Решение № 184 от 13.02.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. ***, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20224430103528 по описа за 2022 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 684,55 лв. и иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 71,05 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Н. И.

В., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№2022443010 1344/2022 по описа на РС-***, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес ***, с аб.№***.

Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на 1 топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 1314.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.

Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 0,00 2 лева, сума за отопление без ИРУ-278,10 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 397,62 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0 лв, услуга дялово разпределение- 8,01лв., корекция-0,82 Твърди, че в имота на ответника има монтирани 0 ИРУ, 0 водомер, един брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 125,84 куб.м.

Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 684,55 лева за главница за периода 01.11.2019г. – 31.01.2022 г. и лихва върху главницата в размер на 71.05 лева за периода 03.01.2020 г. до 04.03.2022 г. и законната лихва върху главницата от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2022443010 1344/2022г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция. Оспорва че е поискана доставка на топлинна енергия от собствениците или титулярите на вещно право на ползване на имоти в сградата - етажна собственост, в която се намира процесния имот. Заявява, че възражението е по чл. 62 от Закона за защита на потребителите и не касае въпроса дали клиент, отказал доставка на топлинна енергия в жилище, находящо се в сграда - етажна собственост дължи плащане за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Не оспорва решение на ЕС, а съществуването на такова или друго писмено изявление за доставка на топлинна енергия. Твърди, че спорният въпрос се свежда до това — евентуалната доставка на топлинна енергия в сградата — ЕС извършена ли е по искане /съгласие за доставка на топлинна енергия, заявено от собствениците/титуляри на вещно право на ползване на имоти в сградата - етажна собственост. Оспорва, че в посочения в исковата молба период Н. В. е притежавала право на собственост или право на ползване върху процесния имот. Счита, че с оглед на факта, че правото на собственост и вещното право на ползване са вещни права, които не са константни и могат да се променят във всеки един следващ момент, не може да се приеме, че с приложеното копие на н.а. за покупко-продажба от 2014 г. се обосновава право на собственост или ползване върху имота за периода 01.11.2019 г. 31.01.2022 г. Оспорва, че в периода 01.11.2019 г. - 31.01.2022 г..

3 разпределението на топлинна енергия между клиентите на ТЕ в сградата - ЕС е извършено от компетентното за това лице по смисъла на ЗЕ, в съответствие с нормативно установения ред. Твърди,че в разглеждания случай, всъщност ищецът не е посочил конкретно лице, което е извършвало услугата дялово разпределение на топлинна енергия в процесния период. Към исковата молба се приложени копия на: договор № 66/ 19.10.2001 г., сключен между „***“ ЕООД, БУЛСТАТ: *** и етажна соственост с адрес: ***, представлявана от П.И.Р. и П.С.П.; споразумителен протокол № 2/1104 от 19.10.2001 г., сключен между „*** — ***“ ЕАД и „***“ ЕООД; споразумителен протокол от 19.10.2001 г., сключен между „***“ ЕАД и П.И.Р. или „***“. Оспорвам съществуването на горе цитираните документи в правния мир. Същите са представени като копия, заверени от страна и това не позволява да се установи дали реално съществуват. Прави възражение, че договорът, както и споразумението, обективирано в споразумителен протокол от 19.10.2001 г., сключен между „***“ ЕАД и П.И.Р. или „***“, са недействителни /ако се докаже, че съществуват/, тъй като са сключени от лице, което не притежава представителна власт да представлява ЕС. Твърди, че към договора липсва посочения като приложение към него - протокол от общото събрание на етажната собственост, а по отношение на споразумителния протокол - не става ясно кое е лицето и в какво качество е подписало протокола за „Потребител“. Освен това ако се допусне, че подписалите договора П.Р. и П.П. са разполагали с пълномощие да представляват ЕС, то тази представителна власт как е е била делегирана - да представляват ЕС заедно или поотделно. Този въпрос е съществен за допълнителната преценка, относно представителна власт на П.Р., ако се приеме, че споразумителния протокол съществува и е подписан от него. Моли да бъде съобразено, че при хипотезата - че договорът съществува и не е недействителен, то в този случай същият не е относим към предмета на делото и чрез позоваването му не може да се обоснове тезата, че „***“ ЕООД е компетентно лице /по смисъл на Закона за енергетиката/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в имот и за претендиралия период от време. В конкретния случай: от една страна — сключеният договор е срочен /за пет години - т. 2.5 от договора/ и срокът на действие е изтекъл на през 2006 г.; от друга страна не са представени общи условия на договорите между „***“ АД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между 4 потребителите в сграда - етажна собственост, предложени от топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и одобрени от КЕВР /такива не се откриват и при проверка на общодостъпната интернет-страница на КЕВР: раздел - топлоенергетика, подраздел - общи условия/; от трета страна — договорът не е актуализиран и не е приведен в съответствие с изискванията, уредени с повелителната норма на чл. 139в, ал. 3 ЗЕ. Оспорва, че топлинната енергия, постъпила в абонатната станция в периода 01.11.2019 г. - 31.01.2022 г. е измерена със средство за търговско измерване /топломер/, което е било метрологично годно, както и че въпросното средство за измерване е монтирано/ демонтирано в присъствието на представител на етажната собственост. В разглеждания случай липсват доказателства, че използваният топломер в абонатната станция в процесния период е бил метрологично годен и ако ищецът не докаже, че средството за измерване е отговаряло на изискванията за метрологичен контрол и че е монтирано в присъствието на представител на клиента, то това би означавало, че предявените искове се явяват неоснователни. Оспорва, че данните във фактурите, издадени от „***“ АД, препис извлечение от сметка и справка, приложени към исковата молба съответстват на данните от индивидуалните сметки от дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот.

Оспорва претендираното вземане за главница за разликата от 675.46 лв. до 684.55 лв., респ. - претендираната лихва върху тази разлика. Дори съвсем хипотетично да се допусне, че изложените по-горе възражения и оспорвания са неоснователни, както и че данните в представените частни свидетелстващи документи с исковата молба — фактури, препис извлечение от сметка и справка, са верни, то при това предположение предявеното вземане за главница е неоснователно за разликата от 675.46 лв. до 684.55 лв., респ. претендираното вземане за лихва върху тази разлика също се явява неоснователно. При сумиране на стойностите, описани като задължения за топлинна енергия в приложените фактури се получава като резултат сумата от 684.55 лв., която съвпада с размера на претендираното вземане и със сумата, посочена в приложената справка към исковата молба /лист 9 от делото/. Очевидно е обаче, че този размер на претендираното вземане не е намален със сумата от 9.09 лв. по кредитно известие № 0004307194/ 30.06.2020 г. /лист 16 от делото/, издадено от ищеца с основание - „Изменение и допълнение на ЗЕ от 24.04.2020 г. и решение №Ц-24/10.06.2020 г. на КЕВР“, 5 т.е. - от общо претендиралата сума не е приспадната разликата в цената на топлинната енергия, актуализирана за периода 01.07.2019 г. - 31.03.2020 г. с цитираното решение на КЕВР. Този факт се установява и от вече цитираната справка /лист 9 от делото/, от която е видно, че в таблицата в графа „Корекции“ не е отразена сумата по посоченото кредитно известие, съответно - не е намален размера на общо претендиралата сума за доставена ТЕ. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави възражение за размера на юрисконсултското възнаграждение.

Разпечатката съдържа 14 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a85b262-afa4-48e8-935c-9972374245ac