право върху релевантното фотографско произведение, нито неговото накърняване от ответника. Счита, че в исковата молба не са изложени фактически твърдения, които да обосноват връзката между заявеното нарушение на авторското право и ответното търговско дружество – „Самата А. М. твърди, че процесната снимка е използвана в Youtube канала на DJ 89 [BRATЯТА], който поради абсолютни неизвестни причини се твърди, че е на 2

„НотФорКидс“.

В писмения отговор на касационната жалба А. Р. М., чрез своя процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилния правен извод, че ответникът притежава надлежна пасивна материална легитимация по предявените срещу него кумулативно обективно съединени искове.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел, че в обективната действителност са осъществени всички материални предпоставки, обуславящи твърдяното нарушение на авторското право на ищцата върху процесното фотографско произведение - 1) съществуването на обекта на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; 2) ищецът да е носител на авторското право и на закрила и 3) ответникът да използва или да е използвал произведението обект на авторско право без съгласието на носителя на авторското право. Изяснил е, че тази фотография притежава несъмнен художествен характер, поради което представлява и годен обект на авторско право – тя попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т.

7 ЗАПСП, резултат е от творческа фотографска дейност (в този смисъл е заключението на вещото лице), поради което е обект на защита по този закон.

Въззивният съд е приел за установено, че автор на фотографското произведение е ищцата. В случая несъмнено било доказано, че А. М. притежава оригиналния RAW файл (суров файл) на процесната фотография, която е използвала в нейните профили в социалните мрежи „Facebook“ и „Instagram“, като този файл легитимира ищцата като автор на това фотографско произведение. Макар и от заключението на приетата СТЕ да се изяснявало, че кадрите са заснети от трето лице, от една страна, този фактически извод на вещото лице не е категоричен (от наличната в метаданните информация не е изследван въпросът кой конкретно режим на действие на фотоапарата е използван), а от друга, от показанията на свидетеля 3

Люба Петрова се установявало, че А. М. сама е направила процесната фотография, поради което именно тя е неин автор. Но дори и да се възприеме твърдението на ответника, че трето лице е снимало ищцата, това обстоятелство не опровергавало фактическия извод, че тя е автор на процесното фотографско произведение – съобразно концепцията на авторство в художествената фотография. Авторът може да бъде лице, което участва активно в целия процес на създаване на изображението, но също така може и да събере визуални елементи от различни източници, да ги комбинира и да ги преработи в ново изкуствено творение. Този процес може да включва избор на мотив, композиция, осветление, цветови корекции и други елементи, които допринА.т за финалния резултат. В такива случаи творецът става автор на фотографията чрез своето творческо решение и представяне, въпреки че самият той фактически не е използвал фотоапарата. Авторството е свързано със съзидателния процес и не е ограничено само от механичното действие върху бутона на фотографското устройство. В този смисъл, дори и трето лице да е участвало по някакъв начин в експонирането на процесната фотография, то това обстоятелство не може да обоснове фактическия извод, че ищцата не е неин автор.

Апелативният съд е достигнал до правния извод, че в процеса на доказване е установено твърдяното нарушение на авторското право ответникът е ползвал фотографията като изображение в направен и разпространен от него видеоклип на песен. За да обоснове това правно съждение, въззивният съд е счел този факт за безспорен и ненуждаещ се от доказване съобразно правната норма, уредена в чл. 153 ГПК.

Солидаризирайки се с правното становище на първоинстанционния съд и прилагайки разпоредбата на чл. 35 ЗАПСП, апелативният съд е приел, че произведението, обект на авторското право, може да се ползва само с разрешение на неговия автор, освен когато законът предвижда друго.

Изключителното право на автора да ползва своето произведение и/или да разрешава ползването му от други лица е уредено в чл. 18, ал. 1 ЗАПСП, като в ал. 2 от разпоредбата са описани способи на използване на произведението по смисъла на закона, като в т. 6 е уредено публичното показване на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин.

Прието е за безспорно обстоятелството, че именно ответникът е излъчил видеоклипа в интернет пространството чрез канала „Youtube“, при което е 4 било осигурено показването на фотографията на неограничен брой лица, т.е. разпространението на процесната фотография в широко използван уеб канал за излъчване на кратки видео материали, но без надлежно разрешение от автора за това, като по този начин се е достигнало до нарушение на релевантното авторско право. Апелативният съд е счел за неоснователно наведеното от въззивника възражение за недоказаност на неговата пасивна материалноправна легитимация с твърдението, че той нямал връзка със заявените от ищцата факти и нарушение – ответното търговско дружество нито създавало, нито разпространявало каквото и да било музикално произведение, а още по-малко използвало процесната фотография. За да достигне до това правно съждение, въззивният съд е приел, че това възражение е преклудирано, тъй като за първи път е наведено с въззивната жалба, поради което е недопустимо да бъде разглеждано във въззивното производство.

При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи апелативният съд е счел за основателен както иска по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, така и обусловените от него искове по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП (за преустановяване на нарушаването на авторските права на ищцата върху процесната фотография), по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП ( за разглА.ване за собствена сметка на диспозитива на съдебното решение в два всекидневника - вестник „Сега“ и вестник „Телеграф“, както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван по Българска национална телевизия в часовия диапазон от 17,30 ч. до 19,30 ч.), както и по чл. 95 ЗАПСП (за заплащане на сумата от 3000 лв. (частично предявен иск от общия претендиран размер от 5479,20 лв.), представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на нарушаването на авторските права върху процесното фотографско произведение.

С определение № 846/05.04.2024 по т. д. № 1603/2023 г. на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд въз основа на самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, във връзка с тълкувателните постановки по т. 5 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК и т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, за проверка дали обжалваното решение е вероятно недопустимо с оглед на поддържания в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК правен довод за 5 нередовност на исковата молба - неизлагане в исковата молба на фактически твърдения относно връзката между DJ 89 [БРАТЯТА], които били използвали процесната фотография в създаден от тях видеоклип, и ответното търговско дружество, което е извършило твърдяното нарушение на авторското право върху релевантното произведение.

Всеки иск, с който се претендира от съда да предостави защита на накърнено материално право – арг. чл. 2 ГПК, се индивидуализира чрез страните, правопораждащите предявеното спорно материално право юридически факти (основанието на иска – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), както вида и обема на търсената съдебна защита (петитума на иска – чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК). В случай че предметът на иска е индивидуализиран, възниква процесуалната легитимация на страните, като съдът е длъжен да разгледа предявената молба за защита на предявените материални права. Именно по отношение на наведените с исковата молба правопораждащи предявеното материално право юридически факти, заявения обем и вид на съдебна защита, както относно насрещните страни в процеса (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, който урежда диспозитивното начало в гражданския процес) ще се формират обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо (чл. 298, ал. 1 ГПК).