Решение № 1594 от 13.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1594 гр. Варна, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110203920 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П. М. Б. от с.Рудник, обл.Варна, срещу Наказателно постановление № 23-0001605/10.04.2023г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500,00 лева, на основание чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че същото страда от следните пороци: описанието на нарушението е неясно; сочените в НП неизправности са дефинирани неточно; препращането към Директива 2014/45/ЕС е неразбираемо и не позволява на нарушителя да разбере извършването на какво нарушение му е вменено; установяването на нарушението е извършено в отсъствието на жалбоподателя; действията по установяване на нарушението са опорочени. Оспорва приетата от наказващия орган фактическа обстановка и счита извършването на нарушението за недоказано. Поддържа, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са накърнили правото му на защита, както и че е налице несъответствие между описаното в НП нарушение и приетата за нарушена правна норма. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното наказателно 1 постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Жалбоподателят бил председател на комисия, извършваща периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, в пункт за извършване на контролни технически прегледи, стопанисван от „Ками груп България“ ЕООД. На 16.02.2023г. за времето от 15.22ч. до 15,42ч. в пункта бил извършен технически преглед на лек автомобил марка „Рено Туинго“ с рег.№ В 7672 РХ, по време на който техническият специалист, извършил прегледа, не проверил състоянието на кормилния механизъм чрез завъртане на волана от едното крайно положение до другото. Впоследствие видеозаписът на извършения преглед бил възпроизведен от Б. Г. И.- инспектор при РД „АА“-гр.Варна, при което изложените обстоятелства били установени.

Във връзка с тези констатации на 09.03.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е следил за пълнообемно извършване на периодичен преглед на МПС, а е допуснал извършването му в нарушение на нормативните изисквания, като техническият специалист не е извършил проверка на състоянието на кормилния механизъм чрез завъртане на кормилото от едното крайно положение до другото, при поставено над канал превозно средство, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи подпори.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 10.04.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на П. Б. била наложена глоба в размер на 1500,00 лв., за извършено нарушение на чл.43, т.2, б.“б“ от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Б. Г.

И., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност.

2

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложения протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС, извлечения от измервания, разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства и др. Съдържащата се в посочените документи информация кореспондира изцяло на показанията на свидетеля и подкрепя извода за тяхната достоверност.

По делото като веществено доказателство е приобщен и компактдиск, съдържащ видеозапис от извършения технически преглед, данните от който позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Не могат да бъдат споделени доводите за липса на яснота на административнонаказателното обвинение, тъй като не било конкретизирано кое предложение от Наредбата е осъществено-дали автомобилът е бил над канал, колелата не са докосвали повърхността или са били върху въртящи се 3 опори. Нарушението се изразява в пропуск воланът да бъде завъртян от едно крайно положение до друго. Доколкото процесното нарушение представлява неправомерно бездействие, в акта и НП са посочени вариантите, при които е било възможно дължимото действие да бъде извършено, но това не води до неяснота. Напълно ясно е фактическото твърдение на наказващия орган, че задължението за проверка на кормилния механизъм по описания начин не е изпълнено в никой момент от прегледа, а това е обстоятелството, което е релевантно за отговорността на жалбоподателя, още повече, че последният не само не сочи доказателства, но и не твърди този елемент от проверката да е бил реално извършен.

Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването на датата на установяване на нарушението. При положение, че актът е съставен по-малко от месец след извършването на нарушението, очевидно е, че срокът по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН е спазен.

Не е в разрез с процесуалните изисквания установяването на нарушението в отсъствието на санкционираното лице, тъй като в действителност ЗАНН не поставя подобно изискване. Липсва изискване и нарушението да е установено и възприето при проверка на мястото на извършването му. Въвеждането на изискване за видеонаблюдение на провежданите технически прегледи е установено именно с оглед възможността на последваща проверка на тяхната законосъобразност чрез възпроизвеждане на видеозаписа. Съдебната практика също така приема изрично, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). Следователно няма пречка извършването на нарушението да бъде установено само въз основа на съответен видеозапис.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 43, т.2, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните 4 превозни средства. Цитираната разпоредба задължава председателя на комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, да следи за качественото и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата. Въпросните изисквания са въведени с Приложение №5 към Наредбата- „Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства“, която определя еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. Според Част I, т.2.1.1, изр.1 от Таблицата за оценки в Приложение №5 към Наредбата проверката на състоянието на кормилния механизъм се извършва при поставено над канал или върху подемник превозно средство, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи опори, като кормилното колело се завърта от едното крайно положение до другото. Извършва се визуална проверка на функционирането на кормилния механизъм.

Безспорно е установено по делото делото, че в разглеждания случай не е било извършено завъртане на волана на проверявания автомобил от едното крайно положение до другото. От приложения видеозапис е видно, че такова действие не е извършено в никой момент от прегледа- нито докато автомобилът е върху въртящи опори, нито докато е поставен над канал. При това положение проверката, извършена от техническия специалист, в тази й част не е съответствала на нормативните изисквания и проверката на кормилния механизъм не е била извършена.

От приложения Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС №31228787 е видно, че жалбоподателят е бил председател на комисията, извършила процесния технически преглед. При положение, че участвалият в комисията технически специалист, не е извършил прегледа на кормилната уредба съобразно Таблицата за оценки в методиката по приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, а жалбоподателят, в качеството си на председател на тази комисия е подписал протокола, той безспорно не е изпълнил задължението си да следи за пълнообемното извършване на прегледа на процесното ППС и по този начин е допуснал провеждането му в нарушение на нормативните изисквания. По този начин той е нарушил разпоредбата на чл.43, т.2, б.“б“ от Наредбата, за 5 което правилно и законосъобразно наказателно постановление. е санкциониран с обжалваното

От своя страна разпоредбата на чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП предвижда специална санкция за председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с Наредбата. Посочената административнонаказателна разпоредба регламентира отговорност за допустителство, за което именно е санкциониран и жалбоподателят. За съставомерността на констатираното нарушение е от значение единствено неспазването на задължението чл.43, т.2, б.“б“ от Наредбата, каквото безспорно е установено в случая.

Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a802696-b61e-42e4-84ca-134511f50c51