Решение № 35 от 20.01.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Казанлък, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510101661 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на С. Д. М. с ЕГН:

********** с постоянен адрес: *** , действаща чрез пълномощника си адв. М.

Д., адрес на упражняване на дейността: *** против „П.К.Б." ЕООД, с ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от двамата управители С.Н.Н и Н.М.Л.. Съдът приема, че се касае за иск с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД. Претендира се провъзгласяване на нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупуване на допълнителна услуга „Екстра“, предвидена в договора, сключен между С. Д. М. с ЕГН: ********** и „П.К.Б." ЕООД, с ЕИК: ***.

Ищецът С. Д. М. чрез пълномощника си адв. М. Д. твърди, че между нея и ответника „П.К.Б." ЕООД, е сключен Договор за потребителски кредит № 3029349291, като Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 5000,00 лева със срок за погасяване 24 месеца. В посочения договор кредиторът бил уговорил, че ГПР е в размер на 49,89%, а годишният лихвен процент бил 41,17 %. В раздел VI на Договора било уговорено, че се предвижда заплащане на допълнителна услуга „Екстра“ в размер на 2179.68 лева, разпределени на 24 месечни вноски, по 90.82 лева. Ищцата чрез пълномощника си счита, че клаузите, съдържащи се в раздел VI на Договора, са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22, 1 както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

За ищцата се породил правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на клаузата-, предвиждаща възнаграждение за закупуване на допълнителна услуга „Екстра“, за недействителна.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „П.К.Б." ЕООД, чрез пълномощника си юриск. И.Т., с който твърди, че предявеният установителен иска по чл. 26 от ЗЗД е недопустим, тъй като отсъствал правен интерес от воденето му. В процесния казус ищецът нямал правен интерес да установява действителността на процесните клаузи от договора за кредит с отделно предявен установителен иск, тъй като към настоящия момент договорът за кредит, включително и касателно клаузите за допълнителни услуги, бил изплатен, т.е. приключен, ответникът не претендирал каквото и да било от ищеца, т.е. към настоящия момент не съществувало накърнено материално право, което да може да бъде защитено с установителен иск. Тъй като кредитът бил изплатен, ищецът нямал правен интерес да установява недействителност на процесната клауза с оглед евентуално искане на бъдещи плащания или друго. С оглед на изложеното ответникът моли съда да прекрати производството като образувано по недопустим иск.

Ответникът твърди, че претенцията на ищеца, че с допълнителните услуги, е неспазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за „допълнителни услуги“ следвало да бъде включено в изчисляването на годишния процент на разходите, било неоснователно. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадали разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто настоящият случай очевидно не бил. Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължало от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не представлявало разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно не следвало да се включва при изчисляването на ГПР.

Допълнителните услуги по кредита били заявени като възможност, на базата на които кредитополучателят да се ползва с преференции, но не били задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което същите не попадали под дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Т.е. възнаграждението за закупените допълнителни услуги не следвало да бъдат включвани в изчисляването на ГПР, респективно и при изчисляване на възнаградителната лихва, която била част от този ГПР. В процесния случай страните били постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги по искане на ищеца, в конкретния случай не бил налице фактическия състав на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по договора са имали за цел реализиране на процесната сделка, която не била забранена от ЗПК и са 2 я осъществили по уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установяват забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентирали задължителните изисквания, на които следвало да отговаря формата и съдържанието на договора. Относно неспазването на чл. 11 от СПК ответникът твърди, че нямало законово изискване в договора да бъде установяван или посочван механизъм, по който е изчислен този процент, както и нямало законово изискване конкретно да бъдат посочвани какви други разходи, освен възнаградителната лихва, са включени в ГПР. Уговорките в раздел VI от договора за потребителски кредит № 3029349291, не се съдържали нито общите предпоставки за неравноправност, нито специалните такива в отделните хипотези на неравноправни клаузи, предвидени в ЗЗП.

Таксата за усвояване на кредит била свързана с административните разходи на банката по управлението на кредита и обикновено била процент от главницата. Т.е. таксите по усвояване и управление на кредита представлявали разходите н кредитора заради това, че отпуска един потребителски кредит, те били част от самата дейност по кредитиране и които разходи следвало да са включени в цената на самия кредитен продукт. Поради това, че са свързани със самата дейност по кредитиране, същите били забранени с промените в ЗПК, влезли в сила от 23.07.2014 г., Възнаграждението, което се дължало за поисканите и закупени от ищцата допълнителни услуги, по никакъв начин не може да се възприемат като такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Това било така формално, защото възнаграждението в случай на поискан и закупени допълнителни услуги не било еднократно при извършване на действието.Допълнителните услуги, които кредиторът бил предоставил на ищцата, давали възможности на същата да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не представлявали възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни действия по кредита. На следващо място, допълнителните услуги предоставяли на ищцата право да получи услуги, които не били свързани с дейността на кредитора по отпускане на кредити, а били свързани с желанието, нуждата и конкретното финансово състояние на ищцата.

Ответникът моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения от ищеца С. Д. М. установителен иск като неоснователен и недоказан. Моли да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Представя банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени присъдени суми за сторени в производството разноски.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по 3 делото писмени доказателства, че са сключили Договор за потребителски кредит №3029349291 от 13.03.2018 г. с който на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 5000,00 лева, при ГПР 49,89 %, лихвен процент по кредита – 41,17 %, пакет от допълнителни услуги „Екстра“ на стойност 2179,68 лв. Уговорено е, че срокът на договора е 24 месеца.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №3029349291 от 13.03.2018 г. към погасителната вноска е начислена допълнителна сума в размер на 90,82 лв., представляващи възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Екстра“.

От заверено копие на Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги от 13.03.2018 г., сключено между страните се установява, че със същото е установено задължение на кредитора да предостави на длъжника по искане на последния и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Посочено е, че кредитора предоставя правото на длъжника да се възползва от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в ОУ, срещу задължението на длъжника да заплати на кредитора възнаграждение за предоставянето, респ. възможността за предоставяне на тези услуги в размер, посочен в раздел VI на договора за потребителски кредит.

От съдържанието на приетите по делото Общи условия към договора, в частта, касаеща допълнителните услуги, за същите са установени различни условия с оглед срока на договора, както и на необходимите документи и доказателства, при предоставянето на които от длъжника, последният може да поиска от кредитора съответната услуга, като при одобрение на заявлението от страна на кредитора, страните подписват споразумение.

Видно от представения по делото Погасителен план към Договор за потребителски кредит №3029349291 от 13.03.2018г. към размера на месечната погасителна вноска по кредита е добавена вноска по закупен пакет от допълнителни услуги.

С протоколно определение от 19.12.2024г., постановено по настоящото дело съдът е допуснал уточнение на иска във връзка с наименованието на претендираната като нищожна клауза, поради допусната техническа грешка.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит №3029349291 4 от 13.03.2018 г., съгласно който "П.К.Б." ЕООД е предоставил на ищцата заем в размер на 5000,00 лева.

Основателността на иска предполага наличие на сочените от ищцата основания за нищожност на конкретната клауза от договора за паричен заем, които следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване по делото.

По предявения установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за заем между страните, както и твърденията си процесната разпоредба накърнява добрите нрави и заобикаля закона, а в доказателствена тежест на ответника е да установи спазването на изискванията за валидност на клаузата.

Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищцата основания.

Ищцата оспорва действителността на клаузата от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане от кредитополучателя на пакет от допълнителни услуги „Екстра“ в размер на 2179,68 лева.

Съдът счита, че договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал.

1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.

Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. Видно от представения договор за потребителски кредит, в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в общ размер на 2179,68 лева при главница по кредита – 5000,00 лева /лист 17 от делото/. От съдържанието на т. 15 "Допълнителни услуги" от представените Общи условия на "П.К.Б." ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: