Решение № 357 от 30.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Варна, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20263100900169 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба на З. М. К., ЕГН **********, с адрес в ******************, съдебен адрес: град Шумен, ул. „Съединение“ № 119а, офис №8, чрез адвокат М. К., с която срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище град София, са предявени следните осъдителни искове:

1. за заплащане на сумата 14 000 евро, съставляваща остатък до пълния размер на дължимото обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, причинени на ищцата вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.01.2024 г., около 11,45 часа в гр. Варна на ул. „Генерал Колев“ до №38, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****, Е.С.Ф., обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество „Дженерали застраховане” АД със срок на покритие до 15.04.2024 година;

2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 14 000 евро, считано от 22.02.2024г. (датата на завеждане на писмената застрахователна претенция) до окончателното й плащане.

Твърди се от ищцата, че на 25.01.2024г., около 11,45 часа в гр. Варна на 1 ул. „Генерал Колев“ до №38, поради невнимание от страна на водача Е.Ф. управляваният от нея лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****, блъснал З. М. К., изпълняваща към този момент служебните си задължения.

Вследствие на удара ищцата получила следните травматични увреждания: фрактура на горно и долно рамо на пубиса в ляво. Вследствие на удара ищцата получила следните травматични увреждания: фрактура на горно и долно рамо на пубиса в ляво. Във връзка с претърпените средни телесни повреди ищцата е била в изключително тежко състояние. Изпитвала е болки и страдания, непреодолени и към момента, имала е изключителни затруднения при ежедневните си движения и обслужването на елементарните си човешки нужди и потребности. Наред с това ищцата изживяла сериозни шок и ужас, имала проблеми със съня, силно нетърпимо главоболие, световъртеж и силен задух, недостиг на кислород. Преди травмиращото събитие била жизнена, активна, отзивчива, изпълнена с желание да живее и да помага на близките и семейството си, с които е имала силна емоционална връзка, а понастоящем била депресирана, изживяваща в себе си ужасяващата психическа и емоционална травма, затворен човек.

Твърди се, че към датата на увреждащото ПТП за л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № ***** е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователя „Дженерали застраховане” АД.

С оглед спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ ищцата е предявила писмена застрахователна претенция, получена от ответното дружество на 22.02.2024г. Впоследствие, застрахователят определил и на 04.04.2025г. изплатил обезщетение в размер на 24 000 лева, което ищцата счита за недостатъчно за обезвреда на причинените й неимуществени вреди.

Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № *****. Не оспорва и факта, че ищцата е отправила претенция по реда на чл.380 КЗ като твърди, че в рамките на законово определения срок претенцията на ищцата (образувана в преписка № 211686108/23.02.2024г.) е била разгледана и е било изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Същото е било изплатено в размер на 24 000 лева след отчетено съпричиняване от страна на ищеца, на каквото застрахователят се е позовал още при доброволното 2 разглеждане на претенцията. Счита, че по този начин е изпълнили задълженията си на застраховател в срок и в цялост, като ищецът е бил обезщетен в пълнота за вредите, предмет на производството.

Оспорва с оглед на това исковата претенция по основание и размер като счита, че търсеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е силно завишено и не отговаря на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика по сходни случаи.

Оспорва и всички твърдения за наличие на сочените в исковата молба като търпени от ищцата неимуществени вреди, като счита същите за неоснователни и недоказани в сочените обеми.

Поддържа заявеното още в хода на доброволната претенция възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата с твърдения, че същата е нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1, чл.

113 и чл. 114 и др. от ЗДвП, като в качеството си на участник в движението (пешеходец) е предприела рисково и неправомерно пресичане, движение или престой на пътното платно, на неразрешено за това място, при условията на изненадващо пресичане/движение/престой и без да се огледа и съобрази поведението си с конкретната пътна обстановка, и останалите участници в движението, с което съществено е допринесла за настъпване на процесното събитие и негативните последици от същото за себе си.

Оспорва и акцесорната претенция неоснователността на главният иск. за законна лихва поради

Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения на комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, съдебнопсихологична експертиза.

Страните не са взели участие в заседанието.

От пълномощника на ищцата е подадена молба, в която заявява бланкетно, че оспорва подадения от ответника отговор на исковата молба.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно защита по делото.

С молба, подадена чрез пълномощника, ответникът моли да бъдат съобразени всички изложени в отговора му на исковата молба аргументи, 3 събраните по делото доказателства и по същество исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани в заявените размери. В молбата е инкорпориран и списък по чл.80 ГПК за претендираните разноски.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:

Предмет на иска е прякото право на ищцата З. М. К., ЕГН **********, от село Градинарово, общ. Провадия, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище град София, обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.01.2024 г., около 11,45 часа в гр. Варна на ул. „Генерал Колев“ до №38, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****, Е.С.Ф., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество по застрахователна полица със срок на покритие до 15.04.2024 година.

Исканото обезщетение е в размер на 14 000 евро като се претендират и лихвите за забава при непозволено увреждане, началният момент на която ищцата обвързва с датата на завеждане на писмената застрахователна претенция - 22.02.2024 година.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Между страните не е налице спор, установява се и от представения по делото заверен препис от протокола за проведено на 11.02.2025г. съдебно заседание на Варненски районен съд, НО, 22-ри състав, по НОХД №4893/2024г., че с одобрено от съда и влязло в сила споразумение водачът на лекия автомобил, причинил уврежданията, Е.С.Ф. от гр. Варна е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 25.01.2024 г. в град Варна, при управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, в резултат на което по 4 непредпазливост причинил на ищцата З. М. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата срамна /пубисна/ кост, което е обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период по-голям от един месец. За това престъпление на извършителя е било наложено съответно наказание.

С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК, влязлото в сила споразумение от 11.02.2025г. по НОХД №4893/2024г. на Варненски районен съд, НО, има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя Е.С.Ф. и неговата протИ.правност.

Фактът, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.

„Фолксваген Пасат” с рег. № *****, сключена с „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по застрахователна полица със срок на покритие до 15.04.2024 година, като водачът Е.С.Ф., ЕГН **********, е бил обхванат от нейната застрахователна закрила, не се оспорва от ответното дружество. Този факт е установен служебно и чрез справка в сайта на Гаранционния фонд, което съдът е указал на страните на основание чл.155 от ГПК.

Не се спори, че пострадалата ищца З. М. К. е отправила писмена застрахователна претенция до ответния застраховател за обезщетяване на причинените и в резултат на настъпилото на 25.01.2024 г. ПТП, по която е била образувана преписка № 211686108/23.02.2024 г. Липсва спор и по отношение на факта, че на дата 04.04.2025г. застрахователят е излъчил плащане на обезщетение в размер на 24 000 лева (с равностойност 12 271 евро).

Въз основа на събраните по делото доказателства – медицинска документация за извършени прегледи, диагностика и лечение в МБАЛ „Света Анна - Варна” АД и заключение на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза (КСАТМЕ), обосновано следва да се заключи, че в резултат на ПТП, виновно причинено на 25.01.2024 г. от застрахования водач Е.Ф., на ищцата З. К. е било причинено травматично увреждане, изразяващо се в счупване на таза в областта на горно и долно рамо на лява срамна кост с разместване. Ищцата е била откарана в Спешен център, където след преглед и образно изследване е била настанена за лечение в ортопедично отделение, проведено консервативно. По време на пролежаването в болницата е описано, 5 че ищцата боледува и от захарен диабет тип 2. Лечението на увреждането е изисквало постелен режим 25 дни, изправяне на 25-ия ден, придвижване с помощни средства 45 дни, рехабилитация. По експертното мнение на вещото лице – медик счупването на таза несъмнено е свързано с болеви усещания както към времето на получаване на травмата, така и по време на възстановителния процес. Най-силни болки обичайно се наблюдават непосредствено след ПТП през първите 30-45 дни при всяко обръщане в леглото, ставане, сядане и ходене. При такава фрактура болките често продължават ориентировъчно около 1-2 месеца - силни; 3-6 месеца - умерени; при натоварване и промяна на времето - до година и повече. Сочи се липса на представена по делото медицинска документация за възникнали усложнения в хода на оздравителния процес, като възможността за ходене би следвало да се е възстановила. При разпита в съдебно заседание вещото лице д-р Д. сочи, че често при счупвания на таза с известно разместване се прави операция, макар това да не е задължително. При ищцата операция не е правена, най-вероятно заради преценка, че установеното разместване не е много голямо. Наред с това се сочи, че при оперативно лечение възстановяването е по-бавно, няма и гаранция за стопроцентово правилно срастване. Възможно е в случая след приключване на възстановителния период срастването при ищцата да не е равно и тя да изпитва болки и да има нужда от бастун като помощно средство при ходене.

Касателно твърденията на ищцата в интервюто й пред вещото лице по психологическата експертиза, че преди произшествието не е имала никакви здравословни проблеми, а след произшествието са се появили множество заболявания, вещото лице – медик счита, че това не е възможно. Тези заболявания са били налични при ищцата, като най-вероятно не са били диагностицирани и лекувани, без да се ангажира с посочване на причините за това. Сочи, че много често захарният диабет нерядко се открива случайно по повод на нещо друго, като в случая в медицинската документация има отразено, че ищцата е със захарен диабет - тип две, т.е. това заболяване е било установено. Увреденото зрение се дължи по-скоро на диабета – това са нормални последици и увреждания в резултат на захарния диабет. По отношение болките в главата счита за възможно получаването на такива непосредствено след ПТП, доколкото с оглед и механизма на падане е възможно да си е ударила главата и съответно да е имало някакви болки в 6 главата и дискомфорт. Ако, обаче, тези болки персистират в продължителен период, това е по-скоро в резултат на кръвното налагане, както и на захарния диабет, които практически са дожИ.тни заболявания и те трябва да се лекуват постоянно, системно. Същевременно се сочи, че ако е имало в случая удар на главата при падането на асфалта, то той не е бил толкова сериозен, че да причини такава травматика. В тази връзка вещото лице – автотехник сочи, че технически самият удар с автомобила не е бил с много висока скорост.