Определение № 575 от 02.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. Благоевград, 02.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20221200500207 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по частна жалба с вх.

№1175/25.02.2022г., подадена от адв. И.С., като пълномощник на Р.

ВЛ. СТ., против Определение №119 от 24.02.2022 г., постановено по гр.д.№41/2022 г. по описа на РС гр. Петрич. Поддържа, че то противоречи на доказателствата в делото, тъй като липсват такива за реално плащане на претендираните разноски. Заедно с това се сочи, че определението по чл. 248 от ГПК не допълва решението, а го изменя, тъй като съдът се е произнасял в него по разноски, като е задължил ответника в производството да внесе дължимата държавна такса по сметка на ПРС. Ето защо иска то да бъде отменено и да се остави молбата на ищцата без уважение.

Отговор по частната жалба е депозиран от насрещната страна и в него са повторени доводите на съда за основателност на искането за допълване на решението по делото в частта за разноските.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 във вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на 1 препис от жалбата по чл.276, ал.1 ГПК. Ето защо е редовна и допустима.

По същество се явява неоснователна, поради следното:

С атакуваното определение, първоинстанционният съд е допълнил Решение № 27/15.02.2022г., постановено по гр.д.№41/2022г. по описа на РС-Петрич, в частта му за разноските, като е осъдил на основание чл.78, ал. 1 ГПК във вр. чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника по молбата за защита Р. ВЛ. СТ., ЕГН: ********** от гр.Петрич, ул.“Сандо Китанов“ № 13, ет.1, ап.2, да заплати на молителката В. ПЛ.

СТ., ЕГН: ********** от гр.Петрич, ул.“Сандо Китанов“ № 13, ет.1, ап.2 съдебни разноски по делото в размер на 1 000 лева.

Това определение за допълване на решението е постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК по инициатива на процесуалния представител на молителката в производството по ЗЗДН.

В мотивите на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК и на чл.11, ал.2 ЗЗДН, които предвижда, че при издаване на заповед за защита разноските по делото се заплащат от извършителя на домашното насилие, ищецът има право на разноски при уважаване на молбата му.

Съдът е съобразил също, че молителката е заявила претенция за разноски още в молбата за защита.

Съдът е обосновал още, че макар да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, искането за допълване на решението е допустимо, защото съдът изобщо не се произнасял по претенцията за разноски на страната. В този смисъл искането й за определение по чл. 248 от ГПК не е за изменение на постановено решение в частта за разноските, поради пропуск на съда да се произнесе.

На следващо място Петричкият районен съд е приел, че доказателство за плащането на разноските се съдържа в договора за правна защита и съдействие, сключен между молителката В.С. и адв.

2

Кубратова, в който е записано, че адвокатското възнаграждени в размер на 1 000лв. е платено в брой.

Въззивният състав се присъединява изцяло към мотивите на районния съд и приема, че постановения от него акт е правилен и следва да бъде потвърден.

Действително, в т.1 на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е възприето тълкувателното разрешение, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия казус е изпълнено второто условие. Както е посочил и ПРС, в договора изрично е отразено, че начинът на плащане е в брой и удостоверяването на плащането в договора има характер на разписка за плащане.

На следващо място правилно е приложена задължителната съдебна практика на ВКС, съдържаща се в т.8 от същото ТР, според която липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл изобщо по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.

В тази хипотеза не става въпрос за изменение на решаващия акт на съда, с който са присъдени разноски, но страната не е съгласна с размера им, а за липса на произнасяне, както е в Решение № 27/15.

02.2022г. Такъв порок на съдебното решение, изразяващ се в непроизнасяне по всички искания на страните, включително и по присъждане на разноски, подлежи на отстраняване по реда на чл.248 ГПК, като с акта си съдът не изменя определението в частта за разноските, а допълва определението в частта за разноски.

3

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд законосъобразно е удовлетворил искането на молителя и то в пълния претендиран размер, защото възражение за прекомерност не е направено своевременно, едва в отговора по молбата по чл.248 ГПК.

Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №119 от 24.02.2022 постановено по гр.д.№41/2022 г. по описа на РС гр. Петрич. г.,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4