Акт № 14485 от 09.11.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- 2598/2026
- Подписан
- 09.11.2026
- В сила
- 09.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 - т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 - т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 - т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 - т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, предложение второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 54, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2А, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал.3, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 14485
Варна, 09.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20267050702598 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С. Р. С. от гр. ******, с [ЕГН], депозирана чрез процесуален представител - адв. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0324-000085/20.07.2026 г на Началник група в ОДМВР – Варна, РУ – Провадия, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2А, б. „б“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрация на ППС – лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт поради допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона - основания за оспорване по чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Твърди, че е налице нарушение на изискването за форма по арг. от чл. 146, т. 2 от АПК, доколкото е недопустимо за мотиви на ПАМ да се приемат мотивите на административнонаказващия орган, тъй като това са два различни акта и две отделни производства. Излага съображения, че настоящото производство се разглежда по реда на АПК, а производството по оспорване на наказателното постановление е по реда на ЗАНН. Твърди се, че предния ден жалбоподателят е приел „Ибупром Синус“, който реагира на опиати при полеви тест, защото в него се съдържа кодеин и ефедрин. Пояснява, че съдържанието е в малки дози – от 8 до 20 мг., в различните лекарствени продукти, но достатъчно за отчитане на положителен резултат. Сочи, че не е употребявал наркотици или упойващи вещества. Излага съображения, че след проверката жалбоподателят е дал кръв за химичен анализ за определяне на съдържание на упойващи вещества в кръвта в ЦСМП Дългопол, в указания час в талона за кръвна проба с №304270/09.07.2026 г. Към съда се отправя искане за отмяна на оспорения индивидуален административен акт. В открито с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна – Началник група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, РУ – Провадия в открито с.з. се представлява от гл. юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата като неоснователна и по същество на спора отправя искане оспорената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е ДОПУСТИМА. Заповедта е връчена на С. на 04.08.2026 г., за което в самата заповед е направено нарочно отбелязване, а жалбата е подадена чрез административния орган на 18.08.2026 г., т. е. в предвидения за това процесуален срок. Налице е правен интерес, тъй като жалбоподателя е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена.
От фактическа страна е установено, следното:
Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4606110/09.07.2026 г.
Според констатациите изложени в акта на 09.07.2026 г. около 18.15 часа, общ. Дългопол, по път – VAR3194, С. -К. – Дългопол/ІІІ – 208 / километър 1, в посока [населено място], С. е управлявал собствения си лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № [рег. номер], като е отказал да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дръг Тест 5000, с фабричен номер ARRS-0060. Издаден е талон за медицинско изследване № 304270.
В АУАН е посочена нарушената разпоредба – чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Актът е предявен и подписан от С. на 09.07.2026 г.
Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
По делото е представена Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на Директор ОДМВР - Варна, относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Варна да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т.2б, т. 4, т. 5, б. "а", т. 6 от ЗДвП.
Приложен е талон за изследване № 304270, с който на С. е указано да се яви в ЦСМП Дългопол за извършване на медицинско изследване.
Представен е протокол от 09.07.2026 г., съгласно който С. се е явил в ЦСМП Дългопол на 09.07.2026 г. в 19.30 ч. и е дал кръвна проба в указания от полицейските служители времеви интервал.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че образуваното срещу С. Р. С. административнонаказателно производство е прекратено на 24.09.2026 г. с мотивирана резолюция № 26-0324-М000100 на Началник група в ОДМВР - Варна на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган – Началник група към ОД на МВР – Варна, РУ Провадия. Това се установява от приложените по делото доказателства – заповед на Директор ОД на МВР-Варна за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР -Варна да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, сред които Началник група към ОД на МВР – Варна.
Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършените пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. В настоящия случай е представен АУАН, с който на С. е повдигнато обвинение за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на всички нормативно установени за това условия.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП принудителната административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В случая по делото е приложен АУАН, издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред. С акта е прието, че С. е осъществил нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно ал. 4 на същия член редът по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Текста на чл. 3а от същата Наредба сочи, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест или лицето не приема показанията на техническото средство, или теста или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Анализът на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП показва, че в нея се регламентирани две нарушения – първото, изразяващо се в отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол, а второто изразяващо се в отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози. За законодателя няма значение с какъв способ ще се извърши тази проверка, т. е. ако лицето, което подлежи на проверка е съгласно да даде кръв за установяване наличието на употреба на наркотични вещества или техните аналози, въпреки че не се е съгласило да бъде изследвано с полеви тест за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози, това лице не е осъществило изпълнителното деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото не е отказало да бъде изследвано за наличие на наркотични вещества или техните аналози. Обстоятелството, че С. не се е съгласил да му бъде извършена проверка чрез един от регламентираните в разпоредбата способи не обосновава извод за наличие на отказ по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. С представените по делото доказателства жалбоподателя е доказал фактическа обстановка, различна от тази посочена в АУАН.
След като в случая не се установи нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП няма основание да бъде издавана заповед от вида на процесната, с мотиви, че е осъществен състава на посоченото нарушение. След като жалбоподателят е дал биологична проба за химико-токсикологично изследване, наличието или отсъствието на извършено нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, , може да се установи едва след получаване на резултатите от химико-токсикологичното изследване.
Разпечатката съдържа 34 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a82b2a2-5257-44b3-a26e-7fe584a23de2