Решение № 55 от 18.03.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10/2026
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 18.03.2026
- Състав
- Полина Пенкова, Кремена Големанова, Галина Косева
Цитирани разпоредби
- чл.124 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51, ал.1, т.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- §1, т.16 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Габрово, 18.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20264200500010 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците Н. И. Н. и Н. В. А. срещу постановеното от Габровски районен съд решение по гр.д.№2177/2024г., с което е отхвърлена исковата им претенция по чл.124 , ал.1 ГПК във вр. с чл.54, ал.2 ЗКИР срещу ответника Община Габрово за реална част от 186 кв.м. от ПИ с идентификатор **, находящ се в с. с., м. Юрта.
Във въззивната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Прави се позоваване на данните от нотариалния акт, с който ищците се легитимират като собственици и констатациите на СТЕ, въз основа на които се извежда ,че поземлени имоти с идентификатори **, заедно с реалната част от поземлен имот с идентификатор ** от 186 кв.м. / защрихованото с червено на приложение 2 към СТЕ/ и поземлен имот с идентификатор ** , представляват един поземлен имот, собственост на ищците съгласно нотариалния акт от 1988г. Оспорват се изводите на съда относно действителното местоположение на имота и че процесната реална част от 186 кв.м. не е доказано да е част от имота на ищците.
1
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
Процесуалният представител на ответника е оспорил въззивната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в депозирания писмен отговор .
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Н. И. Н., ЕГН********** и Н. В. А., ЕГН**********, срещу ОБЩИНА ГАБРОВО ЕИК000215630; иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установяване, че ищците са СОБСТВЕНИЦИ на реална част от 186 кв. м. от поземлен имот с идентификатор **, находящ се в ** вид на територията: Урбанизирана, категория 5, начин на трайно ползване: За ВТОРОСТЕПЕННА УЛИЦА, площ 480 кв. м и съседи: поземлени имоти с идентификатори: *** ** ** **, **, **, ** **; при съседи на реалната част: поземлени имоти с идентификатори: **,**, ** и останалата част от имот с идентификатор **, посочена в скица - проект № 15-8204-05.01.2023 г., неразделна част от решение № 18-1924-15.02.2023 г. на началника на СГКК- гр. Габрово; която е част от ИМОТ с проектен идентификатор **.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно твърденията на страните предмет на спора е очертаната на скицата Приложение №2 към заключението на СТЕ /л.70 от първоинстанционното дело / защрихована с червено част, с площ 186 кв.м., за която ищците твърдят ,че е част от придобития от тях имот с нотариален акт №66, н.д.№629 от 27.07.1988г., неправилно нанесена като част от имот с идентификатор ** в с.с., а ответникът се позовава на отразени данни на едромащабна топографска карта от 1971 г., съставена по карта от 1961 г., на която пътят е отразен като съществуващ, преди закупуването на имотите, собственост на ищците.
Исковата претенция е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.54, ал.2 ЗКИР.
2
Съгласно съдебната практика разрешаването на спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. При произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка / какъвто е настоящият казус/ - да се посочи и в какво се състои същата. По отношение на пространствения обхват на правото на собственост върху недвижим имот съдът се произнася, като има предвид неговите граници и местоположение и тази констатация касае неговата индивидуализация.
Съгласно §1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Ищците се легитимират като собственици на придобит с договор за покупкопродажба с нотариален акт №66, том ІІ, н.д.№629/1988г. /л.5/ недвижим имот - дворно място от 2000 кв.м. в м.г., Кметовци, Габровска община, влизащо в чертите на околовръстния полигон, при граници : имот на Горско стопанство, имот на ДЗС от две страни , Симеон Семов, заедно с построените в него паянтова еднофамилна жилищна сграда, плевня , навес.
В кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1963/13.12.2018г. на изпълнителния директор на АГКК за с.с., м.г., ,имотът на ищците е нанесен разделен като два поземлени имота : с идентификатори ** с площ 869 кв.м. и ** с площ 433 кв.м. / онагледено на скиците на л.10 и л.11 от първоинстанционното дело/.
Ищците са инициирали производство пред АГКК по чл.54, ал.2 във вр. с чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР , в което е изготвена скица-проект /л.9 от първоинстанционното дело/ за изменение на КККР с обединяване на поземлени имоти с идентификатори ** и ** и част от 3 поземлен имот с идентификатор **, който е с начин на трайно ползване „За второстепенна улица“, и нанасянето на имот с проектен идентификатор ** съгласно нотариален акт №66, том ІІ, н.д.№629/1988г. Постъпило е възражение от Община Габрово срещу проекта, като сезираният орган е приел ,че е налице „спор за материално право“.
От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че имотът на ищците се намира в урбанизирана територия /околовръстния полигон/ на с.с. .За района няма изработени и приети кадастрални планове преди влизане в сила на кадастралната карта, на основание заповед от 2018г. Поради липсата на предходни кадастрални планове не може да се определи местоположението и геометрията на границите на имота на ищците за периода от придобиването му през 1988г. до момента. При огледа на място вещото лице е констатирало, че част от имота на ищците , нанесен в КК като ПИ с идентификатор ** от 869 кв.м., е ограден с каменни дувари, с обособен вход на южната граница , а по продължението на източната и западната имотни граници в посока север има слог /отразен на скиците към заключението/. За имота, както е отразен на скицата-проект, приложена на л.9, имот с проектен идентификатор ** попада изцяло в околовръстния полигон на с.с., одобрен със заповед от 21.07.1987г., като той е с площ по данни от КК от 1489 кв.м. Спорната реална част от 186 кв.м. от ПИ с идентификатор ** е част от ПИ в урбанизираната територия на махала с. и като такава тя не може да бъде изобразена на КВС и на схемата на околовръстния полигон. Придобитият от ищците имот през 1988г. за първи път е заснет и изобразен на КК, одобрена с влязла в сила заповед от 13.12.2018г. ПИ ** е нанесен на КВС на землището на с.Кметовци като част от имот с номер 290, “територия на транспорта”, начин на трайно ползване “за местен път”. Имотът е нанесен извън урбанизираната територия на мах.с.. За отразените 76 кв.м.на скица Приложение №1 в заключението се сочи, че те не са част от улицата и неправилно са присъединени към ПИ **. В КК на урбанизираната територия на мах.Семерджии имотът на ищците е нанесен с два контура ПИ ** от 869 кв.м., с материализирани граници с каменни дувари, с две сгради , и ПИ ** от 433 кв.м. , границите на който не са материализирани на терена, като в югозападния ъгъл има останки от сграда. Улицата в посока изток е отдЕ. от съседните прилежащи имоти с каменни дувари, показано на скицата с кафяви прекъснати линии. Пред имота на ищците по южната граница на улицата , към имот ** няма останки от дувар. Становището на вещото лице е , че пътят през мах.Семерджии е подобрен почвен и земеустройствен път, 4 профилиран без трайна настилка ,с ширина над 3 м., използва се главно за селскостопански и горски транспорт през цялата година. С условния знак на топографската карта се изобразяват непрофилирани , землени полски и горски пътища, с ширина до 3 м., без настилка.
В с.з вещото лице е описало границите на околовръстния полигон, като е посочило ,че имоти 1, 2, 3 , 4 и 5 са в полигона, а имоти 6 и 9 и останалите нагоре ,са гори , но са имоти извън урбанизираната територия. Между двата имота на ищеца пътят го няма, на място няма нищо. Становището на вещото лице е, че ищците притежават имот в урбанизираната територия , щрихованото нещо е останало празно . Закупуването е след одобряването на околовръстния полигон, но без скица, преди действието на ЗКИР.
Полигонът е бил попълнен, но за имота не е имало графичен материал при изготвяне на нотариалния акт. Вещото лице счита, че имотът на ищците обхваща ПИ ** и над него от 852 кв.м., ограден с червен контур на скиците.
От обясненията на ищеца Н. Н., дадени по чл.176 ГПК пред въззивната инстанция, се установява, че имотът е купен неограден, а където е защриховано с червено на скицата на л.70 ,никога не е било полски път. Всички огради е правил той ,след закупуване на имота, това е било 1990-1991г. Каменните дувари очертават основата на сграда, бъдещ хотел. Защрихованото с червено към двете сгради го ползва и е изградил там водонаборна кула. Тогава е правен и дувара. За плевнята сочи ,че е била в имота с идентификатор 5, като тази част не е оградена. За имот на Симеон Семов сочи с №2 / съгласно скицата на л.70/.
Сочи ,че където свършва имот №3, имало път, който е бил на горското стопанство и минавал над имоти №3 и №2. Защрихованото с червено на скицата не е разделяло имота от път. Под каменния зид надолу към имот №5 е поле, нива.
Така събраните доказателства не обосновават като извод, че въз основа на тях не може да се установят местоположението и границите на имота, който са придобили ищците през 1988г. с представения по делото нотариален акт.
Това ,че за района няма изработени и приети кадастрални планове, преди влизане в сила на кадастралната карта , приета през 2018г., не е обстоятелство, което да дава основание да се приеме, че имотът на ищците, придобит през 1988г. е с неустановено местоположение и граници.
5
Местоположението и границите на имота на ищците следва да се изведат по косвен път от установените по делото данни.
При определяне местоположението и границите на имота на ищците следва да се съобрази, че придобиването е станало през 1988г. ,когато вече е одобрен околовръстния полигон на с. с. със заповед №РД-02-14-287 от 21.07.1987 г.
Разпоредбата на чл.105, ал.1 ППЗТСУ /отм./ / относима към момента на придобиване имота от ищците/ постановява, че строителните граници на населените места без общ градоустройствен и без застроителен и регулационен план се установяват с околовръстен полигон, а чл.105, ал.4 ППЗТСУ /отм/ постановява ,че недвижимите имоти, включени в околовръстния полигон в границите на строителната част на населеното място , се смятат за дворни места.
В нотариалния акт, с който ищците се легитимират като собственици, изрично е вписано, че придобитото от тях дворно място в м.г., Кметовци , влиза в чертите на околовръстния полигон.
Границите на околовръстния полигон са граници на урбанизираната територия.
Схемата на околовръстния полигон не съдържа местоположението и границите на поземлените имоти, попадащи в информация за урбанизираната територия на населеното място, но очертава границите между урбанизираната територия /земята в регулация/ и неурбанизираната - земеделските земи, респ. горски фонд.