Определение № 128 от 06.08.2021, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Търговище , 06.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТИХОМИР П. ПЕТКОВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20213500500188 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

С Разпореждане № от 18.05.2021 година, постановено по ч. гр. дело № 220/2020 година по описа на Поповския районен съд, съдът е приел възражението по чл.414а от ГПК с вх. №260209/03.09.2020 г., подадено от Румянка Х. Братинова, ЕГН ***, от гр.Попово, ж.к."Младост" №4, вх.

Б, ет. 2, ап. 5, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение №200/23.04.2020 г. по ч. гр. д. № 220/2020 г. по описа на ПпРС за заплатените от нея суми, както следва: за сумата 197.47лв. (сто деветдесет и седем лева и 47ст.), представляваща неизпълнение на договорни задължения, произтичащи от Рамков Договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с № 504187204, и за сумата 99.43лв. (деветдесет и девет лева и 43ст.) - представляваща част от дължима неустойка по договора. Съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение №200/23.04.2020 г. по ч. гр. д. № 220/2020 г. по описа на ПпРС, В ЧАСТТА, с която на длъжника Румянка Х. Братинова, ЕГН ***, от гр.Попово, ж.к."Младост" №4, вх.Б, ет.2, ап.5, е разпоредено ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление- гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш", представлявано заедно от Александър Василев Димитров и Младен Марковски сумата 197.47лв. (сто деветдесет и седем лева и 47ст.), представляваща неизпълнение на договорни задължения, произтичащи от Рамков Договор за електронни съобщителни услуги и 1 продукти на изплащане с № 504187204, сумата 99.43лв. (деветдесет и девет лева и 43ст.)- представляваща част от дължима неустойка по договора, както и сумата 385.00лв. (триста осемдесет и пет лева и ООст.) - разноски по делото. Съдът е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист полза на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление- гр.

София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш", представлявано заедно от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, против Румянка Х.

Братинова, ЕГН ***, от гр.Попово, ж.к."Младост" №4, вх.Б, ет.2, ап.5,за присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение №200/23.04.2020г. по ч. гр. д. № 220/2020 г. по описа на ПпРС суми както следва: за сумата 58.04лв. (петдесет и осем лева и 04ст.) - лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 197,47 лв. за периода от 12.01.2017г. до 24.03.2020г. и за сумата 61.19лв. ( шестдесет и един лева и 19ст.), представляваща остатък от начислена неустойка по договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с № 504187204.

Постъпила е жалба от А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление: район „Илинден“, ***, с ЕИК №

131468980, чрез адв. Б.Х., преупълномощена от Адвокатско Дружество „Попов, Арнаудов и партньори”, регистрирано по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ 175382262, със съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” № 4, етаж 3, тел.: *** 858 19 02, в която се излага следното:

Обжалват Разпореждане от 18.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. 220/2020 г., по описа на PC Попово., в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение срещу РУМЯНКА Х. БРАТИНОВА, за сумата от 385,00 лв., представляващи разноски по делото, от които 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение. Излагат следните аргументи:

1. На първо място, „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с предишно търговско наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление: район „Илинден”, ***, с ЕИК № 131468980, е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 01.04.2020 г. е 2 депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д.

220/2020 г., PC Попово е издал Заповед за изпълнение, като е осъдил РУМЯНКА Х. БРАТИНОВА, с ЕГН ***, да заплати на А1 България следните суми: 197,47 лева - главница; 160,62 лева - неустойка; 58,07 лева законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 01.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

385,00 лева - съдебни разноски, от които 25,00 лева - държавна такса (с вкл. комисионна за банков превод) и 360,00 лева - адвокатско възнаграждение. В хода на производството по ч.гр.д 220/2020 г., на 03.09.2020 г., длъжникът е подал възражение по чл. 414а от ГПК, с приложена разписка за плащане.

Видно от същата разписка N2 0200011456564454, на 19.08.2020 г. Румянка Х.

Братинова е заплатила сума в размер на 58,04 лв. След справка в счетоводната система на „А1 България“ ЕАД, е установено, че освен плащането от 58,04 лв., за което длъжникът е представил платежен документ, има осъществено още едно плащане, в размер на 50,00 лв. Така общо заплатената сума е 108,04 лв. На 18.01.2021 г. е депозирано становище от заявителя, в което се обосновава отново непълното плащане по издадената заповед за изпълнение.

На 18.05.2021 г. съдът е постановил Разпореждане от 18.05.2021 г., с което заповедта за изпълнение е обезсилена в частта за разноските в размер на 385,00 лв. Намират за неправилни съжденията на съда, че длъжникът не е дал повод за завеждане на заповедното производство. Видно от книжата по делото и от изложената по-горе фактическа обстановка, към датата на подаване на Заявлението 01.04.2020 г. плащания от страна на Румянка Х.

Братинова не са извършвани. Първото плащане на част от претендираната сума е едва на 19.08.2020 г., което обстоятелство е видно от приложената разписка. Следващите три приложени разписки са съответно от 04.09.2020 г., 15.10.2020 г. и 11.11.2020 г. т.е. плащания са извършвани едва четири месеца след инициирането на заповедното производство от страна на заявителя.

Считат тези обстоятелства за абсолютно доказващи законния повод, който длъжникът е дал за образуване на заповедното производство, а именно незаплащане на сумите в срок.

Излагат се и съображения, че в обжалваното Разпореждане съдът е посочил, че длъжникът не е бил уведомяван за дължимите от него суми, като 3 е цитирал и чл. 84, ал.1 от ЗЗД. Считат, че в настоящата хипотеза уведомяване от страна на заявителя до длъжника не е необходимо, съответно нормата на чл. 84 е абсолютно неприложима. Фактурите, претендирани в производството, са с падежи, след които длъжникът автоматично попада в забава, което отново се явява недвусмислен повод за завеждане на заповедното производство.

На следващо място, според частния жалбоподател, съдът е приел, че претендираният хонорар в заповедното производство е прекомерен. Намират това положение също за неправилно. Адвокатското възнаграждение е заплатено на основание чл. 2.1. от сключения Договор за правна защита и съдействие от 23.03.2020 г. и е изчислено в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Заплащането на претендираните от заявителя разноски се удостоверява с преводно нареждане.

Молят за отмяна на разпореждането в обжалваната част и за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски.

Не е постъпил отговор на частната жалба.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима. По същество същата е основателна.

На 01.04.2020 година частният жалбоподател в качеството на заявител е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Заявлението е подадено от редовно упълномощен от заявителя адвокат с приложен договор правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС. Налице са доказателства, че заявителят е заплатил на упълномощеното адвокатско дружество договорения хонорар. На 23.04.2020 година е издадена исканата заповед за изпълнение на парично задължение като е разпоредено длъжникът Румянка Х. Братинова да заплати на заявителя определени суми, включително и разноските в заповедното производство. На 11.08.2020 заповедта за изпълнение е връчена на длъжника. На 03.09.2020 4 година длъжникът е подал възражение по чл. 414а при изпълнение в срока за доброволно изпълнение като е приложил разписка за плащане от 19.08.2020 година за сумата от 58.04 лева. На 04.09.2020 година длъжникът е внесъл още 50 лева. Същата сума е внесъл и на 19.10.2020 година. Следват още три плащания като заявителят изразява становище, че към 14.01.2021 година длъжникът е внесъл общо сумата от 296.90 лева, с която не е успял изцяло да се издължи.

Настоящият състав не споделя извода на заповедния съд за основателност на възражението по чл. 414а, ал. 2 ГПК в частта му за присъдените разноски.

Основавайки се на извършени плащания, длъжникът по заявлението счита, че не дължи разноски и че същите са прекомерни. Ето защо поставените въпроси се свеждат до наличието на предпоставките за прилагането на тази разпоредба в настоящия случай. Предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото са две - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и е заплатил дължимото по заявлението в срока за доброволно изпълнение. Когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на заявителя, изпълнението не е достатъчно, за да се освободи длъжникът от отговорността за разноски. Отговорността за разноските по делото е обективна. Обстоятелството, дали заявителят е разполагал с други средства за защита, които не е използвал, също не може да освободи ответника по жалбата (длъжник в заповедното производство) от отговорност за разноските по делото. Освен това от съдържанието на разпоредбата следва, че поначало от значение за приложението й е поведението на длъжника, а не това на заявителя.

В конкретния случай заявителят се е представлявал от адвокат. Направил е разноски в производството, а именно - 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, което се явява минималното такова, предвидено в Наредбата. Заявлението е депозирано на 01.04.2020 година. В срока за доброволно изпълнение е извършено само едно плащане в размер на 58.04 лева.

Поставя се въпросът дали към датата на подаване на заявлението може да се счита, че длъжникът не е дал повод за образуване на заповедното производство. Отговорът на този въпрос е отрицателен. Голяма част от 5 вземането на заявителя представлява вземане по договор за ползвани електронни съобщителни услуги и за закупуване на устройство на изплащане.

Длъжникът не е плащал в уговорения срок задълженията си по този договор.

На него му е било известно още при сключване на договора до коя дата от месеца следва да плати задължението си, за да не изпадне в забава. Не е необходимо за тези свои задължения, при просрочие, заявителят да кани длъжника за изпълнение. Става дума за периодични плащания, при които на страните предварително е известно до коя дата следва да се извършват. По делото е установено, че към момента на депозиране на заявлението длъжникът е бил неизправен по обсъждания договор, поради което заявителят, с цел да събере вземането си, е депозирал съответното заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение. Независимо от последващото поведение на длъжника за частично плащане на цялостното задължение, същият е станал причина за образуване на заповедното производство и следва да понесе отговорност за разноски. Отделно от това, не е изплатил изцяло задължението си в срока за доброволно изпълнение, причините за което са извън дължимата преценка от съда по повдигнатия в жалбата въпрос.

Макар във възражението по чл. 414а, ал.2 ГПК длъжникът да е направил и възражение за прекомерност на разноските, съдът, съобразявайки разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че не е възможно редуцирането им. В чл. 7, ал.2 от посочената наредба е прието, че при материален интерес до 1000 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 300 лева. В чл. 7, ал. 7 от Наредбата е прието, че за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми, които също обаче попадат в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1, а именно с материален интерес до 1000 лева, т.е. в случая дължащото се възнаграждение отново се определя в размер на 300 лева или с ДДС – 360 лева.