Определение № 2814 от 10.08.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2814 гр. П., 10.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.Н.Т.З. като разгледа докладваното от Н.Н.Т.З. Гражданско дело № 20261720108446 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 28172/10.08.2026 г., подадена от Х. В. И., срещу Община П., ЕИК ***, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че наемното правоотношение, възникнало по силата на Договор за наем № *** г., не е прекратено с Уведомление изх. № 26/ОКП-*** г., считано от 01.08.2026 г., и продължава да съществува.

С договора Община П. е предоставила на ищцата за временно и възмездно ползване общински терен с площ 12 кв. м., находящ се в ***“, част от поземлен имот с идентификатор ***, за разполагане на преместваемо съоръжение за търговска дейност.

Договорът е сключен за срок от пет години и е влязъл в сила на 01.06.2026 г.

Месечната наемна цена е 120,77 евро.

Ищцата твърди, че е титуляр на Разрешение за поставяне № *** г. и че след сключването на договора е организирала поставянето на павилион с площ 12 кв. м.

Според изложеното тя не е преотдавала обекта, не е предоставяла фактическата власт върху него и не е осъществявала съвместна дейност с „***“ ЕООД или с друго трето лице.

На 29.07.2026 г. служители на Община П. извършили проверка, обективирана в Констативен протокол № *** г., при която било прието, че в павилиона се извършва дейност от траурна агенция „***“, стопанисвана от „***“ ЕООД. Въз основа на тази констатация Община П. отправила Уведомление изх. № 26/ОКП-*** г., с което заявила, че счита договора за едностранно прекратен от 01.08.2026 г. на основание чл. 5.4, предложение първо от договора поради нарушение на чл. 3.5, забраняващ преотдаването или предоставянето на наетото имущество под каквато и да е друга форма, включително за съвместна дейност. С уведомлението е даден срок до 15.08.2026 г. за премахване на павилиона и освобождаване на терена, като е заявено, че при неизпълнение Общината ще предприеме принудително премахване за сметка на ищцата.

Ищцата оспорва наличието на договорно нарушение и поддържа, че уведомлението не е породило прекратително действие. Правния си интерес от установителния иск извежда от оспорването на съществуването на наемното правоотношение от ответника и от заявеното намерение павилионът да бъде премахнат.

Едновременно с исковата молба е подадена и молба по чл. 389 и сл. ГПК за 1 допускане на обезпечение чрез забрана Община П., нейните органи, служители, изпълнители, подизпълнители и трети лица да премахват, демонтират, преместват, транспортират, складират, повреждат или по друг начин да въздействат върху павилиона до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

При извършената служебна проверка по чл. 130 ГПК съдът намира, че предявеният иск е процесуално недопустим поради липса на правен интерес от търсената установителна защита.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или да установи съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, когато има интерес от това.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно във всяко положение на делото. Той се преценява конкретно с оглед въведените с исковата молба факти, формулирания петитум и правния резултат, който ищецът цели да постигне.

Действително, споровете във връзка с прекратяването на наемни правоотношения и с конкретното упражняване на породените от тях права и задължения, включително когато договорът е сключен с община, се уреждат от гражданското право и са подведомствени на общите съдилища. От това обаче не следва, че всеки спор относно прекратяването на договор може да бъде предмет на самостоятелен установителен иск.

Основанията, с които ищцата обосновава правния си интерес, произтичат от твърдението , че договорът е прекратен неправилно, тъй като не е нарушила забраната по чл. 3.5 от него и е изправна страна по наемното правоотношение. С предявения иск тя цели да предотврати премахването на поставения павилион и да продължи да ползва общинския терен. Този интерес обаче е житейски, а не правен по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцата иска да бъде признато съществуването на наемно правоотношение, за което самата тя твърди, че ответникът е прекратил с едностранно волеизявление, достигнало до нея преди предявяването на иска. Тя не оспорва получаването и съдържанието на Уведомление изх. № 26/ОКП-*** г., а поддържа, че прекратяването е неправилно, тъй като не са били налице предвидените в договора предпоставки за това. Следователно действителният спор между страните е дали Община П. надлежно е упражнила правото си по чл. 5.4 от договора, а не дали между тях първоначално е възникнало валидно наемно правоотношение.

Съдебната практика приема, че не може да се иска установяване съществуването на право по прекратен, респективно развален договор, тъй като на практика с подобно произнасяне съдът би санирал един прекратен договор, независимо дали той е прекратен правилно или неправилно. Това е недопустимо с оглед договорната автономия при сключването на договорите и тяхното действие по чл. 8 и сл. ЗЗД. С положителния установителен иск съдът не може фактически да отмени извънсъдебното прекратяване, направено от едната страна, и да постанови, че договорът продължава да съществува.

Неизпълнението на двустранен договор от едната страна е основание другата страна да търси обезщетение за неизпълнението по ЗЗД. При разглеждането на такъв или на друг надлежно предявен осъдителен иск ще се преценят изправността на страните, наличието на твърдяното договорно нарушение и правните последици на прекратителното волеизявление. Тези въпроси обаче не обосновават самостоятелен правен интерес от иск за установяване, че прекратеното правоотношение продължава да съществува.

2

Правото да се развали или прекрати двустранен договор принадлежи на страните по него и се упражнява извънсъдебно. По съдебен ред се развалят само договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти – чл. 87, ал. 3 ЗЗД, какъвто процесният договор за наем не е.

В този смисъл са решение № 127/29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на ВКС, I т. о., определение № 535/18.07.2013 г. по ч. т. д. № 2472/2013 г. на ВКС, I т. о., и определение № 458/11.06.2018 г. по гр. д. № 1270/2018 г. на ВКС, III г. о.

Такова е разрешението, възприето и в определение № 2938/19.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 389/2024 г. на ОС–Б., решение № 2/05.01.2018 г. по в. гр. д. № 315/2017 г. на ОС–Ш. и в определение № 3839/16.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3210/2025 г. на ОС–П.. В посочените актове е прието, че интересът на наемателя да предотврати отнемането на ползването и премахването на поставения обект е житейски, но не и правен, както и че чрез установителен иск съдът не може да заличи действието на едностранното прекратяване и да санира прекратеното договорно правоотношение.

Касационните жалби срещу други въззивни актове по сходни спорове са оставени без разглеждане поради цената на исковете и произтичащата от нея необжалваемост с определение № 147/15.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4905/2024 г. на ВКС, IV г. о., определение № 1494/28.05.2026 г. по ч. т. д. № 634/2026 г. на ВКС, I т. о., и определение № 3623/18.12.2025 г. по т. д. № 2321/2025 г. на ВКС, II т. о. Тези определения не съдържат произнасяне по същество по въпроса за правния интерес, но очертават процесуалното развитие на съответните сходни спорове.

Твърденията за направените разходи по поставянето на павилиона и за неблагоприятното отражение на прекратяването в имуществената сфера на ищцата също не обосновават правен интерес от настоящия установителен иск. Евентуалните претенции във връзка с тези разходи следва да бъдат уредени по правилата за договорното неизпълнение, неоснователното обогатяване или чрез друг приложим осъдителен иск, ако са налице съответните материалноправни предпоставки.

Не обосновава различен извод и обстоятелството, че ищцата все още държи павилиона и че ответникът е заявил намерение да го премахне. Решението по положителния установителен иск не притежава изпълнителна сила и не би задължило Община П. да предоставя занапред ползването на терена, нито само по себе си би я осъдило да се въздържа от конкретни фактически действия по отношение на павилиона. Поради това търсеното установяване не представлява непосредствена и ефективна защита срещу твърдяното засягане.

Поради изложеното липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Изложените обстоятелства и формулираният петитум са ясни, а липсата на правен интерес обуславя връщане на исковата молба и прекратяването на производството по чл. 130 ГПК.

Молбата за обезпечение също следва да бъде оставена без уважение.

Допускането на обезпечение по чл. 389 и чл. 391 ГПК предполага наличието на допустим иск. След като производството е образувано по процесуално недопустим иск, обезпечителна защита не може да бъде предоставена независимо от твърдяната обезпечителна нужда и от вида на поисканата мярка.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 28172/10.08.2026 г.,, подадена от Х. В. И., ЕГН 3

**********, срещу Община П., ЕИК ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че наемното правоотношение по Договор за наем № *** г. не е прекратено с Уведомление изх. № 26/ОКП-*** г., считано от 01.08.2026 г., и продължава да съществува, поради липса на правен интерес от търсената установителна защита.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8446/2026г. по описа на Районен съд– -ти

П., V гр.състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. В. И., ЕГН **********, за допускане на обезпечение на предявения иск, чрез налагане на забрана Община П. и лицата, чрез които тя действа, да премахват, демонтират, преместват, транспортират, складират, повреждат или по друг начин да въздействат върху преместваемия павилион с площ 12 кв. м, поставен въз основа на Разрешение за поставяне № *** г. върху терена, предмет на Договор за наем № *** г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд–П. в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4