Решение № 382 от 08.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Пазарджик, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500371 по описа за 2024 година

С Решение № 101 постановено на 22.03.2023г. по гр.дело № 1049/2022г. по описа на Районен съд В. е осъдена Й. Г. Р. от гр.В. на основание чл.233,ал.1 от ЗЗД да освободи и предаде на ТП ДГС „С.“, гр.С. двуетажна жилищна сграда- жилище за овчари, със застроена площ от 60 кв.м., находяща се в землището на с.П.к., местност С., общ.С..

Решението се обжалва от Й. Р.-ответник в първоинстанционното производство с твърдения ,че е неправилно. Твърди се,че съдът не е установил правото на собственост върху процесния имот, с което не се доказвала материално-правната легитимация по предявения иск.

Искането е решението като неправилно да бъде отменено, а предявения иск като неоснователен да се отхвърли от въззивната инстанция.

В срок с отговора на въззивната жалба, въззиваемата странаищец в първоинстанционното производство излага съображения за 1 нейната неоснователност.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, установи следното :

Предявен е иск с правно основание чл.233,ал.1 от ЗЗД.

На 28.03.2011г. между страните по спора е сключен договор за наем. Съобразно клаузите на договора ,срокът на действието му е 10 години, считано от настаняване на наемателя в имота с подписване на приемо-предавателен протокол.

Няма спор,че приемо-предавателен протокол между страните е подписан на 01.04.2011г.,т.е от този момент договора за наем е породил действие и срокът му е изтекъл на 01.04.2021г.

От събраните по делото писмени доказателства и гласни такивапоказанията на свидетеля А.А. се установява,че след изтичане срока на договора, въззивницата е продължила да ползва имота и да плаща уговорената наемна цена, като и към настоящия момент, въпреки отправените предизвестия за прекратяване действието на договора и предаване на имота , същия все още не е върнат. Т.е, следва да се приеме,че съгласно чл.236,ал.1 от ЗЗД договорът за наем се е трансформирал в безсрочен такъв. При безсрочните наемни договори предаване държането на вещта се дължи след отправяне на предизвестие - чл. 238 от ЗЗД .С писмо от 01.08.2022г. ищецът изрично е посочил, че договорът за наем между страните е прекратен, поради което това писмо следва да се приеме като изявление за прекратяване на безсрочния договор за наем. От кореспонденцията на страните се установява,че установения от закона-238,ал.1 от ЗЗД едномесечен срок ,с оглед спецификата на имота е продължен до 08.09.2022г. ,и вследствие на което следва да се приеме,че от този момент действието на договора е прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл.233,ал.1,изр.1-во

2 от

ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта, обект на сключения договор за наем, след неговото прекратяване. "Връщане" на имота, предмет на договора за наем, означава предаването му от наемателя на наемодателя, като това предаване на имота, обаче, не се изчерпва само и единствено с преустановяване на ползването му от страна на наемателя. Съгласно постоянната практика на ВКС, наетият имот е предаден, когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота му и го е предал в състоянието, в което е бил при сключването на наемния договор. При това, предаването на държането на имота включва комплекс от фактически действия, чието извършване по силата на закона е възложено на наемателя, като същият трябва напълно да освободи имота от вещите си и друго имущество, да предаде ключа от имота и прочие. С разпоредбата на чл.233,ал.1, изр.

1 от ЗЗД се цели да се възстанови на наемодателя реалното ползване върху имота, като установеното в цитираната норма задължение за връщане на вещта е в тежест на наемателя и именно поради това той следва да предприеме действията по осъществяване на това реално предаване. Настоящият въззивен състав счита, че по делото при доказателствена тежест за въззиваемия - ответник не се установява изпълнение на задължението му като наемател да предаде държането на отдадения под наем имот на наемодателя. При това положение въззивният съд счита, че така предявеният иск с правно основание чл.

233,ал.1, изр.1 от ЗЗД за предаване на държането на имота, предмет на сключения между страните договор за наем, който е прекратен, се явява основателен и доказан.

Изцяло несъстоятелен е доводът на въззивникът ,че съдът не е изследвал правото на собственост върху имота-отдаден под наем.Този въпрос е изяло ирелевантен в настоящото производство. В този смисъл е и категоричната съдебна практика .

По изложените съображения, обжалваното решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.233,ал.1,изр.1 от 3

ЗЗД досежно отдадения по наем недвижим имот, подробно индивидуализиран в сключения договор за наем № 7 от 28.03.2011г. като правилно следва да се потвърди.

По разноските: в тежест на въззивника следва да се присъдят сторените от въззиваемата страна съдебни разноски във въззивното производство в размер на

150,00 лева-юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 271,ал.1 от ГПК ,Окръжен съд Пазарджик

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101 постановено на 22.03.2023г. по гр.дело № 1049 по описа на Районен съд В. за 2022г. като правилно.

ОСЪЖДА Й. Г. Р. от гр.В., ул.“Е.Й.“№12,ЕГН ********** да заплати на ТП ДСГ“С.“ , със седалище и адрес на управление на дейността : гр.С., местност С., ЕИК ************* сумата в размер на 150,00 / сто и петдесет/ лева-представляваща сторени съдебни разноски .

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4