Решение № 2708 от 02.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2708 гр. Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседА.е на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Д. М. при участието на секретаря Т. А. Т. като разгледа докладваното от А. Д. М. Гражданско дело № 20253110110562 по описа за 2025 година

Предявен е иск на основА.е чл.55, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца Г. К. П. ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния представител адвокат А. К. от АК - В., против ответника Т. Т. А. ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, представляван по делото от особен представител – адвокат М. Б. от АК - В.

В исковата молба се твърди, че на 18.09.2020 г. ищецът Г. К. П. превел по банков път по личната банкова сметка на ответника Т. Т. А. в „***“ АД сума в размер на 1 000 лева. Тези парични средства били получени без правно основА.е от ответника, поради което на основА.е чл.55, ал.1, пр.1 33Д той дължал връщането им на ищеца. Въпреки водните между ищеца и ответника разговори, до момента паричната сума не била върната на ищеца.

Предвид тези изложени обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 000 /хиляда/ лв., представляваща платени на 18.09.2020 г. без основА.е парични средства по банковата сметка на ответника на основА.е чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху дължимата сума от деня на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Ищецът претендира и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В представения отговор на исковата молба се сочи, че искът се оспорва по основА.е и по размер.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото от страна на ищеца са представени следните документи: преводно нареждане от 18.09.2020 г. за банков превод в „***“ АД – заверено копие и разпечатка от архив на онлайн плащА.я на Г. К. П.. От тези документи се установява, че на 1 посочената дата – 18.09.2020 г. и ищецът е превел по банкова сметка на ответника Т. Т.

А. сумата от 1000 лв. В графата „основА.е за плащане“ е посочено „захранване“. Не са посочени други обстоятелства относно извършеното плащане. От разпечатката от архива на онлайн плащА.ята на ищеца е видно, че операцията е била изпълнена.

Горепосочените факти са единствено тези, които се установяват по делото от представените писмени доказателства, като въз основа на тях съдът счита, че се налагат следните правни изводи:

Съгласно едно от правилата за неоснователно обогатяване – това по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД този, който е получил нещо без основА.е, е длъжен да го върне.

Следователно изисква се предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основА.е, като в случая е от значение моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основА.е. По настоящия случай ищецът е този който следва да докаже извършеното плащане, както и липсата на основА.е за плащане, а ответникът следва да посочи и докаже правното основА.е, въз основа на което е следвало да получи плащане, в случай че претендира да е налице такова.

Доказателствената тежест за липсата на основА.е за извършеното плащане е на ищцовата страна, тъй като е налице законова презумпция за наличието на основА.е.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, изр.2 от ЗЗД основА.ето се предполага до доказване на противното. Същевременно следва да се отчита, че в правната теория е прието, че ищецът по иска за платено без основА.е, поради наличието на посочената законова презумпция, не може да се огрА.чи да докаже само плащането, но от друга страна не може да се иска от него да доказва, че не съществува никое от многобройните възможни основА.я.

Така в настоящия случай е безспорно, че ищецът е извършил в полза на ответника банков превод, като му е предоставил сумата от 1000 лв. Също така е безспорно, че за извършеното плащане не е посочено основА.е в платежното нареждане, а е отбелязано, че преводът се извършва за „захранване“ на банковата сметка, което всъщност не сочи някакво конкретно основА.е, а на практика означава липса на основА.е. Предвид това следва да се приеме, че предоставянето на паричната сума от страна на ищеца на ответника по банков път, е извършено без за това към момента на превода да е било налице някакво основА.е.

От страна на ответника не е посочена причината за плащането, което е получил от ищеца, нито е посочил доказателства за налично основА.е за това плащане.

Предвид гореизложеното съдът счита, че следва да приеме исковата претенция на ищеца за основателна и доказана, тъй като са налице предпоставките на чл.55, ал.1, предл.1 от ГПК Ето защо ответникът Т. Т. А. следва да бъде осъден да заплати на ищеца Г. К. П. сумата от 1000 лева, равняваща се на 511, 29 евро, представляваща платени на 18.09.2020 г. без основА.е парични средства по банковата сметка на ответника. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 11.09.2025 г. до окончателното изплащане.

Относно разноските по делото съдът счита следното: Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл.78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски. Същите възлизат на сумата от 450, 08 евро, от които 50 лв. /25, 56 евро/ - държавна такса; 400 лв. /204, 52 евро/ - заплатен депозит за особен представител и 220 евро – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. Т. А., с ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, ** да заплати на основА.е чл.55, ал.1 от ЗЗД Г. К. П. ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 1000 (хиляда) лева, равняваща се на 511, 29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента), представляваща платени на 18.09.2020 г. без основА.е парични средства по банкова сметка на Т. Т. А., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 11.09.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Т. Т. А., с ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, ** да заплати на основА.е чл.55, ал.1 от ЗЗД Г. К. П. ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски от 450, 08 евро (четиристотин и петдесет евро и осем евроцента).

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3