Решение № 498 от 14.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. София, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100508648 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20066735 от 15.03.2021 г. по гр.д. № 45366/2020 г. на СРС, ГО, 145 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу СТ. СТ. П. искове, че СТ. СТ. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 2 110, 78 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г. за топлоснабден имот: апартамент № 81, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 330753, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 231, 55 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 12.12.2019 г., сумата от 48, 68 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.01.2020 г. по ч.гр.д. № 74762/2019 г. на СРС, ГО, 145 състав.

Отхвърлен е искът за стойността на доставената топлинна енергия за сумата над 2 110, 78 лв. до пълния предявен размер от 2 615, 65 лв. и за периода м.05.2016 г. – м.10.2016 г., искът за мораторна лихва върху нея – за сумата над 231, 55 лв. до пълния предявен размер от 353, 41 лв. и искът за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 31.12.2016 г. – 12.12.2019 г. – в пълния предявен размер от 8, 03 лв.

Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 87, 33 лв. разноски за заповедното и сумата от 126, 84 лв. разноски за 1 исковото производство, съобразно уважената част от исковете.

Ищецът е осъден да заплати на процесуалния представител на ответницата, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита в размер на 70, 47 лв. за заповедното производство и 92, 68 лв. за исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата СТ. СТ. П.. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за битови нужди и съществуването на облигационно правоотношение с ищеца през исковия период. Позовава се на решение № 15147 от 08.12.2020 г. по адм. дело № 172/2019 г. на ВАС, с което цените за топлинна енергия били обявени за незаконни. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения, че ищецът не ангажира доказателства за забава на длъжника и в частност – да е публикувал сметките на интернет страницата си. Оспорва дължимостта на законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата по съображения, че искът не е осъдителен, а установителен такъв, предявен по реда на чл.422 ГПК. Оспорва претенцията за дялово разпределение по съображения, че не е доказана по основание и размер, като излага съображения, че такова се извършва не от ищеца, а от фирмата за дялово разпределение. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение по съображения, че не са представени доказателства за уговорен срок и начин за заплащане на услугата. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба и уточняваща молба от 03.11.2020 г. ищецът твърди, че ответницата СТ. СТ. П. е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 81, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 330753, като му дължи сумата от общо 3 025, 77 лв., от която: сумата от 2 615, 65 лв. главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г., сумата от 353, 41 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 12.12.2019 г., сумата от 48, 68 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., и сумата от 8, 03 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2016 г. – 12.12.2019 г. Във връзка с подадено на 23.12.2019 г. заявление по ч.гр.д. № 74762/2019 г. по описа на СРС, 145 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, 2 срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпили писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва да има вещни права върху имота. Оспорва да се намира в облигационно правоотношение с ищеца. Позовава се на чл.62 ЗЗП. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за стойността на доставената топлина енергия. Оспорва претенцията за дялово разпределение по съображения, че дяловото разпределение се извършва от фирма за дялово разпределение. По отношение на претенцията за мораторна лихва оспорва по делото да са ангажирани доказателства за забава на длъжника, тъй като ищецът не ангажира доказателства да е публикувал сметките на сайта си. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

На 23.12.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу СТ. СТ. П. за сумата от 2 615, 65 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г., сумата от 353, 41 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 12.12.2019 г., сумата от 48, 68 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., и сумата от 8, 03 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2016 г. – 12.12.2019 г. за топлоснабден имот: апартамент № 81, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 330753.

С разпореждане от 03.01.2020 г. по ч. гр. д. № 74762/2019 г. на СРС, 145 състав съдът е издал исканата заповед за изпълнение.

В срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 31, том XIII, рег. № 13758, дело № 2097/2006 г. от 18.12.2006 г., с който М.С.П. продава на СТ. СТ.

П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 81, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, със застроена площ от 89, 10 кв. м., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ****02 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 28.01.2002 г. е сключен договор № 1975 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „****, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У-144/29.07.2015 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на 3 услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Не е спорно между страните, че за исковия период до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на исковата стойност, както и че е извършвана услугата дялово разпределение на исковата стойност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от страна на длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за 4 топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.