Решение № 2051 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2051 гр. С., 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110134847 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Г. Л. С. и Е. А. Ф. , с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: сумата о т 2 042,91 лв. главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 239,92 лв. - мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 20.01.2025 г., сумата от 57,51 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата о т 11,29 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 16.07.2022 г. до 20.01.2025 г., всички за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „О. 2“, бл. 279, вх. 1, ет. 4, апартамент № 22, с абонатен № 337305, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5008/2025 г. по описа на СРС, 48 състав. Сумите се претендират в условията на разделна отговорност – по 1/2 част от всеки ответник.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като съответно те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че 1 съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „ТС” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от ответниците.

Във възражението по чл. 414 ГПК ответницата Г. С. е възразила, че част от сумите за посочените периоди са изплатени чрез ЧСИ, както и че не може да бъде съдена два пъти за едно и също нещо.

Във възражението по чл. 414 ГПК ответницата Е. Ф. е възразила с доводи, че ползва само топла вода и сумата е много голяма.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която са постъпили възражения по чл. 414 ГПК от длъжниците. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците са възникнали задължения за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат възраженията си, евентуално че са погасили претендираните вземания.

2

Относно обстоятелството дали ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия, доставяна до процесния имот за процесния период, съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на 3 отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

По делото е приет Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.

117 ЗТСУ № 134, том III, 30.06.1993 г., по силата на който Е. А. С. и Л.Г.С. са придобили процесния апартамент № 22, находящ се в блок № 5 (идентичен с блок № 279 съгласно удостоверение от 03.02.2016 г. на СО, район „В.“), вход А, ет. 4 в ж. к. „О. 2“ в гр. С., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и сервизни помещения с площ от 94,90 кв. м., заедно с избено помещение № 22 с площ от 5,02 кв. м. и с 1,438 % идеални части от общите части на сградата.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 345/15.02.2017 г., издадено от гр. Б., Л.Г.С. е починал на 16.02.2016 г., разведен, и е оставил за свои наследници по закон В. Л. С.

– дъщеря и Г. Л. С. – дъщеря, като видно от съдебно удостоверение, издадено по ч. гр. д. № 349/2016 г. по описа на Районен съд – Б., В. Л. С. се е отказала от наследството на Л.Г.С., който отказ е вписан в особената книга на РС - Б. под № 11/2016 г. с решение № 1477/23.02.2016 г. по ч. гр. д. № 349/2016 г. по описа на Районен съд - Б..

От така приетите доказателства съдът приема, че ответниците Г. Л. С. и Е. А. Ф. са били титуляри на правото на собственост върху процесния имот за исковия период, който факт и не се оспорва от последните. При липса на доказателства в противен смисъл съдът приема, че имотът е придобит от Е. А. С. и Л.Г.С. в условията на СИО, прекратена след развода на посочените лица (от удостоверение за наследници на Л.С. е видно, че същият е разведен), съответно след развода имотът е останал в обикновена съсобственост между Е. С.

(Ф.) и Л.С. при равни дялове. Със смъртта на Л.Г.С. и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН 1/2 идеална част от имота е преминала по наследствено правоприемство у В. Л. С. и Г. Л. С..

Правната последица от вписания от В. С. отказ от наследството на Л.С. се изразява в отпадане качеството й на наследник на Л.С.. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правните последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само 4 престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл разрешенията на т. 1 от ТР № 148/10.12.1986 г. по описа на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството. Ето защо отказът от наследство на В.