Решение № 72 от 30.01.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. В, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20231320102143 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 144 и чл. 149 от СК от ищцата И. И. П. от гр. В против И. П. И. от с. Б, общ. В, за присъждането на:

- месечна издръжка в размер на 500,00 лева от подаване на исковата молба (31.10.2023г.) до отпадане или изменение на основанието за плащането ѝ, заедно със законната лихва при просрочие;

- издръжка за минало време по чл. 149 вр. чл. 144 от СК за времето от 01.10.2023 г. до подаване на исковата молба – 31.10.2023 г. в размер на 500,00 лева.

Твърди се от ищцата, че ответникът е неин баща. С решение от 26.05.2011 г. по гр. дело № 205/2011 г. по описа на РС – В последният е осъден да заплаща месечна издръжка на ищцата в размер на 100 лв., считано от 02.01.2011 г. до отпадане или прекратяване на основанието за заплащането , ведно със законната лихва при просрочие. Посочва се, че ищцата е навършила пълнолетие на 28.09.2023 г., след което ответникът е преустановил заплащането на присъдената издръжка.

Ищцата твърди, че към момента на подаване на исковата молба не е завършила средното си образование и е ученичка в 12 клас в Професионална 1 гимназия по туризъм М.Г. гр. В. Допълнително посещава курсове по биология и химия, тъй като смята да продължи образованието си във висше учебно заведение.

Ищцата посочва, че нуждата ѝ от средства за издръжка не е отпаднала, а напротив – увеличила се е неколкократно през последните 12 години.

Нараснали са разходите за облекло, учебници, храна. Има и заболяване, за което е необходимо допълнително да купува лекарства.

Ищцата твърди, че ответникът е в трудоспособна възраст, има доходи и заплащането на издръжка няма да представлява затруднение за него.

Ответникът в едномесечния срок за отговор, чрез упълномощен представител, е оспорил иска като неоснователен. Навел е доводи, че няма финансовата възможност да дава издръжка на ищцата, тъй като е безработен и не извършва дейност като ЕТ „И.-И. И.“. Твърди, че има финансови затруднения, свързани с личната му издръжка и със задължения към НАП.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа иска. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Представя писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция. Претендира присъждане на направените разноски по производството. Представя писмена защита.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното Удостоверение за раждане от 04.10.2005 г., изд. въз основа на Акт за раждане № 564 от 04.10.2005г. на Община В, родители на ищцата И. И. П. са В В Б и ответникът И. П. И..

С решение от 26.05.2011г. по гр.д. № 205 по описа за 2011г. на Районен съд – В И. П. И. е осъден да заплаща на детето си И. И. П., чрез нейната майка и законен представител В В Б, месечна издръжка в размер на 100,00 лева, считано от 02.01.2011 г. до отпадане или прекратяване на основанието за заплащането ѝ, ведно със законната лихва при просрочие.

Видно от представената Служебна бележка изх. № 843/17.10.2023 г., издадена от директора на Професионална гимназия по туризъм М.Г. гр. В, И.

2

И. П. е записана за ученичка в X I I клас, дневна форма на обучение, за учебната 2023/2024 година.

С Експертно решение № 0779 от зас. № 090 от 16.05.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ АД гр. В, на ищцата са определени 50 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години до 01.05.2024 г. с водеща диагноза „Астма с преобладаващ алергичен компонент“.

По делото е представена справка от 20.11.2023 г. за общите задължения на И. П. И. към НАП. От същата е видно, че задълженията, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, са в размер на 6569,76 лева – главница и 5902,81 лева – лихва, общо 12472,57 лева.

От представената справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице от ТД на НАП – Велико Търново е видно, че ответникът е прекъснал дейност на 01.04.2013 г.

Представена е справка изх. № 05388233010323/20.11.2023 г. от НАП за подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда от „М*******“ с.

Н, общ. В, ЕИК **********, за прекратяване на трудовия договор на И. П. И. от 20.11.2023 г.

Видно от приложената справка от Търговския регистър, „М*****“ ЕООД, ЕИК********, е със седалище и адрес на управление с. Н, общ. В, ул.

„Г Т“ № **, управител М. П. К и основна дейност: търговия с мотоциклети и части за тях, техническо обслужване и ремонт на мотоциклети.

Представена е справка от Служба по вписванията – В за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 41484 за лицето И. П.

И., от която се установяват извършени продажби на поземлени имоти през 2007 г., както и притежаван от ответника недвижим имот – дворно място, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда от 80 кв.м., масивен гараж и стопански постройки в с. Б, общ. В.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Ц В М (баба на ищцата по майчина линия) и М В Б се установява, че майката на ищцата е заминала преди години да работи в чужбина. Изтеглила е заем, с който е купила апартамент на дъщеря си и й изпраща средства според възможностите си. Бабата се грижи за И. и й помага финансово, включително за храна и лекарства, тъй като момичето има здравословни проблеми. Ищцата е на 18 3 години, предстои й бал. Ответникът не се интересува от дъщеря си, не я търси и отказва да заплаща издръжка след навършването на пълнолетие.

Свидетелите твърдят, че ответникът се занимава с ремонт на мотори и работи към фирма на жената, с която се намира във фактическо съжителство.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са обстоятелствени, безпротИ.речиви и основани на непосредствени впечатления.

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.

144 от СК за присъждане на издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна възраст, учащо редовно в средно учебно заведение, в размер на 500,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба 31.10.2023 г. до отпадане или изменение на основанието за плащането , ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане и с правно основание чл. 149 вр. чл. 144 от СК за присъждане на издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна възраст, учащо редовно в средно учебно заведение, в размер на 500,00 лв. месечно за минал период от 1 месец, считано от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г.

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, са частично основателни.

По иска с правна квалификация чл. 144 от СК:

Съгласно чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

В случая не е налице пълна безусловност на задължението - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да 4 притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на жИ.т на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е навършила пълнолетие, но не е навършила 20 години и учи в редовна форма на обучение в средно учебно заведение - Професионална гимназия по туризъм М.Г. гр. В. Същата няма доходи или имущество, от които да се издържа. Същевременно няма спор, че в периода на средното си образование пълнолетната ищца има нужда от средства за задоволяване на своите потребности от храна, облекло, учебници и учебни помагала, битови разходи, разходи за социални и културни развлечения. Касае се за необходими, обикновени разходи за покриване на битови ежедневни нужди. Поради редовната форма на обучение, присъствието на ищцата на учебни занятия в училището е задължително, което обективно създава затруднения за пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства. В същото време тя е с установена 50 % трайно намалена работоспособност, за което по делото е представено Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ гр.

В.

По отношение на възможността на родителя, от когото се иска издръжка, да я дава без особени затруднения, според съда такава възможност се установи, но само за част от исковата претенция.

От представеното по делото Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП 5 е видно, че трудовото правоотношение на ответника с „М****“ ЕООД е прекратено на 20.11.2023 г. На същата дата на И. П. И. е връчен препис от исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК. По делото не са ангажирани доказателства за основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, като това може да се дължи и на поведение поставено в зависимост от волята на ответника, вкл. с оглед черпене на изгодни правни последици в настоящото производство. Следва да се отбележи, че според показанията на разпитаните по делото свидетели, ответникът се намира във фактическо съжителство с М.П.К – управител на дружеството – работодател „М****“ ЕООД. Ответникът твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение е безработен и има задължения към държавата, поради което няма възможност да заплаща издръжка. В същото време не представя доказателства за регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ като лице, търсещо работа и съответно няма данни да е подал заявление за отпускане на обезщетение за безработица. Същият няма задължения за наем или кредити, както и няма алиментни задължения към други низходящи. Публичните му задължения касаят минал период, като не се установява дали неплащането им касае неплатежоспособност на ответника или други съображения. От представената справка от Служба по вписванията гр. В се установява, че ответникът притежава недвижим имот – дворно място, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда от 80 кв.м., масивен гараж и стопански постройки в с. Б, общ. В.

От друга страна съдът отчита, че събраните по делото доказателства не обосновават възможност на ответника да осигури издръжка в претендирания размер от 500,00 лева.

По делото не се събраха доказателства за възнаграждението/доходите на ответника, което беше в тежест на ищцата и същата не проведе доказване в тази насока. Въпреки това съдът отчита обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи в размер на поне минималната работна заплата. Финансовата помощ от родителите в периода на завършване на средно образование е от изключително значение за ученика и бъдещото му развитие като личност - с оглед значимостта на успешното завършване на образованието. В този смисъл съдът счита, че помощта за осигуряване образованието на ищцата /дъщеря на ответника/ е и негова отговорност.