Определение № 238 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. София, 26.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000503323 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 30166/10.11.2025 г. от Р. Х. от гр. София /чрез адв. В.

Х. от САК/ против определение от 07.10.2025 г. по гр.д. 2135/2024 г. на СГС, в частта, с която се оставя без уважение исканията на частния жалбоподател за освобождаване от разноски по делото, както и в частта, в която се оставя без уважение искането за събиране на гласни доказателства чрез допускане на разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца.

Иска се отмяна на атакуваното определение, като се допуснат до разпит исканите двама свидетели и се освободи частния жалбоподател от задължението за внасяне на разноски по делото. Към жалбата се прилага копия от документи, които Р. Х. счита за относими към предмета на настоящето производство-медицински заключения и др.

Не са депозирани отговори на частната жалба в процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Жалбата е в срок, като в едната си част е недопустима, а в друга част – частично основателна при следните съображения за това.

Р. Х. заявява в искова молба от 21.02.2024 г., че има учредено право на ползване за първия надземен етаж на сградата в гр. ***, ул. „***“ *, както и за лятната кухня, мазе и 54% от подпокривното пространство, общите части на сградата и дворното място. От спукана водопроводна тръба в тоалетната или кухнята на жилището на втория етаж, чийто собственик към този момент е бил ответникът Е. Д., и от теч от терасата на жилището на Е.

Д. напълно негодни за ползване са били кухнята и лятната кухня на жилището на Р. Х., а фаянсът в банята и тоалетната му е бил повреден. През зимата на 2019 г. от спукана водопроводна тръба в тоалетната или кухнята на Е. Д. отново е било наводнено жилището на Р. Х. и дневната му е станала негодна за обитаване. Затова Р. Х. моли съда да осъди Е. Д.

1 да му заплати 35 000 лева обезщетение за вредите, причинени на процесното жилище.

Ищецът е поискал освобождаване от задължението за внасяне на такси и разноски в производството с прилагане на декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК. С предходен съдебен акт по делото, СГС го е освободил от задължението за внасяне на такси, като е преценил, че лицето е с ограничени финансови възможности видно от приложената от него декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК.

С атакуваното пред САС определение от 07.10.2025 г. по гр.д. 2135/2024 г. на СГС, съдът е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от разноски, тъй като не били налице основанията от това, респ. е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели – по един на всяка от страните – при режим на довеждане в насроченото открито съдебно заседание. На основание чл. 159, ал. 2 ГПК е оставил без уважение искането за допускане на повече свидетели.

Чл. 274 ГПК очертава кои определения на съда подлежат на обжалване с частна жалба.

Отказът на съда да допусне до разпит повече от един свидетел за доказване на определени обстоятелства по делото /дори и да са поискано от страната изслушване на повече свидетели/ не подлежи на атакуване с частна жалба пред съответната горестояща инстанция, а и разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК дава възможност за такова процедиране от съда по съществото на спора.

Що се отнася до атакуването на отказа на СГС да освободи Р. Х. от задължението за внасяне на разноски по делото, то този отказ се явява частично неоснователен и частично следва да се отмени.

Това е така, защото видно от декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК на л. 6 от делото на градския съд, Х. получава 684.44 лв., а съпругата му получава две пенсии с общ размер от 790.10 лв.

Лицето е освободено от задължение за внасяне на такси, а до този момент единствената разноска, която е определено да внесе, е сумата от 500 лв. по допусната от първоинстанционния съд СТЕ. Настоящият състав на съда счита, че доколкото Х. е ищец в производството, въпреки неголемите си доходи, следва да поеме 1/3 /една трета/ от дължимите разноски по делото. В случай, че претенцията му бъде намерена за основателна, то той ще може да възстанови платените от него разноски изцяло по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Поради това, лицето следва да бъде освободено от задължението за внасяне на разноски за 2/3 от същите. В тази част, определението на СГС ще следва да се отмени и да се постанови друго, с което молбата за освобождаване от задължението за внасяне на разноски да бъде частично уважена за 2/3 от разноските. В останалата му част, отказът на СГС за освобождаване е правилен и ще следва да се потвърди.

Водим от горното, Софийски апелативен съд, ТО, 15 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба с вх. № 30166/10.11.2025 г. от Р. Х. от гр. София /чрез адв. В. Х. от САК/ против определение от 07.10.2025 г. по гр.д. 2135/2024 г. на СГС, в частта, с която се оставя без уважение искането за събиране на гласни доказателства чрез допускане на разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца, а се допуска само един свидетел на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.

ОТМЕНЯ определение от 07.10.2025 г. по гр.д. 2135/2024 г. на СГС, в частта, с която е отказано на ищеца в производството да бъде освободен от задължението за внасяне на разноски по делото в размер на 2/3 /две трети/ от разноските в производството и вместо това постановява:

ОСВОБОЖДАВА Р. Л. Х. от задължението за внасяне на 2/3 /две трети/ от разноските по гр.д. № 2135/2024 г. на СГС на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.10.2025 г. по гр.д. 2135/2024 г. на СГС, в частта, с която е отказано на ищеца в производството да бъде освободен от задължението за внасяне на разноски по делото в размер на 1/3 /една трета/ от разноските в производството.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му само в частта, в която е потвърдено определението на СГС за отказ на ищеца в производството да бъде освободен от задължението за внасяне на разноски по делото в размер на 1/3 /една трета/ от разноските в производството, а в останалата му част определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. София, 26.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000503323 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 30166/10.11.2025 г. от Р. Х. от гр. София /чрез адв. В.

Х. от САК/ против определение от 07.10.2025 г. по гр.д. 2135/2024 г. на СГС, в частта, с която се оставя без уважение исканията на частния жалбоподател за освобождаване от разноски по делото, както и в частта, в която се оставя без уважение искането за събиране на гласни доказателства чрез допускане на разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца.

Иска се отмяна на атакуваното определение, като се допуснат до разпит исканите двама свидетели и се освободи частния жалбоподател от задължението за внасяне на разноски по делото. Към жалбата се прилага копия от документи, които Р. Х. счита за относими към предмета на настоящето производство-медицински заключения и др.

Не са депозирани отговори на частната жалба в процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Жалбата е в срок, като в едната си част е недопустима, а в друга част – частично основателна при следните съображения за това.

Р. Х. заявява в искова молба от 21.02.2024 г., че има учредено право на ползване за първия надземен етаж на сградата в гр. ***, ул. „***“ *, както и за лятната кухня, мазе и 54% от подпокривното пространство, общите части на сградата и дворното място. От спукана водопроводна тръба в тоалетната или кухнята на жилището на втория етаж, чийто собственик към този момент е бил ответникът Е. Д., и от теч от терасата на жилището на Е.

Д. напълно негодни за ползване са били кухнята и лятната кухня на жилището на Р. Х., а фаянсът в банята и тоалетната му е бил повреден. През зимата на 2019 г. от спукана водопроводна тръба в тоалетната или кухнята на Е. Д. отново е било наводнено жилището на Р. Х. и дневната му е станала негодна за обитаване. Затова Р. Х. моли съда да осъди Е. Д.

1 да му заплати 35 000 лева обезщетение за вредите, причинени на процесното жилище.

Ищецът е поискал освобождаване от задължението за внасяне на такси и разноски в производството с прилагане на декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК. С предходен съдебен акт по делото, СГС го е освободил от задължението за внасяне на такси, като е преценил, че лицето е с ограничени финансови възможности видно от приложената от него декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК.

С атакуваното пред САС определение от 07.10.2025 г. по гр.д. 2135/2024 г. на СГС, съдът е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от разноски, тъй като не били налице основанията от това, респ. е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели – по един на всяка от страните – при режим на довеждане в насроченото открито съдебно заседание. На основание чл. 159, ал. 2 ГПК е оставил без уважение искането за допускане на повече свидетели.

Чл. 274 ГПК очертава кои определения на съда подлежат на обжалване с частна жалба.

Отказът на съда да допусне до разпит повече от един свидетел за доказване на определени обстоятелства по делото /дори и да са поискано от страната изслушване на повече свидетели/ не подлежи на атакуване с частна жалба пред съответната горестояща инстанция, а и разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК дава възможност за такова процедиране от съда по съществото на спора.

Що се отнася до атакуването на отказа на СГС да освободи Р. Х. от задължението за внасяне на разноски по делото, то този отказ се явява частично неоснователен и частично следва да се отмени.

Това е така, защото видно от декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК на л. 6 от делото на градския съд, Х. получава 684.44 лв., а съпругата му получава две пенсии с общ размер от 790.10 лв.