Решение № 42 от 04.03.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Момчилград, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Гражданско дело № 20255150100133 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от „Макроадванс“ АД, чрез пълномощника си - юрисконсулт Б.Р., срещу М. М.

А., с която са предявени искове по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника съществуване на вземане в размер на 607.90 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит № 512712/10.01.2020 г., в едно със законна лихва, считано от считано от 05.09.2024 г., до окончателно изплащане на задължението, какти и 186. 93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.02.2022 г. до 04.09.2024 г., с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата моба се твърди, че на 05.09.2024 г. ищеца е депозирал в Pайонен съд – Момчилград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 588/2024 г. издадена била Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответникан М. М. А., с която последната е осъдена да заплати на „Макроадванс“ АД следните суми: 607.90 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит № 512712 от 10.01.2020 г., ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; 144.28 лева, представляваща просрочена възнаградителна лихва по договора за периода от 11.01.2021 г. до 10.01.2022 г.; 33.60 лева, представляваща дължима по договора наказателна лихва за периода от 12.07.2021 г. до 10.01.2022 г.; 186.93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.02.2022 г. до 04.09.2024 г.; 50.00 лева, представляваща заплатено юрисконсултско възнаграждение; и сумата от 25.00 лева, представляваща 1 заплатена държавна такса. Сочи се, че предвид връчването на издадената заповед по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК ищеца предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК. В исковата молба се твърди, че на 10.01.2020 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и М. М. А., в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за стоков кредит № 512712. Твърди се на основание слючения договор за стоков кредит, „Банка ДСК“ ЕАД е предосатвила на кредитополучателя кредит в размер на 1 610.11 лева, за закупуване на мобилен телефон на стойност 1 419.00 лева и за сключване чрез Банката на застраховка, като стойността на еднократната застрахователна премия е 191.11 лева, за срок от 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Сумата от 1 419.00 лева била отпусната от кредитора по сметка на „Технополис България“ ЕАД, съгласно уговореното в т.3 от Договора за стоков кредит. Сумите се усвоявалА. еднократно, безкасово по сметка на Търговеца и Застрахователя, поради което сумата се считала за усвоена изцяло от кредитополучателя. Посочва се, че длъжникът не е заплащал дължимите суми по договора за кредит. Излага се съображения, че на 17.02.2022 г. е скюлчено Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.01.2022 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД в качеството си на продавач, прехвърлил на „Макроадванс“ АД всички свои вземания по отношение на М. М. А., съгласно Договор за стоков кредит № 512712 от 10.01.2020 г. - дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности. Сочи се, че за извършеното прехвъляне на вземането длъжника е уведомен с изпратено писмо с изх. № DSK14A-0011, което е получено от длъжника на 08.04.2022 г.

НА.це било виновно неизпълнение на т.2 и т.4 от сключения Договор за стоков кредит, тъй като сумата по кредита била усвоена на 10.01.2020 г., с оглед на което крайният срок за изплащане на кредита е 01.10.2022 г. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, всички дължими суми по договора за кредит са падежирА. и са станА. изискуеми, а длъжникът е в забава, а на основание чл.86 от ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, като се претендира същата за периода от 17.02.2022 г. (след настъпване на падежа на 10.01.2022 г.) до 04.09.2024 г., както и от дата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли се съдът да приеме за за установено, че ответникът М. М.

А. дължи на „Макроадванс“ АД, в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Банка ДСК“ ЕАД и кредитор по вземането, част от сумите, за които по ч.гр.дело № 588/2024 по описа на Pайонен съд - Момичлград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както следва: 607.90 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит № 512712/10.01.2020 г., ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; както и сумата 186.93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.02.2022 г. до 04.09.2024 г. Претендират се направнеите разноски в заповедното и исковото производство.

2

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения особения представител на ответника, в който посочва, че исковата молба е допустима и основателна. Не се оспорват обстоятелствата изложени в исковата молба по отнопение на скюлчения договор за стоков кредит и неговоте параметри – отпусната сума, срок на договора, целта на догововора; че е извършено прехвърляне на вземнето от кредитодателя на „Макроадванс“ АД, за което длъжниука е уведомен; както и по отнопение на размера на претендираните от ищеца суми. Сочи се, че от приложените документи към исковата молба от ищеца е видно, че ответника на 10.01.2020 г. е положила саморъчно подписа си и по този начин се е съгласила с всички условия по Договор за стоков кредит 512712/10.01.2020 г. с „Банка ДСК“ ЕАД, погасителния план и общите условия по договори за стокови кредити.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител е депозирано становище, с което поддържа исковата молба и излага доводи за основателността на същата. Претендира присъждане на разноски, направени както в заповедното, така и в настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован чрез назначения му особен представител, не се явява. Представлява се от адв. П. Г. от АК – КърджА.. Последният поддържа подадения отговор на исковата молба. В хода на устните състезания посочва, че предявения иск е основателен.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и като взе предвид доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото догово за стоков кредит се установява, че същият е скюлчен на 10.01.2020 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и М. М. А. от с.

*************, общ. Момчилград, за сумата от 1610.11 лева за закупуване на мобилен телелфион с продавач „Технополис България“ ЕАД, със срок на издължаване 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В договора е уговорено, че сумата по кредита се увоява безкасаов по сметка на търговеца, а сумата предвидена за уговрената застраховка се усвоява безкасово по сметка на засрахователя. Към договора е приложен погасителелн план от който е видно, че кредитополучателя е следвало да заплаща месечно сумата от 93.65 лева на всяко дето число от месеца. От представноето по делото уведомително писмо от „Банка ДСК“ ЕАСД до „Технополис България“ ЕАД е видно, че длъжника е получил стоката, за която е предоставен стоковия кредит. На 17.02.2022 г. е пдписано допълнително споразумение към Рамков договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от 25.01.2022 г., с което „Банка ДСК“ ЕАД продава на „Макроадванс“ 335 броя несъдебни стокови кредити, между които и този на длъжника М. М. А.. Последаната била уведомена за извършеното прехвърляне на вземане с уведомитело писмо изх. № DSK14А0011, което е полученол лично от длъжника на 02.04.2022 г., което се установява от приложеното по делото известие за доставяне. С посоченото 3 уведомление длъжника е уведомен, че към момента на прехвърляне навземането, последният дължи сумата в общ размер на 905.78 лева, от която 607.90 лева – главница, 33.60 лева – наказателна лихва, 144.28 лева – договорна лихва и 120 лева такси.

При така установеното от фактическа страна, съдт прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В настояшият слчуай, съгласно т.2 от Договора за стоков кредит сокът за издължаване е 24 месеца, считано от усвояване на кредита, който е усвоен на 10.01.2020 г., т.е. сроказ за изплащането му е изътекъл на 10.01.2022 г., като след тази дата длъжника е изпаднал в забава, предвид неизплащане в цялост на дължимата сума по кредита.

Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В настояшият слчуай безпорн ое установено, че длъжниука не е изпълник задълженията си по договора за стоков кредит, поради което възниква и правото на кредитора (цесионера) да иска изпълнението заедно обезщетение за забава. Размерът на претендираните вземания от цесионера „Макроадванст“ АД се установява от приложената по делото справка, като кредитора претендира сумата от 607.90 лева, представляваща главница по догора за стоков кредит, ведно със законна лихва считано от 05.09.2024 г. – датата на подаване на заявленеото за издаване на заповед за изпълнение.

Дължими от ответника е и претендираната сума в размер на 186.93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.02.2022 г. до 04.09.2024 г., тъй като съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

С оглед на горното, предявените искове са основателни и доказани, и следва да се уважат изцяло.

При този изход на делото, отговорността за разноски както в настоящото, така и в заповедното производство, е в тежест на ответника, който съгласно чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати направените от ищеца разноски. В настоящото производство направените от ищеца разноски са в общ размер на по 860 лева, от които 100 лева заплатена държавна такса, и 400 лева внесен депозит за особен представител и 360 лева юрисконсултско възнаграждение; както и в заповедното производство направените разноски са в размер на 75 лева, от които от които 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсулстко възнаграждение. Или общо за двете производства в размер на 935 лева.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че М. М. А., ЕГН **********, с адрес: с.

************* № 86, общ. Момчилград, обл. КърджА., ДЪЛЖИ на „Макроадванс“ ЕАД, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр.София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет.5, ап. 14, суми, произтичащи от Договор за стоков кредит № 512712, сключен на 10.01.2020 г. между М. М. А., ЕГН ********** и „Макроадванс“ ЕАД, с ЕИК *********, както следва: сумата от 310.81 евро (607.90 лева), представляваща главница по договора за стоков кредит, ведно със законна лихва сичтано от 05.09.2024 г. – дадата на подаване на заявленото заиздаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателно изплащане на задължениеот, както и сумата от 95.58 евро (186.93 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.02.2022 г. до 04.09.2024 г., за които вземания е издадена Заповед № 224/05.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 588/2024 г. на по описа на Районен съд Момчилград.

ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН **********, с адрес: с. ************* № 86, общ. Момчилград, обл. КърджА., да заплати на „Макроадванс“ ЕАД, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр.София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет.5, ап. 14, сумата в общ размер на 478.06 евро (935 лева), представляваща напарвени разноски, от които 439.71 евро (860 лева) в настоящото производство и 38.35 евро (75 лева) в заповедното производство по ч.гр.д. № 588/2024 лева на Районен съд - Момчилград.