Определение № 615 от 29.07.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. гр. Д., 29.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500442 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх.№ 11700/13.06.2024г. по регистратурата на Районен съд – Д., подадена от Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Д., ***, чрез адвокат Д. Д., срещу определение № 1485 от 04.06.2024г. по гр. дело № 123/2024г. по описа на Районен съд – Д., с което е изменено, на чл.

248 от ГПК, постановеното по делото определение № 890/27.03.2024г. в частта за разноските, като е изменен размерът на присъдените в полза на Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Д., ***, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, разноски по делото, чрез намаляване на размера им, от 1700 лева на 850 лева.

Според изложеното в жалбата, определението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката оспорва приетото от съда, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, макар да са предявени четири кумулативно съединени иска; че твърденията на страните, респ. правните им доводи и възражения, излагани в исковата молба, респ. е отговора, се припокриват; че количеството и сложността на извършената работа по изготвяне на отговора не е голяма, респ. и времето, отделено за извършване на работата не е било голямо, поради което платеното възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на половина. По делото било направено мотивирано и уважено от съда възражение за подсъдност по първоначално образуваното в PC - Б. гр.д. № 4555/2023г.; исковата молба и приложените допълнителни такива към нея били в голям обем, объркани и с неясни твърдения и искания, уточнявани по разпореждане на съда, което изисквало много повече време от обичайното такова за изготвяне на отговора от страна на ответника; предявени били четири кумулативни иска с различно основание и по всеки един от тях в отговора по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответника 1 коментирал допустимостта и основателността, като направил и съответните възражения и искания; липсвали приетите от съда припокривания на доводите и твърденията в искова молба и в отговора по чл.131 от ГПК; ответницата не била дала повод за образуване на горепосоченото дело, за процесуално представителство по делото тя ангажирала адвокат и е сторила съдебни разноски, които съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК следва да бъдат понесени от ищеца изцяло, доколкото прекратяването не е поради постигнато между страните споразумение. Цитирана е съдебна практика - определение № 155 от 01.04.2016г. по ч. гр. д. № 1347/2016г., IV г. о. на ВКС, според която, щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски, за да подаде отговор, при прекратяване на производството за него възниква правото да бъде обезщетен за всички сторени от него разноски.

Писмен отговор от насрещната страна Е. А. А. с ЕГН ********** от гр.

Б., *** не е подаден.

Като постави на разглеждане частната жалба, Окръжен съд - Д. установи следното:

При данни, че обжалваното определение е съобщено на ответницата по делото на 10.06.2024г., частната жалба с вх.№ 11700/13.06.2024г. е подадена в едноседмичния срок по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 275, ал. 1 от ГПК. Жалбата е подадена от страна по делото, чрез упълномощен адвокат, с правен интерес от оспорване на неизгодното за нея обжалваемо определение и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба на Е. А. А. с ЕГН ********** от гр. Б., ***, подадена пред РС – Б. (гр.д.

№ 4555/2023г.), с която против Д. Г. Г. са предявени с нередовна искова молба четири частични обективно съединени осъдителни иска: - за заплащане на сумата от 1250 лева, представляваща част от сумата от 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие на неизпълнение на обещания за брак ; - за заплащане на сумата от 1250 лева, представляваща част от сумата от 8000 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие това, че ответницата, заедно с общото на страните дете, е напуснала ищеца и се е установила да живее в гр. Д., като е нарушила човешките права на ищеца;

- за заплащане на сумата от 1250 лева, представляваща част от сумата от 9000 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие това, че ответницата е подписала декларация по чл. 9 от ЗЗДН.; - за заплащане на сумата от 1250 лева, представляваща част от сумата от 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие това, че ответницата е обиждала и клеветила ищеца, приписала му е извършване на престъпление, уронила е престижа му.

Исковата молба е била уточнена по указание на РС – Б., дадено с разпореждане № 8065/01.08.2023г., както и е била повторно оставена без движение с разпореждане № 791/30.01.2024г. по гр.д.№ 123/2024г., образувано след изпращането му по правилата на местната подсъдност. Последното е 2 постигнато по направено своевременно, след получаване на преписа от исковата молба и приложенията, възражение от пълномощника на ответницата. В същия срок адвокатът е депозирал и отговор на исковата молба със съдържанието по чл. 131, ал. 2 от ГПК, към който е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в размер на 1 700 лева, което е платено изцяло в брой, според изричното отбелязване за това (л. 60 от делото на РС – Б.). След получаване на съобщението с указанията на РС – Д. за отстраняване недостатъци по исковата молба на 13.02.2024г., ищецът е подал молба за оттегляне на исковете – на 19.02.2024г. С влязло в сила на 13.03.2024г. определение № 549/20.02.2024г. производството по делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на предявените от ищеца Е. А. искове. Оттеглянето е извършено преди провеждане на открито съдебно заседание, но след връчване на препис от исковата молба на ответницата и след подаване на отговор от нея.

На 23.02.2024г. по делото е постъпила молба от ответницата Д. Г., чрез адвокат Д. Д., с искане съдът да допълни прекратителното си определението в частта за разноските, като присъда сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лева. В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищецът не изразил становище по искането. С определение № 890/27.03.2024г. съдът е допълнил определение № 549/20.02.2024г. в частта на разноските като е осъдил Е. А. А. да плати на Д. Г. Г., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 1700 лева - разноски по делото, съставляващи платено възнаграждение за един адвокат.

Съдът неправилно е указал на страните, че определение № 890/27.03.2024г. може да бъде обжалвано, но правилно е възприел като искане по чл. 248 от ГПК от страна на ищеца Е. А. А. подадената от него частна жалба с вх. рег. № 7466/10.04.2024г. В молбата за изменение на определението в частта за разноските ищецът е навел следните доводи в обосноваване на искането си то да бъде изцяло отменено, т.е. разноски на ответницата да не се присъждат: на ищеца не са му предявявани разноски, тъй като делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК; по делото не е провеждано открито съдебно заседание; липсва документ, доказващ заплащане на възнаграждението. Според ищеца възнаграждението на адвоката на ответницата следва да е разумно и справедливо и да се възложи съобразно изхода на делото. При определяне на възнаграждението съдът следва да отчете фактическата и правна сложност на делото, както и действително извършената от пълномощника работа. Ищецът се е позовал на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, като наред с това е посочил, че съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждението се присъжда директно на правоимащия адвокат.

Молбата е намерена за частично основателна и със сега обжалваното определение № 1485/04.06.2024г. присъденото адвокатско възнаграждение е намалено до размера от 850 лева. За да постанови акта си, районният съд е приел, че по делото са предявени общо 4 иска с цена от 1250 лева всеки, т.е.

3 възнаграждението по всеки иск е в размер на 425 лева или общо 1625 лева (всъщност 1700 лева – касае се за сметна грешка); позовал се е на решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, според което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях; обосновал е извод, че определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга и не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78 ал. 5 от ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.

101, пар. 1 от ДФЕС, като е цитирал и съдебна практика. По същество е намерил за неоснователно възражението на ответника за липса на доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение – такова съставлява удостоверяването в договора за платена изцяло в брой сума от 1700 лева.

Споделил е обаче останалите доводи в молбата, като е приел, че уговореното и платено възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на извършената работа от адвоката, като е съобразил етапа, на който делото е приключило, при това с прекратяване поради оттегляне на исковете, както и това, че защитата била основана на сходни фактически твърдения и правни доводи по всичките четири иска.

Този извод не се споделя от настоящия съдебен състав.

Предявени срещу ответницата са четири облигационни иска, като обосноваващите ги фактически обстоятелства са различни, те не се припокриват – касае се за отделни действия/бездействия на ответницата, от които ищецът твърди да е претърпял различни по интензитет и съдържание страдания. Защитата срещу всеки иск е различна и тя е проведена в подадения от адвоката отговор по чл. 131 от ГПК отделно. Това обосновава отделното договаряне и определяне на адвокатско възнаграждение по всеки от исковете.

Цената им е по 1250 лева и съобразно нея, по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения за всеки иск минималният хонорар е 425 лева, съответно общият размер на платеното възнаграждение за адвокат от ответницата възлиза на 1700 лева, който ищецът намира за несъответен на сложността на делото и на извършената от адвоката работа.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяване на делото право на всички направени разноски има ответникът. Както е прието в определение № 2995/13.06.2024г. по ч.гр.д. № 991/2024г. на ВКС, ІV г.о., с възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. С преценката по чл. 78, ал.

5 от ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на 4 страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД), като критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Зачитайки решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22г., съдът е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, според което намаляването поради прекомерност е ограничено до минималния размер съобразно чл. 36 от ЗАдв, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Само в този случай платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора, а има за причина поведението на насрещната страна, която не е положила дължимата грижа, съответно уговореното в повече остава в нейна тежест.