Решение № 162 от 20.11.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Асеновград, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200431 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 706443-F703657/09.06.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“- гр. Пловдив при ЦУ на НАПДобрин Лалев Радулов на „С. –Т. М.“ ЕТ с ИН *** със седалище и адрес:

***, представляван от Т. Р. М. ЕГН: **********, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н—18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС.

Срещу НП е депозирана жалба от „С. –Т. М.“ ЕТ чрез пълномощника – адв. Ф. М.. В жалбата и депозираното писмено становище се излага тезата за незаконосъобразност на издаденото НП, отрича се факта на нарушението, навеждат се твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна – Началника на О-л „Оперативни дейности“ – Пловдив се представлява от юрист Гюрова, която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания се установява, че на 25.04.2023 г. от служители на ЦУ на НАП, сред които бил и актосъставителят Д. Д., била извършена проверка на търговски обект, представляващ пазарни клетки № 89,90 и 91 обединени в една, находящ се гр. Асеновград на ул. „Иларион Макариополски“ № 40, стопанисван от ЕТ „С.–Т. М.“. При проверката се установило, че едноличният търговец, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от № Н18/13.12.2006 г. на МФ извършва продажба на стоки и услуги без функциониращо фискално устройство към момента на проверката. Тези констатации се потвърдили и чрез проверка в програмния продукт ФУДВ на НАП, от която се установило, че в НАП няма регистрирано ФУ за посочения търговски обект. Съответно при извършената контролната покупка от търговеца не била издадена фискална касова бележка, поради липса на функциониращо ФУ, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки.

Жалбоподателят попълнил декларация, че обектът функционира от 01.09.2022 г. При тези констатации проверяващите приели, че лицето не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в НАП фискално устройство за регистриране на извършените продажби на услуги от датата на започване на дейността на обекта, а именно 01.09.2022 г., с което е нарушило разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба № Н—18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС, както и че нарушението води до неотразяване на приходи.

За констатираното нарушение на 03.05.2023 г. на жалбоподателя „С. –Т.

М.“ ЕТ бил съставен АУАН в присъствие на Т. М. и същият го подписал без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП с което на жалбоподателя за горното нарушение било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв.

При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление съдът намира следното от правна страна:

НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения. Самото НП е издадено по реда на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, съдържа изискуемите законови реквизити и е издадено от компетентен органНачалника на отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив, упълномощен за това, съгласно заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния Директор на НАП. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на извършването му, са подробно и ясно описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, потвърдени и чрез събраните гласни доказателства посредством разпита в качеството на свидетел на актосъставителя.

Разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ гласи:

„Лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на дейността на обекта.” Именно тази административна разпоредба не е спазил жалбоподателя, с което 2 е реализирал състава на горното нарушение.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответсвуващата му санкционна разпоредба – чл. 185 ал.2 от ЗАДС, която предвижда в тези случаи имуществена санкция от 3000 до 10000 лв.

Правилно административнонаказващият орган е наложил имуществената санкция в минималния размер от 3000 лева, който е съобразен с основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма чл. 28 следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност.

Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някаква минимална стойност на предмет на нарушението.

Стойността на предмета на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 185, ал. 2 от ЗАДС няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното, Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл.

28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.

По отношение на разноските. Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С оглед изхода на делото и по силата на това правило, разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 ал.1 т ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира ,че такива следва да бъдат определени в размер на 150 лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ЦУ на НАП.

3

Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

706443-F703657/09.06.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“гр. Пловдив при ЦУ на НАП- Добрин Лалев Радулов, с което на „С. –Т. М.“ ЕТ с ИН *** със седалище и адрес: *** представляван от Т. Р. М.

ЕГН:**********, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н—18/13.12.2006 г. на МФ,във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „С. –Т. М.“ ЕТ с ИН *** да заплати на ЦУ на НАП сумата от 150 лв. представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4