Решение № 238 от 03.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. ХАСКОВО, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500027 по описа за 2026 година от ГПК.

Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273 ВЪЗЗИВНИЦАТА – Т. Х. А. е останала недоволна от

Решение № 270 от 25.08.2025 год., постановено по гр.д. № 996 / 2024 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е отхвърлен предявения от нея против „Агро ДТ“ ООД – с.***, Община **, иск за съществуване на вземане в размер на 10 398.16 лева – главница, представляваща наем за ползване на земеделска земя, за периода от 01.10.2022 год. до 30.09.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2024 год. до изплащане на вземането; на вземане в размер на 2 271.99 лева, представляваща мораторна лихва за период от 02.06.2022 год. до 31.03.2024 год., за които суми е издадена Заповед № 264 от 03.04.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 522 / 2024 год. на РС – Димитровград, поради което го обжалва, с искане решението да бъде обезсилено – като такова, постановено по непредявен иск, или като неправилно и необосновано, и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи изцяло исковете.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „АГРО ДТ“ ООД – с.***, Община

*** - оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Т. Х. А. против „Агро ДТ“ ООД – с.***, с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че й дължи сума в размер на 10 398.16 лева, представляваща главница – наем за ползване на земеделски земи за периода от 01.10.2022 год. до 30.09.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2024 год. до изплащането й; сума в размер на 2 271.99 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2022 год. до 31.03.2024 год.; сума в размер на 253.40 лева – държавна такса и сума в размер на 770 лева – адвокатско възнаграждение, за които е издадена Заповед № 264 от 03.04.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 522 / 2024 год. на Районен съд – Димитровград.

Вземането за главница, присъдено в полза на ищцата с цитираната по-горе Заповед за изпълнение, против която е постъпило възражение от ответника – длъжник в заповедното производство, установяване съществуването на което е въведено като предмет в исковото производство, е обосновано с твърдения за неизпълнение на договор за наем на земеделски земеделска земя № *** от 01.06.2022 год., сключен между ищцата в качеството й на наемодател и ответника – наемател, в изпълнение на който ищцата предоставила на ответника ползването на земеделска земя, находяща се в землищата на с.***, с.*** и с.***, с обща площ от 259.954 д-ка.

Договорът е сключен за срок от една стопанска година, като наемното ползване е договорено за периода от 01.10.2022 год. до 30.09.2023 год., при годишно наемно плащане в размер на 40 лева на декар, платимо „годишно за всяка от годините от срока на наема по чл.2“, визиран по-горе. Съгласно чл.5, ал.2 от договора, плащането на наемното възнаграждение се извършва авансово при подписване на договора.

Размерът на вземането за наемно възнаграждение от

10 398.16 лева е формиран на база предоставена за ползване земеделска земя от общо 259.954 д-ка х 40 лв./д-ка.

С подадения от ответника отговор на исковата молба е заявено признание на обстоятелството, че с ищцата са сключили четири едногодишни договори за наем на земеделска земя, включително и процесния такъв за стопанската 2022 год. – 2023 год., след договорните им отношения били прекратени. Оспорено е твърдението на ищцата, че по последния – процесен договор не било извършено авансово плащане, заявявайки, че рентното плащане за всяка стопанска година е изплащано авансово - в стопанската година на сключване на договора преди настъпване на съответната стопанска година, за която се отнася съответния договор, поддържайки, че вземането за главница по процесния договор е погасено чрез плащане на сумата от 20 720.30 лева, извършено по банков път на 25.08.2022 год., в подкрепа на което обстоятелство е представено потвърждение за плащане от 25.08.2022 год. за сума в размер на 20 720.30 лева, с посочено в документа основание за плащане – „Рента с.*** стоп.21/22г“, с уточнение, че в банковия документ е допусната техническа грешка в частта относно вписаното в него основание за плащане, поддържайки, че същото е за стопанската 2022 – 2023 год., а не както е посочено в потвърждението за 2 плащане – за стопанската 2021 – 2022 год., позовавайки се на датата на документа – м.08.2022 год., следващ момента на сключване на процесния договор – м.06.2022 год., с който било договорено наемното възнаграждение да се изплаща авансово, при сключване на договора.

Като писмени доказателства при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, наред с цитираното по-горе потвърждение за плащане от 25.08.2022 год., са приети и потвърждение за плащане от 16.08.2021 год. за сума от 12 644.50 лева – рента 2020/21 г.; разходен касов ордер № 146 от 18.08.2020 год. за сума в размер на 11 612.30 лева – аванс 20/21 + допл. и разходен касов ордер № 103 от 13.08.2019 год. за сума в размер на 10 322 лева – аванс 19/20, както и договори за наем на земеделска земя № *** от 28.05.2019 год., № *** от 07.06.2020 год., № *** от 07.06.2021 год., предшестващи сключването на процесния такъв с № *** от 01.06.2022 год.

При разглеждане на делото пред въззивния съд е представено заключение по допуснатата по искане на въззивницата съдебно счетоводна експертиза, от което се установява, че сумата от 20 720.30 лева, изплатена по банков път на 25.08.2022 год. е отразена в счетоводството на ответника за 2022 год. Счетоводното начисляване и закриване на начисленията при ответника на сумите за дължима рента се извършвало на база на фактически извършени плащания за съответната финансова година – в брой и по банков път, без да се отделят по стопански години, което означавало, че дори дадено плащане да се отнася за минала или следваща стопанска година, то се начислявало и отразявало счетоводно за финансовата година /съвпадаща с календарната, в която е направено. Документът „потвърждение за плащане“ /ПП/ се явявал първичен такъв по смисъла на Закона за счетоводството.

Счетоводните операции или вторичните счетоводни документи се правели / създавали въз основа на първичните счетоводни документи, поради което записаното в тях и датата на издаването им се явявало водещо при определяне на конкретното счетоводно записване. Записаното в първичния документ – ПП от 2022 год. сочело, че плащането се отнася за стопанската 2021/2022 год.

Осчетоводяването на документа през 2022 год. не било основание да се счита, че плащането се отнася за стопанската 2022/2023 год., още повече, че в счетоводството не се отразявали аналитично начисленията и плащанията по стопански години. Изводът на експерта, че липсват данни за извършено плащане по процесния аренден договор, касаещ стопанската 2022/2023 год., е обоснован и от подадена от ответника до НАП, информация за изплатена на ищцата рента за 2020 год., 2021 год. и за 2022 год. Задълженията за плащане към ищцата по договорите за наем за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. били осчетоводени като част от общите задължения към всички рентополучатели за съответната година по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“. Аналитична отчетност на задълженията по отделни лица – получатели на рента не се водила. Начисляването на тези задължения за всяка от изброените стопански години било извършвано по следния начин: ДТ сметка 602 “Разходи за външни услуги“, анал. партида „рента“ на КТ сметка 499 „Други кредитори“, анал. партида „Рента“.

3

Плащанията по начислените задължения към наемодателите също били осчетоводени общо за всички. Счетоводно имало пълно равнение за всяка от финансовите години между начислените и платените суми за рента, без да остава салдо за задължения към рентополучатели. Аналитична сметка на ищцата и на другите наемодатели не била водена. Не били налице осчетоводени надвнесени суми по договорите за рента тъй като се начислявали / осчетоводявали реално направените плащания към рентополучателите, извършени в съответната финансова година. Така по счетоводни записи липсвало каквото и да било неравнение, произтичащо от „недостиг“, „разлика“ или друга причина. От страна на ответника не била предоставена на експерта информация за извършени допълнителни плащания.

В устния си доклад вещото лице посочва, че неправилно се начислявало всичко, което е платено в текущата година, независимо дали се отнася на текуща, предходна или последваща година. При извършване на счетоводната справка от страна на главния счетоводител му било обяснено, че в дадена година се доплаща сумата, която е дължима за предходната стопанска година след прибиране на реколтата, като същевременно се заплаща аванс за следващата година, както и това, че когато годината е добра и се получи поголям добив от декар се заплащат по-големи суми, независимо, че в договора няма такава уговорка. В случай, че има надвнасяне, то това не намирало счетоводно отразяване. При надвнасяне трябвало да има салдо в края на годината, което да остане за следващата година, но такива салдо нямало.

Счетоводно се водило всичко, че е за едната година. За стопанската 2022 / 2023 год., рентата трябвало да се изплати през 2023 год., ако се изхождало от практиката, която била от предходните години. По принцип счетоводно би трябвало поне в платежното да бъде разграничена каква е сумата, която се доплаща за предходната година и аванса за следващата, което не било сторено.

Осчетоводявало се като начисление това, което е реално платено, а не това, което е дължимо. Именно за това нямало салда в края на годината. Според вещото лице трябвало да има разделение на аналитичностите по стопански години и всяка година да завършва с това, което е изплатено за следващата, което не се правело от дружеството. Не били водени и аналитични партиди по всеки един наемодател, което би улеснило значително извършването на съответните справки. Липсвало задължение за водене на такава аналитичност, доколкото формата на счетоводството се определяла от главния счетоводител.

Нямало счетоводен стандарт, според който грешно изписано основание, в случая „стопанска година“ да прави плащането неизвършено. В случая можело да има заповед от страна на собственика на фирмата, че е допусната такава грешка и да се има предвид при осчетоводяване на съответната сума.

При липса на такава заповед, следвало да се приеме това, което е изписано в първичния счетоводен документ, който като изходен документ, давал базата за съответните осчетоводявания. Като основание за осчетоводяването следвало да се приеме отразеното в първичния счетоводен документ.

При така установената по делото фактическа обстановка като безспорно съдът приема наличието на облигационна връзка между страните, учредена по силата на сключения помежду им договор за наем на 4 земеделска земя № *** от 01.06.2022 год., установяване съществуването на вземането за наем по който е въведено като предмет на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК, в изпълнение указанията на заповедния съд по повод постъпило от длъжника – ответник в настоящото производство възражение срещу Заповед № 264 от 03.04.2024 год., издадена по ч.гр.д. № 522 / 2024 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с която в полза на ищцата – заявител са присъдени посочените в заявлението суми.

Безспорно е, че сключването на посочения по-горе договор за наем на земеделска земя № *** от 01.06.2022 год., за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2022 год. до 30.09.2023 год., е било предшествано от сключването на договор за наем на земеделска земя № *** от 28.05.2019 год., за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2019 год. до 30.09.2020 год.; договор за наем на земеделска земя № *** от 07.06.2020 год., за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2020 год. до 30.09.2021 год. и договор за наем на земеделска земя № *** от 07.06.2021 год., за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2021 год. до 30.09.2022 год., в изпълнение на които въззивницата с процесуалното качество на ищец в производството по делото пред първоинстанционния съд като наемодател е предоставяла на ответника – въззиваем в настоящото производство - наемател, ползването на притежавана от нея земеделска земя, срещу поето от наемателя задължение за заплащане на „годишно наемно плащане“ в размер на 40 лева на декар наета земя, съгласно чл.5, ал.1 от договорите, в ал.2 от който е договорено плащането на „наемното възнаграждение“ да се извършва авансово при подписване на договора.