Решение № 261160 от 05.11.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 261160 05.11.2020 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка

Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4072 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от В.Т.А., ЕГН ********** *** против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, ет. 7 , с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 750 лв. – недължимо платена по клауза за възнаграждение по пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ****/07.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 07.11.2014 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който ответникът е предоставил заем на ищеца в размер на 1 000 лева, при определен ГПР в размер на 49,90%. Към договора било сключено споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу възнаграждение за пакета в размер от 750 лева. По този начин общата дължима сума по кредита възлизала в размер на 2233,68 лева и следвало да се върне с изплащането на 24 месечни погасителни вноски, всяка от 93,07 лева.

Счита, че договорът бил недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК), като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9, 10, 12

ЗПК.

На следващо място счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени – двукратния размер.

На следващо място счита, че сумата от 750 лева – възнаграждението по пакет допълнителни услуги, е недължимо на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като се касае за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита, а законът е забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Излага, че не се дължи и на основание чл.

10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора няма конкретно описание на вида, размерът и действието, за което е начислено възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги.

Твърди още, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването - ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 1 ЗПК се прикриват разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване било санкционирано от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, която разпорежда, че всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона са нищожни.

Предвид изложеното, искането е да се осъди ответника да заплати претендираната сума от 750 лева, представляваща възнаграждение за пакет допълнителни услуги. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Профи Кредит

България“ ЕООД, е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Твърди, че са неоснователни възраженията на ищеца, че е недължимо, на основание чл. 10а, ал. 2 и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, възнаграждението по закупен пакет допълнителни услуги.

Предлаганите допълнителни услуги включвали приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Тези възможности представляват услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод сключения договор в полза на кредитополучателя. Ето защо счита, че не е налице нито такса за усвояване на кредита, нито такса за управление.

Сочи, че таксата за усвояване на кредит представлява сума, която се заплаща от потребителя за това, че му е отпусната заеман сума и същата е налична по сметката му, а таксата за управление е свързана с административните разходи на Банката по управлението на кредитора и обикновено е процент от главницата, т.е. таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходите на кредитора, заради това, че отпуска потребителски кредит, те са част от самата дейност по кредитиране и които разходи следва да са включени в цената на самия кредитен продукт. Именно, че са свързани със самата дейност по кредитиране, същите били забранени с промените в ЗПК, влезли в сила от 23.07.2014 г. Възнаграждението, обаче, което се дължало за поискания и закупения от ищеца пакет от допълнителни услуги, не можело да се възприеме като такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Първо, възнаграждението не се дължало еднократно при извършване на действието, второ, допълнителните услуги давали възможност на ищеца да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не представлявали възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни действия по кредита. Освен това, пакетът от допълнителни услуги предоставяли на ищеца право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по отпускане на кредити, а са свързани с желанието, нуждата и конкретното финансово състояние на ищеца.

Предвид изложеното, счита, че пакетът от допълнителните услуги не могат да се приемат за действия по усвояване и управление на кредита.

Неоснователно било и възражението, че е налице противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размера и действието, за което било начислено възнаграждението. Между страните било сключено споразумение за предоставяне на допълнителни услуги. Видът на действието бил посочен в Общите условия, а размерът – уговорено дължимо възнаграждение за предоставените допълнителни услуги в договора.

На следващо място, излага, че споразумението не противоречи и на чл. 19, ал. 4 вр. с ал. 1 ЗПК. Законодателно бил поставен знак на равенство между общите разходи по кредита и ГПР, който представлява процентно изражение на същите разходи за потребителя. Възнаграждения от всякакъв вид били тези, които кредиторът заплаща, за да извърши необходимите оценки и проверки, за да отпусне кредит. Разходите за допълнителни услуги не се включват в ГПР, когато сключването на договора за тези услуги не е задължително условие за получаване на кредита или за предоставянето му по предлаганите условия.

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 07,11,2014 г. между ответника в качеството на кредитор и ищеца в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № **** и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги при следните параметри: сума на кредита – 1000 лв.; срок на кредита 24 месеца, размер на месечна вноска по кредита – 61,82 лв., ГПР – 49,90 % и ГЛП – 41,17%, лихвен процент на ден 0,11 и обща дължима сума по кредита 1483,68 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните: 750 лв.- възнаграждение за закупен пакет и 31,25 лв.- размер на вноската. Общото задължение по договора и споразумението към датата на сключването им е 2233,68 лв., общ размер на погасителната вноска 93,07 лв. и дата на погасяване -15-ти ден на месеца. Съгласно подписаните общи условия по договора за кредит – чл.12.3, в случай че клиентът просрочи две или повече последователни месечни вноски кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно чл. 12.4 при прекратяване на договора за потребителски кредит на основание чл. 12.3 от ОУ, клиентът дължи неустойка в размер 35% върху остатъчните и непогасени вноски за главница по погасителния план.

Приет е по делото подписан от клиента погасителен план, в който е отразен дата на плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както следва: размер на главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска.

Освен посоченото, ответникът представя и справка за извършени плащания по горепосочения договор, от която се установява, че ищецът е заплатил сумата от 2302,01 лв. по процесния договор, т.е. изцяло е изпълнил задълженията си по него, включително и сумата от 750 лв. – възнаграждение по пакет допълнителни услуги.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит (т. 12) В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорна лихва липсват други уговорени плащания по договора за заем, които евентуално да бъдат предвидени и посочени като такива, включени в ГПР. Съгласно чл. 10, т.9 договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Внимателния прочит на разпоредбата налага извода, че пълната редакция на текста е свързана с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в договора. Не намира приложение и разпоредбата на чл. 10, т.9а от ЗПК. Страните са подписали погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото изискване на чл. 11, т.11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран лихвен процент.