Решение № 256 от 28.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Благоевград, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500479 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№270/14.01.2026г., подадена от „ТББ“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „Л.“, ул.“Д.Х.“ №52-54, чрез юрк. К. З., против Решение №256/12.12.2025г., постановено по гр.д. №367/2025 г. по описа на РС-Сандански.

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно.

Изтъкват се подробни доводи за неправилен правен извод на съда за недействителност на процесния договор на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи се, че съдът не е обсъдил аргументите на жалбоподателя, че застрахователната услуга не е условие за сключване на процесния договор, в който само случай застрахователната премия би била разход по кредита.

Поддържа се, че застрахователното правоотношение има самостоятелен и договорен характер, като договор сключен между застрахователя и кредитополучателя, а застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга. Като неправилни се определят изводите на съда, че 1 реалният размер на ГПР е различно посочен от този в договора. При поддържане на подробни съображения в горната насока се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове като неоснователи.

Претендират се разноски. Няма искане за събиране на доказателства.

Препис от въззивната жалба е връчена на ответната стана, която в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор. Жалбата се оспорва като неоснователна. В изложените се съдържат конкретни аргументи за неправилно приложен ГПР, като в договора посочената величина е само формална, а в действителност в него са включени и други компоненти, които завишават ГПР над допустимите минимални размери, което според въззиваемата страна прави кредита недействителен. При тези възражения се иска потвърждаване на решението и не се правят доказателствени искания.

Въззивникът, редовно призован, не се представлява.

Насрещната страна, редовно представлявана от пълномощник, оспорва жалбата.

Страните не сочат доказателства и такива не са събирани от въззивния съд.

От събраните по делото доказателства, при съобразяване тезите на страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по искова молба на А. Б. К., с която срещу „ТББ“-ЕАД, с ЕИК:************ са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 7053459768 от 13.06.2023г. поради противоречие със закона-чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузите на чл.9.1 и чл.11.2 от договор за потребителски кредит № 7053459768, поради противоречие с добрите нрави на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва; на клаузите на чл.9.1, чл.10 и чл.11.2 от договор за потребителски кредит № 7053459768 като неравноправни и на клаузите на договора за заплащане на застраховки-чл.7.1, чл.7.2.3, чл.11.2 и чл.19, поради заобикаляне на законачл.19, ал.4 от ЗПК, както и иск за заплащане на сумата 5 лева-частичен иск от 8885,32лв., представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № 7053459768, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Сочи се в исковата молба, че страните по делото са сключили на 13.06.2023г.

2 договор за потребителски кредит № 7053459768, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца заем в размер на 5850 лева, а ищецът е следвало да върне сумата заедно с лихва, съгласно погасителния план посочен в чл. 11.2 от договора. Сочи се, че ищецът е следвало да заплати и застрахователна премия в размер на 2107,79 лева. Твърди се, че уговорките за заплащане на застрахователни премии са нищожни на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като посоченият в него лихвен процент от 41.11% не отговаря на действителния такъв, . поддържа се нищожност и на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПР, тъй като посоченият в чл.10 от договора ГПР размер на 49.45% не отговаря на действителния ГПР.

Според ищеца при изчислението му следва да се включат освен уговорената действителна лихва, така и сумата от 2107,79 лева за застрахователни премии, които представляват разход по кредита. При обосноваване на горните твърдения за нищожност се иска уважаване на исковете.

Ответникът е оспорил исковете като неоснователни и твърденията на ищеца за нищожност на договора на поддържаните основания. Изтъква, че застрахователната премия е цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, а не разход по кредита. Твърди, че сключването на договора за кредит не е обусловено от задължително сключване на договор за застраховка.

Твърди, че Банката е финансирала застрахователната премия и я е платила от името и за сметка на ищеца, който има възможност да прекрати застраховката и да получи възстановяване на платената застрахователна премия. Ответникът счита, че в случай, че ГПР надвишава установения в закона максимум, то това не води до нищожност на целия договор, а само до нищожност на самата клауза в договора.

В първото съдебно заседание пред РС е допуснато изменение на размера на осъдителния частичен иск за сумата от 2724,82лв.-пълния размер на вземането.

От събраните писмени доказателства се установява, че на 13.06.2023г. между „ТББ“-ЕАД, с ЕИК:************, като кредитор и А. Б. К., с ЕГН************, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 7053459768, съгласно който кредиторът е отпуснал на кредитополучателят кредит в размер на 5850лева /чл.7.1 от договора/.

Уговорен е дължим общ размер на застрахователната премия от 2107,79лева, 3 включваща „застраховка BANK ПАКЕТ 3 кредит+СМЕТКА(ЬШ)-1708,18лв. и застраховка” BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА(ЬШ)-399,61лева /чл.7.1/ или общ размер на кредита-7957,79лв. /чл.7.1/. Уговорен е срок на договора15.10.2026г. /чл.6/ и дължим лихвен процент - годишен лихвен процент от 41,11% /чл.9/; годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в Приложение №1 към ЗПК начин:

ГПР - 49,45 %, обща сума дължима от потребителя - 14735,32лв. /чл.10/.

Страните са се споразумели при при просрочеие кредитополучателят да дължи и лихва в размер на законната върху просрочената сума за периода на просрочието, като към момента на сключване на договора законната лихва за периода е в размер на ОЛП + 10 пункта/чл.9.4/.

Договорен е погасителен план, според който се дължи погасяване на кредита – чл.11, а според последния такъв общата дължима сума от потребителя е 14735,32лева, от която - главница в размер на 7957,79лв. и договорна лихва в размер на 6777,53лева, платима на 40 месечни погасителни вноски – 39 вноски от по 368,38лева и последна в размер на 368,50лв. Падеж на първата вноска-15.07.2023г., и падеж на последната вноска- 15.10.2026г.

Съгласно чл.7.2.3 на договора, „частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно-по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник. Предвидено е в чл.18 от договора, че потребителят не е длъжен при сключване на договора да предостави обезпечение на кредитора. Съгласно чл.19 от договора, „при сключването на този договор, Потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по свое усмотрение Потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия Договор.”

По делото са представени заявление-декларация за установяване на договорни отношения; застраховка на кредитополучатели-информационен 4 документ за застрахователен продукт на „Кардиф Животозастраховане”, клон България и „Кардиф Общо застраховане”, клон България; декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита” и „Защита на сметките” за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТББ” ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение”, предоставена от Mediguide International, ведно с Общи условия за тези застрахователни програми и за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение” и сертификат №170534597682023 за застрахователни програми „Защита на кредита” и „Защита на сметките” за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТББ” ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение”, предоставена от Mediguide International.

Видно от представените справки от системите на Банката за платени суми от страна на ищеца и за погасените суми от негова страна е, че ищецът е заплатил по договора сумата от 8574,82лв., от която за главница-3269,90лв., за договорна лихва-5202,84лева и за наказателна лихва- 102,08лв.

С обжалваното решение съдът е прогласил нищожността на договор за потребителски кредит № 7053459768 от 13.06.2023г., сключен между „ТББ“ЕАД, с ЕИК:************, и А. Б. К., с ЕГН-************, поради противоречие със закона-Закона за потребителския кредит и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 2724,82 лева, съставляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 7053459768 от 13.06.2023г., ведно със законната лихва от 27.03.2025г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

Съдът е приел, че ищецът има качеството на потребител, а за спорът като потребителски е приел относими разпоредбите на ЗПК. Приел е, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не отговаря на действително дължимият такъв, тъй като в него не е включена застрахователната премия.

Решаващият състав е счел, че застрахователните премии са включени в общия размер по кредита, не са отделени като допълнително плащане и в резултат на това се променя размера на компонентите във формулата за изчисляване на ГПР и се получава различен ГПР от действителния. Сключването на застраховките е прието като условие за получаване на кредита, изхождайки от 5 чл.7 на договора, а клаузата на чл.19 от договора за бланкетна и формална, наложена от банката като икономически по-силната страна, без възможност на кредитополучателят действително да влияе на същата и без да има възможност за реален избор-дали да сключи застраховките или не, като с този член от договора кредиторът е целял да заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид изложеното е намерил, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което прави договора за кредит изцяло за недействителен - чл.22 от ЗПК.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Ето защо, следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в жалбата основания.