Решение № 108 от 18.06.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

18.06.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

03.06.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Мария

Божкова

Секретар

Мариана

Кадиева

Прокурор

Василева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

100 по описа за

2020 година.

Производството е по чл. 191 във вр. с чл. 185 и сл. от АПК.

Внесен е протест на Окръжна прокуратура гр.Кърджали, против Наредба за условията и реда за издаване на разрешителни за водовземане, управление и ползване на находището на минерална вода на територията на община Джебел, приета с Решение № 41 от 28.01.2016 г. на Общински съвет – Джебел/Наредбата/.

В протеста се въвеждат доводи за нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт, обосновани с липса на законова компетенция на общинския съвет да приема такава наредба.

Изложени са подборни съображения, че в

Закона за водите липсвала делегация, по силата на която Общински съвет – Джебел разполага с компетентността да издава наредба за неуредените въпроси от местно значение. Правната регламентация на реда и условията за издаване на разрешителни за водовземане и условията за издаване на разрешителни за водовземане и ползване на воден обект била дадена в глава IV „Разрешителен режим„ от Закона за водите. Условията и реда, при които се издавали разрешителните се определяли с наредбите по чл. 135 от Закона за водите, в която норма не било предвидено издаването на наредба или друг подзаконов нормативен акт от общинските съвети.

На следващо място се сочи, че в правомощията на общинския съвет било единствено издаването на тарифа за таксите за водовземане за находища на минерална вода.

В Решение № 43/08.02.2011 г. на МОСВ за предоставяне безвъзмездно за управление и ползване на находище на минерална вода-изключителна държавна собственост, изрично било посочено как се осъществява ползването на минералната вода и какви са правомощията на кмета на общината и общинския съвет, като приемането на нарочна наредба не била визирано в решението.

В процесната наредба необосновано и неоснователно било посочено, че същата се приема на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 8 от ЗОС и Решение № 43/08.02.2011 г. на МОСВ. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 8 от ЗНА предмет на регулация с такава наредба следвало да са неуредени от нормативни актове от по-висока степен обществени отношения от местно значение. В случая, видно от нормата на чл.

135 от Закона за водите, който нормативен акт се явявал от по-висок ранг по отношение предмета на оспорената наредба, отсъствала законова делегация, даваща правомощия на общинските съвети да приемат наредби относно неуредени въпроси от местно значение. В тази смисъл било неоснователно и позоваването на чл. 8 от ЗОС, тъй като съгласно ал. 2 от нормата, редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права за предоставяне да управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определяли с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на ЗОС и на специалните закони в тази област. В конкретния случай се касаело за находище на минерална вода – изключителна държавна собственост, а не общинска собственост, а и специалния закон/Закона за водите/ не делегирал правомощия на общинския съвет да приема наредба, а единствено тарифа за такси за водовземане.

Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени като нищожна Наредба за условията и реда за издаване на разрешителни за водовземане, управление и ползване на находището на минерална вода на територията на община Джебел, приета с Решение № 41 от 28.01.2016 г. по протокол № 4/28.01.2016 г. на Общински съвет – Джебел, като присъди деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез прокурор В. поддържа депозирания протест по изложените в него съображения.

Ответникът по жалбата Общински съвет – Джебел, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 41 от 28.01.2016 год. по Протокол № 4 от заседание на Общински съвет – Джебел, проведено на цитираната дата, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, е приета Наредба за условията и реда за издаване на разрешителни за водовземане, управление и ползване на находището на минерална вода на територията на община Джебел/Наредбата/. Приемането на Наредбата е извършено от Общински съвет – Джебел при предварително обявен дневен ред, като обсъждането и приемането на същата е било включено като т. 12 от дневния ред, при наличие на кворум, като в гласуването са участвали 19 общински съветници, от които при вземането на решението за приемането на Наредбата, „ЗА” са гласували всички 19 общински съветници. Решението е гласувано и прието въз основа на внесена докладна записка от кмета на община Джебел и след обсъждането му от Постоянната комисия/ПК/ по „Образование, култура, вероизповедния и човешки ресурси“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че депозираният протест от Окръжна прокуратура – Кърджали против Наредба за условията и реда за издаване на разрешителни за водовземане, управление и ползване на находището на минерална вода на територията на община Джебел, приета с Решение № 41 по Протокол № 4/21.01.2016 г. на Общински съвет – Джебел, е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В тази връзка предмет на протеста е цитирания подзаконов нормативен акт в неговата цялост, а съгласно чл. 185, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд, като в съответствие с нормата на чл.

186, ал. 2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, които могат да бъдат оспорени без ограничение във времето - чл.

187, ал. 1 от АПК.

Разгледан по същество протестът се явява основателен, по следните съображения:

Основанията за незаконосъобразност на административния акт са нормативно въведени в чл. 146 от АПК. Тези основание могат да обосноват нищожност на акт, когато конкретният порок е толкова съществен, че актът изначално не поражда правните последици, към които е насочен. Безспорно е, че едно от условията за законосъобразност на административният акт е, той да е издаден от компетентен орган, т.е от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност.

Компетентността е призната способност на даден орган да издаде определен акт, която може да произтича от нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на нормативна уредба за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен, респ. некомпетентността може да бъде материална, териториална и по степен. Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание.

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл. 75 – чл. 80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове, по аргумент от чл. 80 от АПК. Общински съвет – Джебел, като орган на местно самоуправление на територията на община Джебел, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на наредби.

Поцесната наредба е приета от Общински съвет – Джебел на основание разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, в приложимата към 21.08.2016 год., редакция (Обн. - ДВ, бр.69 от 2006 г.), която въвежда правомощия за общинския съвет да издава нормативни актове - правилници, наредби, решения, инструкции декларации и обръщения.

Наредбата е нормативен акт, които урежда, съобразно с нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. Наредбата не може де е в противоречие със закон или с нормативен акт от по-висока степен.

Към момента на приемане на оспорената Наредба за условията и реда за издаване на разрешителни за водовземане, управление и ползване на находището на минерална вода на територията на община Джебел, както и понастоящем, е в действие Закона за водите/ЗВ/, обн. ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., уреждащ собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения – чл. 1. Нормата на чл.

14, т. 2 от ЗВ регламентира, че минералните води по списък съгласно приложение № 2, са изключителна държавна собственост. Под № 23 в посоченото приложение е визирано находище на минерална вода – изключителна държавна собственост, намиращо се в Джебел, община Джебел, обл.Кърджали.

По силата на чл. 50, ал. 6 от ЗВ, разрешителното за водовземане по чл. 44 и разрешителното за ползване на повърхностен воден обект по чл. 46 се издават при условията и по реда на този закон и на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а и 13.