Решение № 11 от 10.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Варна, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000539 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София срещу решение №297/28.06.2023 г. по т.д.772/2021 г. по описа на ОС - Варна в осъдителните части.

Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като ищецът не разполага с активна процесуалноправна легитимация да предяви чужди права по исков ред и да му бъде присъдено обезщетение за понесени от неговата баба неимуществени вреди. Отделно се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага, че са налице основания за допълнително намаляване на обезщетението, тъй като размерът на съпричиняване на вредоносния резултат е по-висок от този приет от първоинстанционния съд.

Насрещната страна е подала писмен отговор, в който оспорваа жалбата.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. Д. П. от гр.В. срещу решение №297/28.06.2023 г. по т.д.772/2021 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която са отхвърлени предявените искове с правно основание основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 КЗ, за заплащане на обезщеетение за неимуществени вреди за горницата над 30 000 лв. до размера от 100 000 лв. и иска за лихва за забава за горницата над 850 лв. до размер от 2833.49 лв.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени от бабата на въззивника болки и страдания. Счита, че не са налице основания за намаляне 1 размера на обезщетението, тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, респективно, че размерът на съпричиняването не следва да е повисок от 10%.

Насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Постъпила е и частна жалба от Ц. Д. П., чрез пълномощника му адв.Н. Н. Д. срещу определение №1098/02.08.2023 г. по т.д.772/2021 г. по описа на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва частната жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД от Ц. Д. П. в качеството му на наследник на К. П. П.а, срещу ЗАД ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177, със седалище гр.София, за заплащане на сумата от 200 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от наследодателя му К. П.а неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 22.07.21г., причинено от П. С. С., при управление на МПС – л.а. марка Мицубиши, модел Паджеро с рег.№В4863ТХ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 08.11.21г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5666.67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода, считано от 29.07.2021 г. до 07.11.2021 г. Твърди се, че в резултат на произшествието на пострадалата К. П.а са причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупвания на долния край на хумеруса, закрито вдясно, счупване на долния край на лъчевата кост, закрито вляво, счупване на пубиса, множество счупвания на ребра, натъртвания и охлузвания. Твърди, че на 29.07.2021 г., К. П.а е предявила застрахпвателна претенция по реда на чл.380 КЗ, но е починала в хода на рекламационното производство, поради което и предвид отказа на застрахователя да заплати обезщетение, правото на иск е преминало върху единствения й наследник Ц. П..

Ответното дружество е оспорило допустимостта на предявените искове с възражение, че рекламационното производство не е образувано надлежно, тъй като представените пълномощни, по силата на които К. П.а е упълномощила адвокат да я защитава пред застрахователя и съда са неавтентични. Не оспорва наличието на валидно застр.правоотношение по договор за застраховка ГО на автомобилистите по отношение на л.а. марка Мицубиши, модел Паджеро с рег.№В4863ТХ, както и факта на настъпване на ПТП. Твърди, че след напускане на болницата за пострадалата не са полагани адекватни медицински грижи, което е единствената причина за нейната смърт, поради което счита, че ако се присъди обезщетение, то следва да се определи до 24.08.2022 г., когато била прекъсната причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на лицето. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, която нарушила чл.108, ал.1 и 2, т.1, чл.113, ал.1, т.1 и 2 и чл.114, т.1 и 2 ЗДвП, като излага, че пешеходката е била в средата на пътното платно, на неосветено място в автоподлез, на нерегламентирано за пешеходци място, навлязла на пътното платно без да се огледа и да забележи приближаващата кола.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания. Въпросът за легитимацията на ищеца Ц. Д. П. да предяви иск по чл.432 от КЗ при вече упражнено от наследодателя му право да подаде пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение е разрешен между страните с влязло в сила определение на ВКС, постановено по ч.т.д.N 711/2022 г. От заключенията на вещите лица по изготвените в 2 първоинстанционното производство единична СГЕ от в.л. Е. А. и тройна съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът положен за упълномощител в пълномощно от 14.08.2021 г., което е представено пред застрахователя, е изпълнен от наследодателката на ищеца К. П.а. Заключенията по двете експертизи следва да бъдат кредитирани, тъй като вещите лица при изследванията са констатирали съвпадения в подписа както по общи, така и по частни почеркови признаци, като са изследвани различни сравнителни образци, включително от заявление за издаване на документи за самоличност. Заключението по повторната СГЕ, изготвена от в.л.ВВ., според която подписът, положен за упълномощител в пълномощно от 14.08.2021 г., не е изпълнен от К. П.а не следва да се кредитира, тъй като базира единствено на сравнителни образци от медицинската документация, които съобразно обясненията на вещите лица по тройната СПЕ не са положени от пострадалата, тъй като са с коренно различна транскрипция, обработеност, размери и строеж. Наличието на валидно учредена представителна власт в полза на пълномощника в рекламационното производство обуславя извода на съда, че правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”, както и настъпването на застрахователно събитие.

От приложеното по делото НОХД №678/2022 г. на ВОС се установява, че с присъда №46/01.09.22 г., П. С. С. е признат за виновен в това, че на 22.07.2021 г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а марка Мицубиши, модел Паджеро с рег.№В4863ТХ, в района на автоподлеза на ул.Мир и преминаващият над нея бул.В.Левски, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.

П. П.а , поч. на 30.08.21 г.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед очертаните предметни предели на въззивната проверка съдът приема, че са осъществени и установени предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, както и причинените на пострадалия травматични увреждания.

Спорните в настоящото производство въпроси, касаят размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди и реално претърпените вреди, както и наличието, съответно размера на съпричиняване, в който обхват въззивният съд определя и спорните по делото въпроси.

От заключението на вещото лице по извършената в първоинстанционното производство СМЕ, се установява, че в резултат на произшествието пострадалата П.а е получила счупване на 3, 4, 5 и 6 ребра в ляво и 3, 4 и 5 десни ребра в дясно, счупване на дясна раменна кост и на лява лъчева кост; счупване на таза /горно и долно рамо на лява срамна кост/; контузия на глава. Вещото лице сочи, че счупванията са обусловили трайно затруднение в движенията на снагата и левия и десния горен крайник за повече от 30 дни, като са обусловили разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведено е интензивно и оперативно болнично лечение на счупването на горните крайници, заедно с провеждана антитромботична и антибиотична профилактика. Според вещото лице, счупените ребра предизвикват много силна болка при дишане до 10-я ден, аслед това болката намалява и след 3

25-я ден е поносима. Останалите счупванията предизвикват много силни болки, усилващи се при всеки опит за движение, като с оглед вида и характера на всички травми, за пострадалата не е била налице възможност да става от леглото и да ходи за не по-малко от 30 дни. Вещото лице излага,че счупените ребраправят дишането повърхностно, като недобрата вентилация на белия дроб епредпоставка за развитие на възпалителен процес в белия дроб, апринудителното положение на гръб епредпоставка кожата да загива и да сеобразуват пролежки /декубитуси/. Сочи, че пострадалата е изписана взадоволително общо състояние, контактна, със спокойни оперативни рани ипрепоръки за амбулаторно лечение.

От показанията на свидетелката С. П.а, които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че преди произшествието К. П.а, въпреки наличието на някой здравословни проблеми е била жизнена, грижела се е сама за себе си, живеела е в самостоятелно жилище. След инцидента при престоя в болницата, пострадалата е изпитвала е силни болки, била е напълно обездвижена и е имала нужда от непрекъснато обгрижване. Останалите разпитани свидетели, нямат преки впечатления относно състоянието на пострадалата след произшествието, поради което показанията им не следва да се обсъждат от въззивния съд.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. Т.е. преценката за размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай, по справедливост и вътрешно убеждение, поради което съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси. Според последователната практика на ВКС, израз на която е и цитираното по-горе ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, в основата на което е както преценката на конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната, която последна, съгласно постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на II т. о. на ВКС: № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. и № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г., се явява база за непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2527/2019 г., II т. о., ТК. С други думи, за да се обезвъзмезди справедливо увреденото лице за понесените от него морални болки и страдания е нужно да се отчете и вземе предвид характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.