Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1489 от 20.03.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 498/2025
Вид
Определение № 1489
Подписан
20.03.2025
В сила
20.03.2025
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Диана Колева Стоянова, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл. 234 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 83 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 306 · Търговски закон
  • чл. 307 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1489 гр. Варна, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20253100500498 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирани и от двете страни по спора са жалби против Решение № 4093/17.11.2024 г. на ВРС по гр.д. № 20223110114673.

В жалбата си вх. № при ВРС 104455/27.12.2024 г. ищцовата страна „Таблетка“ ООД моли за отмяна на решението на ВРС в отхвърлителната му част. Счита, че фактическата обстановка, правилно установена от ВРС, сочи на изправност на ищцовата страна в плащане на дължимите суми (дори надплащане с оглед заключението по ССЕ). Оспорва забава поради факта, че в нотариалните актове ищците са обективирали съгласие сумите да се преведат в срок от 10 работни дни след получаване на разрешение за ползване на обекта и освен това финансирането е с банков кредит, респективно нареждането на средствата от банката е последица от изпълнение на ангажименти, вменени по договорите на продавача, по представяне на съответно необходими документи, включително тези по въвеждане на сградата в експлоатация и удостоверение за тежести, от които да е видно, че продавачите са заличили ипотеките, учредени в полза на банкова институция. Твърди, че само и благодарение поведението на купувача сградата е завършена в състояние, позволяващо издаване на актовете в строителството. В полза на ищцовото дружество е възникнало правото по чл. 83 от ЗЗД и същото се освобождава от отговорност за забавеното си изпълнение, порад виновна забава на насрещната по договора страна. Поради това и неправилен е изводът на съда, че ищецът е в забава и следва да понесе отговорност, заплащайки неустойки, на осн. чл. 6.2. от всеки от договорите, в размерите на уважените възражения за прихващане.

Ответниците Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. в жалба вх. № при ВРС 97159/02.12.2024 г. атакуват съдебния акт в неговата осъдителна част.

Намират, че при правилно установена фактология от първоинстанционния съд, същият е приложил неправилно материалния закон, приемайки, че ищцовата страна е изправна и има право на претендираните неустойки за забава по чл. 6.1 съответно по предварителен договор от 03.04.2019 г. и по предварителен договор от 30.04.2019 г. След като ищецът – купувач по 1 договорите също е изпаднал в забава по отношение плащанията на суми по договорите, то съдът е следвало да аргументира приложение на чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД. Според жалбоподателите, не е намерил отговор и релевантният въпрос относно прекомерността на неустойките в контекста на чл. 83 ал.1 от ЗЗД, поради което считат, че исковите претенции са неоснователни. Настояват, че съдът не е съобразил, че част от периода за изпълнение на СМР, обхванат от договорите е в рамките на пандемията COVID. Неправилен на тази плоскост се явява изводът, че не е приложим институтът на непреодолимата сила или стопанската непоносимост (чл. 306 и чл. 307 от ТЗ). Оспорват възприетото от съда досежно задълженията на продавача-строител по представяне на документите и оттам направените изводи за забава на последния както и базата, на която следва да се изчисли размера на дължимата неустойка.

Досежно възраженията за прихващане считат, че съдът е следвало да ги уважи в пълен размер като приеме за релевантен, уговорен падеж между страните, посочения в нотариалните актове. Така, като се позовават на посочените падежни дати в окончателните договори за покупко-продажба, дължимият размер на неустойката от страна на купувача за забава в плащанията по предварителния договор от 03.04.2019 г. и съответният нотариален акт е 13652.97 евро като се претендира сума от 11128.50 евро, разпределена квотно между ответниците, а по договора от 30.04.2019 г. и съответния нотариален акт – 16792 евро, от които е заявено възражение за прихващане до размера от 4269 евро. На тези и други основания молят за отхвърляне на исковете поради неоснователност, а в условията на евентуалност като погасени поради извършено прихващане.

Всяка от страните е депозирала отговор по жалбата на насрещната страна, в която се излагат аргументи за нейната неоснователност. И двете страни заявяват претенции за разноски.

Съдът намира, че жалбите са редовни и допустими за разглеждане, депозирани от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и следва да бъдат приети за разглеждане.

Поведението на първоинстанционния съд в производството, развило се пред него, не налага повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № при ВРС

104455/27.12.2024 г., депозирана от „Таблетка“ ООД, за отмяна на решение на ВРС № 4093/17.11.2024 г. на ВРС по гр.д. № 20223110114673, в отхвърлителната му част.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № при ВРС

97159/02.12.2024 г., депозирана от Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. против Решение № 4093/17.11.2024 г. на ВРС по гр.д. № 20223110114673, в осъдителната му част.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.04.2025 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение, а на жалбоподателя да се връчи и препис 2 от отговора.

ДА СЕ ИЗИСКА справка по гр.д. № 20223110116282 на ВРС, 40-и състав относно страни, предмет, приети претенции по възражения за прихващане и етап на производството. В случай на постановен съдебен акт, с който производството се приключва (решение, определение за прекратяване) следва да се изпрати заверен препис от същия с отбелязване датата на влизане в сила, респективно незаверен препис с отразяване, че актът не е стабилизиран.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „ Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора на ВОС: Н. В. - ет. 4, стая 419, тел. ***, e-mail: [email protected].

УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва да бъде постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е обективирана и подписана от представителите на страните в протокола от насроченото открито съдебно заседание, и одобрена от съда, по реда на чл. 234 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3