Решение № 143 от 23.10.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Варна, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Ив. К. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за възобновяване № 20233000600187 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по молба на осъдения за престъпление от общ характер В. Д. Г. за възобновяване на НОХД №360/2020 година по описа на Районен съд-Разград и ВНОХД № 454/2022г. на Окръжен съд – Шумен. В нея подробно е аргументирано искането за отмяна на постановените присъда и въззивно решение и оправдаване на осъдения Г., поради липса състав на престъпление, алтернативно се претендира връщане на делото в първоинстанционния съд за отстраняване на съществени процесуални нарушения и като трета алтернатива - изменение на решението на Окръжен съд-Шумен в частта относно наказанието и намаляването му към законовия минимум.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият Г. поддържа искането за възобновяване, като развива доводи в посочените погоре насоки.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането 1 за възобновяване на наказателното дело за неоснователно.

В последната си дума осъденият Г. пледира за оправдателна присъда, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от състав на първата инстанция.

Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок.

Искането има за предмет проверка на съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 вр чл.348, ал.1 т.1-2 от НПК присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.

С присъда №16/19.03.2021 година, постановена от състав на Районен съд-Разград по НОХД №360/2020 година, В. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.149, ал.1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години. Г. е осъден да заплати и разноските по делото.

Присъдата е обжалвана пред Разградския окръжен съд, който с Решение №13 от 10.03.2022 г., постановено по ВНОХД №238/2021 година, първоинстанционната присъда е изменена, като наложеното наказание е намалено на една година и шест месеца лишаване от свобода и потвърдена в останалата част.

По искане на осъдения Г. с решение №157/09.11.2022 г. по НДВ №241 по описа за 2022 година, състав на Варненският апелативен съд е възобновил производството по наказателно дело №360/2020 година на Районен съдРазград, отменил въззивно решение №13/10.03.2022 година по ВНОХД №238/2021 година на Окръжен съд-Разград и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. С решение на Върховния касационен съд на Република България е 2 определено делото да се разгледа от Окръжен съд – Шумен.

Шуменският окръжен съд с решение №61 от 10.04.2023 г., постановено по ВНОХД №454/2023 година е изменил първоинстанционната присъда, в частта на наложеното наказание като същото намалено на една година и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване:

В проведеното съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, осъденият отново навежда доводи относно нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

Претендираните в голямата си част в настоящото производство допуснати съществени процесуални нарушения, на практика касаят обосноваността на съдебния акт на Окръжен съд - Шумен. Предвид особеността на производството по възобновяване, оплакването за необоснованост на съдебния акт не представлява касационно основание по чл.348, ал.1 от НПК, поради което не може да бъде предмет на проверка и в настоящото производството по глава ХХХІІІ от НПК. В производството по възобновяване не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост.

Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др.

Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при 3 формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

По настоящето наказателно производство за втори път се иска възобновяване. С предходното решение на апелативния съд са констатирани съществени процесуални нарушения, свързани с доказателствената и аналитичната дейност на съдилищата. Сочи се, че не се събрани доказателства, които са в полза на осъдения и заедно с това не са обсъдени задълбочено и са игнорирани подобни доказателства.

Настоящият съдебен състав констатира, че окръжният съд е положил усилия да попълни доказателствената непълнота. По искане на подсъдимия е изискана справка от мобилните оператори за титулярите на телефонните номера-0631600944 и ***. Изискана е информация относно обстоятелството дали майката на пострадалата – свидетелката Ю.В. е била на работа в деня на деянието. Приета е експертизата на пострадалата К.С., изготвена по друго дело. По искане на частните обвинители е проведен разпит на свидетеля Т..

В изпълнение указанията на апелативният съд въззивната инстанция подробно, внимателно и аргументирано е обсъдила показанията на свидетелите М.Д., Ц.Т. и Д. Т.. Показанията на свидетелите са обсъдени поотделно за всеки един от тях и заедно с това фактите, заявени от всеки един от свидетелите са съпоставени с обстоятелствата, твърдени от другите./стр.

13, 14 и 16 от решението/. Съдът е извършил проверка за достоверност и взаимно съвпадение на изложените показания. Достигнал е до извода, че между показанията на свидетелите са налице противоречия, относно времето, когато осъденият и свидетелката М.Д. са се прибрали от село Бесарбово, относно това дали свидетелят Т. е звънял на баба си и на вуйчо си и дали ги е чакал пред блока, както и други несъответствия. Преценени са като индиция приложените пред районния съд бележки, които са ползвали свидетелите, излагайки показанията си пред тази съдебна инстанция. Свидетелските показания са съпоставени с приложените към делото писмени документи/страница 13,17 и 18 от решението/. Задълбочено са обсъдени и показанията на свидетеля Т. и твърдение му, че разполага с клип в телефона си /страница 14/. Анализът на гласните и на писмените доказателства е 4 извършен по правилата на житейската и формална логика като е достигнато до извода за недостоверност на показанията, предвид на противоречията в тях. Преценена е близката родствена връзка между осъдения и свидетелите, което е основание за предубеденост, предвид приложените към делото бележки, които те са ползвали, депозирайки показанията си.

Изпълнени са указанията на апелативния съд да се анализира проведеният от осъдения телефонен разговор на 13 юни 2017 година в 10:29 часа като мотивите са изложени на страница 17 и 18 от решението.

Вещественото доказателство е анализирано с оглед всички доказателства възможността да се проведе телефонен разговор от различно местоположение, обстоятелството, че телефонният номер е бил регистриран на името на майката на осъдения и др., поради което съдът е достигнал до извода, че това доказателство не сочи безспорни факти за алибито на Г..

Преценявайки гласните и писмените доказателства, окръжният съд е достигнал до извода, че тези доказателства не са от естество категорично и безапелационно да подкрепят защитната позиция на осъдения. При вземане на това решение съдът е съпоставил оправдателните доказателства с тези на обвинителната теза и е достигнал до извода, че доказателствата, подкрепящи обвинението, както прякото доказателство - показанията на свидетелката К.С., така и останалите косвени доказателства образуват логическа, последователна и взаимосвързана верига от факти, която доказва обвинението. Напротив доказателствата, сочени от защитата не са достатъчни да докажат безспорно алибито на Г., че на посочения ден и час не е бил на местопрестъплението, а оттам и да разколебаят категорично обвинението срещу него.

В контекста на изложеното по-горе по разглежданото дело, особено съществени нарушения на процесуалните правила нарушения не се констатираха. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверявания съдебен акт е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Внимателно е била проверена и обсъдена събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствена съвкупност.

Въз основа на приетата фактическа обстановка окръжният съд е 5 констатирал правилно приложение на материалния закон. Изложени са аргументирани доводи относно обективната и субективна страна на престъплението. Действията на подсъдимия Г. са преценени, като целящи възбуждане на полово желание спрямо лице ненавършило 14 години. По този начин са квалифицирани действията, свързани с опипване на пострадалата по гърба, задните части и гърдите. Посочено е, че за съставомерността на деянието не е необходимо реалното постигане на полово удовлетворение от страна на дееца. Престъплението е довършено с осъществяване на самото действие по възбуждане на полово желание без съвкупление, като не е необходимо целта да е постигната. Деянието е осъществено по отношение малолетно лице, тъй като от доказателства се установява, че към датата на извършване на деянието, пострадалата К.С. е била навършила десет години.

Правилни са и изводите относно субективната страна на престъплението. Осъденият Г. е действал с пряк умисъл. Същият с имал съзнанието, че извършва блудствени действия и то с дете, което не е навършило 14 годишна възраст. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици, като именно това е била пряката му цел.

Окръжния съд е преценил, че наложеното от първата инстанция наказание е завишено. Приел е, че извършените от подсъдимия Г. блудствени действия не се характеризират със значителен интензитет и продължителност, нито с особена дързост или упоритост. Те не се отличават с особена бруталност и са краткотрайни по времетраене. Поради тези съображения според въззивния съд извършените блудствени действия спрямо пострадалата характеризират обществената опасност на конкретното деяние като по - ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Съобразено е и обстоятелството, че последиците от деянието за пострадалата са сравнително леки. Съпоставяйки смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства окръжният съд е стигнал до извода, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващи такива. Поради това въззивната инстанция е преценила, че наложеното на подсъдимия наказание е завишено и явно несправедливо, като не съответства на степента на обществената опасност на деянието на дееца и го е намалила до размер на една година и 6 шест месена лишаване от свобода.