Решение № 1147 от 16.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1147 гр. Варна, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на ш.надесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100502033 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 16961/17.08.2023г., подадена от И. А. Д. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението – срещу действие на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 по изп.д. № 20237180400768 по насочване на принудителното изпълнение върху доход, получен в сметка в банка на жалбоподателя, открита в „Банка ДСК“ АД, посредством наложен със Запорно съобщение № 18123/04.07.2023г. запор върху сумата от 11866.78 лева, която счита за несекв.ируема, като част от заплатено от работодател обезщетение за трудова злополука.

В жалбата си И. Д. поддържа, че действието по налагане на запор върху банковата му сметка в щатски долари, по която е получил обезщетение от осъдения от него работодател – сумата от 93154 щатски долара, е незаконосъобразно, поради несекв.ируемост на запорираното имущ.во /чл. 114а от КСО/, както и за постановен при същ.вено нарушение на съдопроизводствените правила предвидени в чл. 446а от ГПК. Посочва, че на 20.06.2023г. получил от работодателя си „П. Б.“ АД по сметка в банка в щатски долари сумата от 93154 щ.д., представляваща обезщетение за трудова злополука по влязло в сила съдебно решение.

По отношение на това обезщетение е налице безусловна забрана за налагане на запори съгласно чл. 114а от КСО, тъй като същото е несекв.ируемо. А съгласно чл. 446а от ГПК забраната за налагане на запори върху обезщетения за трудова злополука се простира и върху банковата сметка, по която е получено обезщетението за период от 1 месец след получаването му по тази сметка. Едва след изтичане на едномесечния срок получените суми 1 се смятат за сп.явания, с презумпцията, че в едномесечния срок нетрудоспособният ще организира и плати за лечението си. В нарушение на забраната на 114а от КСО и законоустановения срок по чл. 446а от ГПК, ЧСИ е наложил запор върху сумата, поради което отправя искане обжалваното действие на ЧСИ да се отмени като незаконосъобразно предприето.

В писмени възражения, депозирани по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят „У. ъв И. Ш. О. М. И. А. /Люксембург/“, Взаимозсатрахователно сдружение на Корабособствениците „У. ъв И. /Люксембург/“ оспорил доводите в жалбата. Посочил, че цитираните в жалбата разпоредби от КСО и ГПК са неотносими към обжалваното изпълнително действие с аргумент, че полученото от длъжника обезщетение от „П. Б.“ АД не е обезщетение по реда и смисъла на КСО, нито е обезщетение за труд по смисъла на чл.

446 от ГПК, нито такова получено от фондове за общ.вено осигуряване. Същото е договорно обезщетение за трайна неработоспособност, произтичащо и определено от индивидуален трудов договор. Освен това самото задължение на длъжника, обезпечено с наложения запор произтича от същото съдебно решение, по което в негова полза е присъдено обезщетението по ИТД от „П. Б.“ АД – в.гр.д. 3518/2020г. на ВОС. По тези съображения отправил искане жалбата да се остави без уважение с извод за неоснователност.

ЧСИ в изложени мотиви по обжалваните действия, сочи, че изпълнителното производство е образувано надлежно, извършените в хода му действия – са законосъобразни, а жалбата е неоснователна.

Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу подлежащо на обжалване действие на СИ съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, а именно насочването на изпълнението върху имущ.во /постъпила по банкова сметка сума като обезщетение за трудова злополука/, което смята за несекв.ируемо и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20237180400768 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 е образувано на 04.07.2023г. по молба на „У. ъв И. Ш. О. М. И. А. /Люксембург/“, Взаимозсатрахователно сдружение на Корабособствениците „У. ъв И. /Люксембург/“ въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2023г., издаден по в.гр.д. № 3518/2020г. по описа на ВОС, удостоверяващ вземането му от И. А. Д. за сумата от 10078.34 лева, представляваща присъдени съдебни разноски.

В молбата си, като способ за събиране на вземането, взискателят посочил налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки при всички търговски банки лицензирани в страната, като посочил изв.ни му две длъжникови сметки открити в „Банка ДСК“.

Със Запорно съобщение изх. № 18123 от 04.07.2023г. ЧСИ наложил запор върху 2 вземанията по всички банкови сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“ АД до размера на сумата от 11866.78 лв., изчислени към 18.07.2023г.

На 18.07.2023г. в изпълнение на наложения запор по сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 11866.78 лв., наредена от банката.

ПДИ е връчена на длъжника на 03.08.2023г.

Видно от извлечение от банковата сметка на длъжника, открита в „Банка ДСК“ АД в щатски долари за времето от 01.05.2023г.-16.08.2023г. сумата от 93 154 щатски долара е постъпила по сметката му на 20.06.2023г. от N. M. B. JSC. като обезщетение за трайна неработоспособност – присъдена сума по гражданско дело на ВОС.

Последното е в.гр.д. № 3518/2020г. по описа на ВОС, с решение от 01.07.2022г. по което на основание Стандарт А4.2.2. 1 от МТК/2006г., П. „Б.“ АД, ЕИК ................ е осъдено да заплати на И. А. Д. с ЕГН ********** сумата от 93 154 щатски долари, представляваща договорно обезщетение за трайна неработоспособност по чл. 2 от индивидуален трудов договор от 06.07.2017г. вр. чл. 24.3 от КТД от 16.05.2016г. в резултат на злополука, настъпила на 26.10.2017г. по време на заетост на м/к „Л.“, плаващ под Малтийски флаг, изразяваща се в прекаран „исхемичен мозъчен инсулт“, обусловила трайна негодност на ищеца за работа по море.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Спорен в отношенията между страните е въпросът дали паричното вземане, получено от длъжника по сметка в банка – обезщетение от работодател, присъдено с решение по в.гр.д. № 3518/2020г. по описа на ВОС в размер на 93 154 щатски долара, представляваща обезщетение за трайна неработоспособност по чл. 2 от индивидуален трудов договор от 06.07.2017г. е секв.ируемо или не е секв.ируемо и дали върху това вземане се допуска принудително изпълнение, респ. е недопустимо изпълнение върху вземането получено в сметка в банка съставляващо обезщетение за трудова злополука.

Принц.но е положението и съгласно чл. 133 от ЗЗД, че цялото имущ.во на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Несекв.ируемостта, като изключение от това правило е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имущ.вени права и имущ.во на длъжника. Регламентирана е с императивни правни норми, които се прилагат служебно. Несекв.ируемостта на вземанията или вземанията, върху които не се допуска принудително изпълнение, т.е. тези за които е налице забрана да ги събира друг, освен длъжникът, следва от непрехвърлимостта на вземането или от изрични законови разпоредби. Не се допуска напълно или частично принудително изпълнение за задълженията на длъжници – физически лица, например върху вземанията за социални плащания – чл. 114а от КСО, чл. 14, ал. 3 от ЗСП, вземанията по застрахователен договор – чл. 381 от КЗ. Несекв.ируемите вземания по силата на законова забрана са тези, визирани от разпоредбата на чл. 446 и чл. 446а от ГПК, а съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК несекв.ируеми са и предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на 3 принудително изпълнение.

Съгласно чл. 114а от КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното общ.вено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на 114, ал. 5. Съгласно чл. 11, ал. 1, б.

„а“ от КСО осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална бол. и безработица лица имат право на парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална бол. и др. За вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, отговаря имущ.вено и работодателят независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им /съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ/, като той дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимущ.вена и имущ.вена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общ.веното осигуряване /чл. 200, ал. 3 от КТ/.

Следователно, обезщетението за вреди от трудова злополука, дължимо и платено от работодателя е компенсационно плащане, репарира причинени вреди на работника или служителя, а по размер е разликата между понесената от работника действителна вреда и паричното обезщетение за трудова злополука по смисъла на чл. 114а от КСО. При тази законодателна уредба, съдът приема, че обезщетението за трайна неработоспособност по чл.

2 от индивидуален трудов договор от 06.07.2017г. вр. чл. 24.3 от КТД от 16.05.2016г., в резултат на трудова злополука, настъпила на 26.10.2017г. по време на заетост на м/к „Л.“, плаващ под Малтийски флаг, изразяваща се в прекаран „исхемичен мозъчен инсулт“, обусловила трайна негодност на ищеца за работа по море, съставлява обезщетение по смисъла на чл. 446а от ГПК. Обстоятелството, че дължимостта на това обезщетение е уговорена в индивидуалния трудов договор на ищеца, както и че размерът на обезщетението е определен в КТД не променя характера на това обезщетение, като такова при настъпила трудова злополука, поради което доводите в тази насока във възражението по жалбата не обуславят различен правен извод за правната същност на обезщетението. Несекв.ируемостта на този доход постъпил по банкова сметка е гарантиран за 1 месец от момента на постъпването му /в случая от 20.06.-20.07.2023г./. Запорът по изп.д. № 20237180400768 е наложен със Запорно съобщение изх. № 18123/04.07.2023г., получено от банката на 05.07.2023г., поради което и като накърняващ несекв.ируемостта не поражда действие по отношение на обезщетението изцяло на основание чл. 446а, ал. 2 от ГПК. Изричната законова забрана да се насочва изпълнението върху определени права в тази х.отеза е водена от съображения за хуманност, социална закрила, специфично предназначение и общ.вен интерес, да се запазят определени имущ.вени права, които служат като опора за същ.вуването на длъжника, изпаднал в трайна загуба на работоспособността и евентуално възстановяване на неговото физическо здраве. Да се приеме, че обезщетението за временна неработоспособност изплащано на работник или служител по реда на чл. 114а от КСО се ползва от защитата на несекв.ируемостта, но обезщетението за трайна неработоспособност 4 изплащано на работник или служител по реда на чл. 200 от КТ е лишено от тази защита и е секв.ируемо само защото в специалния закон – КТ не е провъзгласена изрично несекв.ируемостта, е алогизъм. Това е така, тъй като се касае за едно общо обезщетение, покриващо отговорността на работодателя за всички вреди, които работникът е претърпял при и във връзка с пр.иране на работната си сила. Различното ..во на вредите, компенсирани по реда на двата специални закона и различните средства за доказването им, не отменят общото им правопораждащо основание – трудовата злополука. Ето защо съдебният състав приема, че обезщетението за вреди, настъпили от трудова злополука /злополука по време на заетост по море/ е обезщетение по смисъла на чл. 446а, ал. 1 и 2 от ГПК и съставлява несекв.ируем доход, спрямо който ЧСИ е лишен от процесуална възможност принудително да изпълнява. Наложеният запор в случая е изпълнен на 18.07.2023г. /л. 30 от изп.д./, като едва на 17.08.2023г. ЧСИ изискал информация от ТЗЛ – „Банка ДСК“ АД за източника на средствата, с които е изпълнен запорът. Ето защо са налице всички предпоставки, даващи основание да се приеме, че предприетото от ЧСИ в случая действие по принудително изпълнение противоречи на несекв.ируемостта и като незаконосъобразно следва да се отмени, като постъпилата по сметката на СИ сума в размер на 11866.78 лв. в изпълнение на наложения запор следва да се върне на длъжника.