Решение № 3951 от 28.02.2026, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 18197/2024
Вид: Решение № 3951
Подписан: 28.02.2026
Състав: ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
чл. 150 · Закон за енергетиката
чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
чл.156 · Закон за енергетиката
чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3951 гр. С, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110118197 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Т С“ ЕАД срещу В. М. У. с ЛНЧ:

********** и Н. А. К. ЛИЧ: ********** искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 1485 евро /2904,40 лв/, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. м.04.2023г. за имот на адрес: гр.

С, ул. „СТ" № 6, ет. 5, ап. 7В с абонатен номер: ******, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и 171,50 евро /335,43 лв/ – мораторна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 06.03.2024г., както и сума в размер на 48,18 евро /94, 24 лв/, представляваща стойност на услуга дялово разпределение за периода м.05.2021г. м.04.2023г главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 9,68 евро /18,94 лв/ - мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 06.03.2024г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката в рамките на процесния период, тъй като същите са били съсобственици на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно общите условия в процесния период е доставил до топлоснабдения имот на ответниците топлинна енергия, дължимата цена за която не е била заплатена. Твърди, че поради неплащане в срок на задълженията ответниците следва да заплатят и обезщетение за забава съгласно общите 1 условия. в размер на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

С молба с вх. № 166401 от 13.05.2025 г. ответникът В. М. У. поддържа, че е постигнал споразумение с ищеца, което представя.

Ищцовото дружество признава сключването на споразумението и в о.с.з. на 25.11.2025 г. признава пълно погасяване на вземанията чрез плащане.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявените искове са за вземания на ищеца за дължима цена по договор за продажба на топлинна енергия и стойност на услуга дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно нормата чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Установява се от представения препис на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101 от 18.05.2018 г., акт № 101, том I, рег. № 3077, дело № 87 от 2018 г., че ответниците са придобили собствеността върху апартамент № 7в с идентификатор ****** на адрес: гр. С, ул. „СТ“ № 6, ет. 5 Доколкото не се твърди и не се установява ответниците да са се разпоредили впоследствие с придобитото право на собственост или същото да е ограничено с учредено вещно право на ползване, то съдът приема, че същите са били собственици на имота в рамките на целия процесен период.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

Установява се от представените от третото лице помагач, че е доставена и разпределена топлинна енергия за имота на стойност 1257,18 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и 1780,97 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.

Видно от представеното по делото споразумение от 13.05.2025 г. между ищеца и ответника В. У. е сключена извънсъдебна спогодба, по силата на която е признато, че в полза на ищеца са възникнали процесните вземания за 2998,64 лева – главница и 354,37 лева – лихва върху главницата за периода от 15.07.2021 г. до 06.03.2024 г. и 467,84 лева – лихва за периода от подаване на исковата молба до датата на споразумението, както и за разноски в размер на 134,12 лева. Ответникът е поел задължение да заплати на вноски признатите вземания, падежът на последната от които е определен на 13.11.2025 г. Представен е фискален бон за заплатена първа вноска на 13.05.2025 г. в размер на 2000 лева В хода на производството се признава от ищеца, че претендираните в производството вземания са изцяло погасени съгласно сключеното извънсъдебно споразумение.

С оглед представените доказателства и нарочното признание на обстоятелства по извършеното плащане на задълженията, съдът намира, че същите следва да се считат за установени в производството. Извършеното погасяване на задълженията за главница и лихва следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал.3 ГПК. Следователно предявените искове се явяват неоснователни поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските

Ищецът изрично е заявил, че претендира освен платените разноски за внесената държавна такса в размер на 134,12 лева и юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в минимален размер от 102,26 евро /200 лева/ съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ****** срещу В. М. У. с ЛНЧ:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК В. М. У. с ЛНЧ: ********** и Н. А. К. ЛИЧ:

********** и двамата с адрес: гр. С, ул. „СТ" № 6, ет. 5, ап. 7В да заплатят на „Т С” ЕАД, ЕИК ****** сумата 102,26 евро /200 лева/ – разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач „Т“ ООД с ЕИК ******.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________