Решение № 144 от 31.07.2026, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Административно наказателно дело 278/2026
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 31.07.2026
- В сила
- 19.08.2026
- Състав
- Васил Венелинов Ставрев
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.3, предл.първо · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. Габрово, 31.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. И.а като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20264210200278 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от С. Р. Т., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. „*********” № 122, ет.2, ап.2 – чрез адв. Н. М. от ГАК, против Наказателно постановление № 26-1752-000037/12.03.2026 година на Началника на РУ - Габрово, с което на основание чл. 175, ал.3, предл.първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са му наложени следните административни наказания: “Глоба” в размер на 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест цента/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание адв. Н. М. моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради обективна липса на нарушение, недоказан субективен елемент в него, влизане в сила на поблагоприятен за дееца закон и липса на мотиви за неприлагането на чл. 28 от ЗАНН въпреки наличието на законовите основания за това.
Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 1 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно която съответният Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР е оправомощен да издава наказателни постановения за установени нарушения по ЗДвП.
С нотариално заверен договор за покупко-продажба от 07.03.2025 г. жалбоподателят придобил от свидетеля Е. В. собствеността върху лек автомобил „Дайхатсу Фероза” с рег. № ЕВ 51 23 ВВ. Въпреки това обаче С. Т. не изпълнил законовото си задължение в двумесечен срок да регистрира новопридобитото превозно средство, поради което и на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП регистрацията му била служебно прекратена на 09.05.2025 г. с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР.
На 19.05.2025 г. около 08:25 ч. полицейските служители Т. Т. и Д. Д. спрели за проверка движещия се по ул. „Неофит Рилски” до № 27 в гр.
Габрово лек автомобил „Дайхатсу Фероза” с рег. № ЕВ 51 23 ВВ, управляван от жалбоподателя, при която установили, че превозното средство е с прекратена регистрация. Поради това Т. Т. и Д. Д. съставили против С. Т.
АУАН серия GA, № 607785 за установеното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Впоследствие с Мотивирана резолюция № 25-1752-М000013 от 20.05.2025 г. на Началника на РУ - Габрово и на основание чл. 54, ал.1, т. 9 от ЗАНН административното производство по случая било прекратено, а материалите по него - изпратени по компетентност на РП – Габрово с цел ангажиране на наказателна оттоворност по чл. 345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
С Постановление от 04.09.2025 г. на РП – Габрово е отказано образуването на наказателно производство срещу С. Т. за престъпление по чл.
345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК поради маловажност на случая. Ведно с това материалите по случая били върнати на Началника на РУ - Габрово, издал впоследствие и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на С. Т. на 23.03.2026 г., като на 30.03.2026 г. е подадена и настоящата жалба против него.
2
Фактологията по делото е изяснена по несъмнен начин от наличната доказателствена съвкупност, като разпитаните в хода на съдебното следствие Т. Т. и Д. Д. ясно посочиха именно жалбоподателя като водач на процесния лек автомобил „Дайхатсу Фероза” с рег. № ЕВ 51 23 ВВ на 19.05.2025 г. около 08:25 ч. по ул. „Неофит Рилски” до № 27 в гр. Габрово. Двамата полицейски служители единодушно заявиха и че след справка в информационните масиви на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово са установили и че това МПС е с прекратена регистрация, което двамата документално са закрепили в изготвения на място АУАН серия GA, № 607785. Последното обстоятелство се потвърждава и от приложената справка от масивите на сектор „Пътна полиция“ - Габрово, удостоверяваща, че действително регистрацията на горецитирания лек автомобил е била прекратена служебно на 09.05.2025 г. на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП чрез отбелязване в автоматизираната информационна система. А това е станало след като в двумесечен срок от придобиване правото на собственост – 07.03.2025 г. С. Т. доказано не е пререгистрирал процесното МПС. Всички тези фактически положения не се и оспорват от страна на жалбоподателя, респ. извън съмнение е обективната съставомерност на изследваното деяние.
Неоснователно е възражението за някаква субективна несъставомерност на извършеното поради соченото от защитата незнание за настъпилата служебна дерегистрация. Жалбоподателят като собственик и водач е бил длъжен да съблюдава надлежната регистрация на управляваното от него МПС във всеки един момент. Ето защо и привеждайки в движение изследваният лек автомобил „Дайхатсу Фероза” с рег. № ЕВ 51 23 ВВ, жалбоподателят в качеството си на негов собственик към 19.05.2025 г. е бил длъжен да съблюдава за надлежната му регистрация, като е бил в състояние да извърши дори и съответна проверка в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово за това обстоятелство. Пропускайки двумесечния срок за дължимото се по чл. 143, ал.15 от ЗДвП действие, С. Т. е могъл и е бил длъжен да предвиди и последиците от това си поведение, в т.ч. и настъпилата служебна дерегистрация на процесния автомобил. В случая жалбоподателят не е действал умишлено, а по непредпазливост, което обаче не води до отпадане на породената спрямо него административнонаказателна отговорност по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което деяние не се изисква конкретна форма на вина. Освен всичко това разпоредбата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН ясно посочва и че 3 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като с оглед гореизложеното съдът намира, че деецът правилно е санкциониран на основание чл. 175, ал.3, предл.първо от ЗДвП.
Съдът не споделя и възражението за приложение на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС, доколкото то касае съвсем различна хипотеза – тази на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, уреждаща въпроса за служебната дерегистрация на МПС без надлежно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и то само до 07.09.2025 г. – датата на изменението разпоредбата на този текст. Именно и единствено до тази дата компетентните органи е следвало да уведомят собственика на превозното средство, каквото задължение по отношение служебно дерегистрираните МПС по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП не е било налице нито към процесната дата, нито към този момент. Ето защо в настоящия казус собственикът е следвало да прояви лична инициатива и да следи за наличната регистрация на притежаваното от него превозно средство, без да изчаква получаване на каквото и да е уведомление от компетентните органи.
Приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, касаеща приложение на по-благоприятен закон към настоящия момент и водеща според защитата до отпадане обществената опасност на деянието.
Такава хипотеза обаче според настоящия състав не е налице, тъй като единствената разлика между разпоредбата на чл. 143, ал.15 към процесната дата и сега е въведеното задължение настъпилата дерегистрация на конкретно МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, да бъде не служебно отбелязвана в съответните информационни системи, а в Националния регистър на пътните превозни средства. Това обаче не е по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, тъй като новата разпоредба не декриминализира управлението на нерегистрирано МПС, а единствено променя задължението къде и как да бъде обявено от компетентните органи настъпването на самата дерегистрация. Актуалният текст просто създава ново техническо задължение на АНО, но не изменя факта на настъпване на служебна дерегистрация при пасивност на приобретателя на дадено превозно средство.
4
Въпреки това обаче съдът констатира наличието на съществен процесуален дефект, засегнал по необратим начин проведеното административно наказателно производство и изразяващ се в издаване на атакуваното Наказателно постановление след изтичане на императивния за това срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Съгласно него образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В конкретния случай процесния АУАН серия GA, № 607785 е съставен на 19.05.2025 г., като впоследствие изтичането на посочения шестмесечен срок е прекъснато с издаването на Мотивирана резолюция № 25-1752-М000013 от 20.05.2025 г. на Началника на РУ – Габрово, с която материалите по делото са изпратени на РП – Габрово. Този срок обаче отново е започнал да тече от момента на връщане на материалите на АНО, което видно от поставения на съпроводителното писмо от РП – Габрово щемпел /стр. 11 от материалите по делото/ е станало на 05.09.2025 г., респ. Наказателно постановление е следвало да се издаде до 05.03.2026 г. Атакуваното такова обаче е съставено едва на 12.03.2026 г., безспорно след изтичане на императивния за това срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. А този порок не може да бъде саниран и е самостоятелно основание за цялостна отмяна на обжалваното Наказателно постановление.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ОД на МВР - Габрово дължи заплащане на направените от жалбоподателя разноски за ангажиране на защитник в настоящото производство, които съобразно представеното пълномощно възлизат на сумата от 200 евро.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:
О Т М Е Н Я като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 26-1752-000037/12.03.2026 година на Началника на РУ Габрово, с което на основание чл. 175, ал.3, предл.първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на С. Р. Т., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 122, ет.2, ап.2, са наложени следните административни наказания: “Глоба” в размер на 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест цента/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 5
/шест/ месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ОД на МВР - Габрово да заплати на С. Р. Т., с ЕГН: **********, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ евро.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 6