Решение № 103 от 05.06.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Харманли, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20265630200049 по описа за 2026 година Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на „П*А* БГ“ ЕООД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: с.Милево, ул. „*№*, общ.Садово, обл.Пловдив, с управител П*А*П*, чрез пр.представител адв.Й.Л. против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8507492032, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във вр.ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева (1278.23евро) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, както и заплащането на съответната такса в размер на 227.00 лева (116.06евро) на основание чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата.

Моли, съда да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени процесуални нарушения. Изложени са подробни съображения, че атакуваният ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалноправните норми и при съществени нарушения на административно производствените правила. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваният ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и представлява.Подадено е молба вх. peг. № 3208/17.04.2026г., с която не се възразява за 1 даване ход на делото. Изразено е подробно становище по съществото на спора.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани, не се представляват.

Съдът, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваният акт, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.09.2024г., в 15:27 часа е установено нарушение №

234F6CDE04120B0AE063031F160AF472, с ППС влекач Мерцедес Актрос с рег.№ рег.

№ ****, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в Община Харманли, за движение по път А-4, км 62+476, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е помалка от измерената.

Нарушението е установено с устройство № 10162, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-4 км 62+476. Собственик, на когото е регистрирано ППС е „П*А* БГ“ ЕООД, ЕИК:******, със законен представител П*А*П*.

За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на „П*А* БГ“ ЕООД, ЕИК:******, със законен представител П*А*П*, се налага имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. (1278.23евро).

Независимо от налагането на това административно наказание, „П*А* БГ“ ЕООД, ЕИК:******, със законен представител П*А*П*, дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер на 227.00 лева (116.06евро). За същото Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП - извлечение, ведно със снимков материал на процесното ПС, в които е отразено, че на посочената дата, час и място за това ПС има тол декларация за преминаването, но платената категория е помалка от измерената.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – 2 подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозирането й, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд- Харманли. Ето защо същата има суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект. Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш. Жалбата е подадена пред АНО на

26.01.2026г.,постъпила при куриер на 23.01.2026г,а Електронният фиш е връчен 09.01.2026г.

Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, от надлежно процесуално легитимирана страна - наказаното лице. Жалбата съдържа всички изискуеми реквизити.

На основание чл.63, ал.1 ЗАНН като инстанция по същество, съдът следва да провери законосъобразността на акта, правилното приложение на процесуалните и материалните. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира: доклада по чл. 167А ал.3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че ППС влекач Мерцедес Актрос с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в Община Харманли, за движение по път А-4, км 62+476, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената е било заснето от контролно устройство с идентификатор № 10162, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-4 км 62+476. От статичните изображения е видно, че ППС е с този регистрационен номер и при засичането му безспорно се установява, че не е било в състав, като от статичното изображение е видно, че ППС-то е с 5 оси. Докладът и статичните изображения на основание чл.

167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, час и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

Собственик на ППС е жалбоподателят П*А* БГ“ ЕООД, ЕИК:******, със 3 законен представител П*А*П*, което е видно от представеното Свидетелство за регистрация част I.

Приложени са и Заповед №РД-11-983 от 13.09.2021г. на и.д. председател на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, какъвто образец е наличен по делото.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира, че жалба е основателна.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението/19.10.2021 г.) е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Налице е изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В тази норма не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се стигне и въз основа на чл.

189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателна отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, 4 ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2, във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП.

Видно от изложеното, към момента на нарушението не се установява законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че електронен фиш може да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Съда счита,че незаконосъобразно е издаден електронен фиш, които подлежи на отмяна.Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, вкл. да възрази по смисъла на чл. 42 т.8 и чл.

44 ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания и да представи доказателства в своя защита.

От материална страна жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Субект на задължението по нормата поначало се явява собственикът, освен в случаите, когато има вписан ползвател в свидетелството за регистрация, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото жалбоподателят се явява именно собственик на пътното превозно средство.