Определение № 731 от 15.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 731 гр. Кюстендил, 15.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500542 по описа за 2024 година ГПК.

Производството по делото е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК във вр. с чл. 121 Образувано е въз основа на въззивна частна жалба вх. № 12156/23.10.2024 г. подадена от И. Г. П. с ЕГН **********, с адрес гр. С, кв. Б.***, ет.***,ап.***,№****, и С. С., роден на ****** г., без адрес в Република България, и двамата със съдебен адрес в гр. К, ул. Г. № *** чрез пълномощника им адв. В. П. от АК – Кюстендил, насочена срещу Определение № 1415/17.10. 2024 г. по гр.д. № 2505/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е прекратено производството пред този съд и делото е изпратено на основание чл. 531, ал. 2 ГПК на СРС, като компетентен да разгледа същото.

Частните жалбоподатели релевират доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради противоречие със закона и необоснованост. Поддържат, че производството по чл. 330 ГП е особено исково производство, спрямо което приложими са общите правила на подсъдността, в частност разпоредбата на чл. 119 ГПК, и по което съдът не следи служебно за местна подсъдност. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият въззивен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Производството по гр. д. 2505/2024г. по описа на Районен съд Кюстендил, е инициирано по постъпила молба от И. Г. П. и С. С., чрез пълномощника им адв. В. П. от АК – Кюстендил с правно основание чл. 330 ГПК вр. чл. 50 СК с искане за прекратяване на сключения между молителите граждански брак по взаимно съгласие, при одобряване от съда на представеното от съпрузите споразумение по чл. 51 от СК.

С обжалваното в настоящото производство определение Кюстендилският районен съд е приел, че не е местно компетентния съд за разглеждане на делото, 1 доколкото постоянният адрес на молителката П. е в гр. София, а молителят С. е чужденец без ЕГН, по отношение на който не може да се извърши справка за адрес, поради което позовавайки се на разпоредбата на чл. 531, ал. 2 ГПК е прекратил производството и е изпратил делото на компетентния според него съд, а именно Софийски районен съд.

Подадената молба с правно основание чл. 330 ГПК вр. чл. 50 СК и чл. 51 СК подлежи на разглеждане по реда на охранителното производство, общите правила за което са уредени в чл. 530 и сл. от ГПК.

В глава 26 „Производство по брачни дела“, липсва специална разпоредба, която да урежда специална подсъдност за разглеждане на делата за развод, поради което приложими са нормите за охранителното производство, което от своя страна с разпоредбата на чл. 540 от ГПК, препраща към общите правила за местната подсъдност за исковото производство.

Действително, нормата на чл. 531 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК сочи, че охранителното производство започва по писмена молба от заинтересованото лице, която се подава до районния съд, в чиито район е постоянният адрес на молителя.

Поради охранителния характер на производството, тъй като не се решава правен спор, а молителят получава съдействие от съда за постигане на определени последици, следва да се приложи чл. 540 ГПК, според който в охранителните производства намират приложение разпоредбите на общия исков процес с изключение на чл. 207266 и чл. 303-388 ГПК.

Определената с нормата на чл. 531, ал.2 от ГПК подсъдност по своя характер е местна, като същата е предвидена в закона за улеснение и удобство на молителя. Не се касае за специална разпоредба на закона, дерогираща общите разпоредби на закона за определяне на местната подсъдност и за нея съдът не следи служебно, по арг. на чл.

119, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 533 ГПК /тя не е условие за издаване на искания акт/ в каквато насока е и практиката на ВКС /Определение № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. №197/2009г./. Спазването й не е императивна предпоставка за издаване на съответния акт, а е посочена с цел улеснение на молителя.

Ето защо и като се съобрази, че абсолютна процесуална предпоставка по смисъла на исковото производство е само родовата подсъдност, докато местната е относителна и се обсъжда само при позоваване на другата страна на нея, настоящият състав счита, че за местната подсъдност съдът не може да следи служебно, а същата зависи от волята на молителя, който единствен може да прецени кой съд да сезира за получаване на необходимото съдействие.

Още повече, че в охранителното производство съгласно изричната разпоредба на чл. 533 ГПК, прието е, че районният съд действа служебно само относно проверка на условията за издаване на искания акт, събиране на доказателства и вземане предвид факти, непосочени от молителя. Отделно от горното, правилата за охранителното производство изрично предвиждат случаите, в които съдът действа служебно и сред тях не е проверката относно местната подсъдност.

Ето защо, Кюстендилският районен съд не е имал законово основание да изпрати делото на Софийския районен съд, респ. обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на Районен съд - Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1415/17.10.2024 г. по гр.д. № 2505/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и ВРЪЩА делото на Районен съд - Кюстендил за 2 продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3