Решение № 2881 от 18.06.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2881

Пазарджик, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20267150700484 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. В. С. от гр. Брацигово, чрез адв. К. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-6207-000076/02.04.2026 г. издадена от К. А., Началник Група РУ – Труд, към ОД на МВР – Пловдив, с която на В. В. С. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Заповедта е оспорена като незаконосъобразна. Твърди се, че жалбоподателят е санкциониран, че е управлявал МПС, което е нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, на 02.04.2026 г. около 08:42 ч. в с. Бенковски. Посочено е, че управляваното МПС е чужда собственост. Към 08:56 часа МПС вече имало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като регистрацията на автомобила била възстановена. Посочва, че СУМПС не му било иззето със съставяне на АУАН, а едва към 06.04.2026 г. Твърди, че не бил уведомяван от Информационен център към ГФ, нито от МВР за прекратената регистрация на МПС. Заповедта е оспорена като немотивирана, тъй като липсвали фактическите и правни основания за издаването й.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява. Жалбата се поддържа със Становище вх. № 5380/04.06.2026 г. от адв. У.. Претендират се разноски.

Ответникът – Началник група РУ – Труд към ОДМВР – Пловдив – редовно призован, не се явява, не се представлява. С Писмено становище вх. № 3883/21.04.2026 г. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че ЗППАМ е издадена в съответствие с действащите нормативни изисквания, като МПС е било с прекратена регистрация към момента на издаване ЗППАМ. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с редовна жалба от В. В. С. от гр. Брацигово, чрез адв. К. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-6207-000076/02.04.2026 г. издадена от К. А., Началник Група РУ – Труд, към ОД на МВР – Пловдив.

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер].

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН Серия GA № 4664416 /02.04.2026 г., че жалбоподателят на 02.04.2026 г. около 08:42 ч. в с. Бенковски, на ул. 1-ва срещу номер 18 с посока на движение от север на юг управлява т.а. М. В. с рег. № [рег. номер], собственост на В. П. С. на 51 г., като извършва следното нарушение: Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Прекратена регистрация на 02.12.2025 г., поради липса на застраховка Гражданска отговорност.

В АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, като е посочено нарушение на чл. 140, ал. 1, п. 1 от ЗДвП със словесно пояснение „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

По делото е представена полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД със застраховащ В. П. С. за МПС „Мерцедес“, рег. № [рег. номер] , със срок на валидност от 02.04.2026 г. – 10:56 ч. до 02.04.2027 г.-23:59 ч.

По делото са представени и Справка за водач за жалбоподателя, извлечение от електронна система на МВР относно датата на прекратяване на регистрацията на процесното МПС – 02.12.2025 г., Мотивирана резолюция от 03.04.2026 г. за прекратяване на административнонаказателното производство поради наличие на данни за извършено престъпление.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т.1, б. „з“ гг) от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т.1, б. „з“ гг) от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта, съгласно заповед № 317з-3162/15.04.2022 г., издадена от Директора на ОДМВР - Пловдив, представена по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от процесния вид.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа мотивите на издателя й за прилагането на принудителната административна мярка. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването на административния акт и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици.

При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание, като ЗППАМ е издадена въз основа на конкретно посочен АУАН.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус - такова по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В случая не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, т. е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Безспорно се установява и, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

В конкретния случай, независимо от гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ от вида на процесната, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е отстранено след констатирането му със сключването от бащата на жалбоподателя (и собственик на МПС) на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Според представения с преписката АУАН, претендираното нарушение е извършено около 08:42 часа на 02.04.2026 г. Същевременно в 10:56 часа на 02.4.2026 г., според представеното копие от застрахователна полица, за автомобила вече е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрацията на автомобила поради сключената валидна застраховка е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Същевременно процесната ЗППАМ е издадена също на 02.4.2026 г., когато вече е била заплатена дължимата по закон застраховка. Действително поведението да се управлява МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е силно укоримо, но налагането на процесната ПАМ след заплащането на същата не постига целта на закона за превантивно и преустановително действие.

При това положение напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има. Санкция на водача може да бъде наложена по друг ред, чрез ангажиране на административнонаказателна или наказателна отговорност, при преценка на компетентния орган, като целта, която законодателят е дал на принудителните административни мерки е различна от санкционната. ПАМ имат преустановителна и превантивна функция и цел.

Поради гореизложеното процесната заповед се явява незаконосъобразна, като постановена в противоречие с целта на закона и следва да бъде отменена.

При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски в общ размер на 205,11 евро, от които 5,11 евро заплатена държана такса и 200 евро адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че процесуалният представител на жалбоподателя е представил договор за правна защита и съдействие (формат А4), в който е уговорено, че при сключване на договора е заплатена сума от 511,29 евро, равняващи се на 1000 лева. При определяне размера на разноските обаче е необходимо да бъдат съобразени осъществените процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото, но не и определените минимални прагове в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В случая по делото липсва правна и фактическа сложност, както и процесуалният представител на жалбоподателя не се е явявал в съдебно заседание. Поради това и претендираното възнаграждение следва да бъде уважено до размера от 200 евро.

Разпечатката съдържа 32 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a8260de-74d0-484f-9d96-33fb96587b1e