Решение № 4936 от 05.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4936 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330102919 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, т.9 и т.10 ЗПК за прогласяване недействителността на клауза за неустойка по сключения между страните договор за потребителски кредит от 24.09.2022г. Предявените насрещни искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.240 ЗЗД.

В исковата молба от Ц. П. П. против „Сити Кеш“ ООД се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит на 24.09.2022г., по силата на който следвало да се върне сумата от 1361.80 лв., при получена сума от 1100 лв. Според чл.11, ал.1 от договора следвало да се заплати неустойка в размер на 1228.20 лв. Клаузата за неустойка противоречала на добрите нрави и била неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала чрез нея, била в размер на 110 % от сумата на отпуснатия кредит. Неравноправна била по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като била необосновано висока. Съдържа се позоваване на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г. С процесната клауза в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение. Нищожна била на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Не била уговорена индивидуално, а била част от стандартни, бланкетни, отнапред изготвени условия на договора. Позовава се на чл.21, ал.1 ЗПК. Предвид изложеното е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 11, ал.1 от договор за потребителски кредит № ***/24.09.2022г. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“ ООД.

1

Подадена е насрещна искова молба, в която се сочи, че на 24.09.2022г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, за сумата от 1100 лв., брой на вноските – 10, вид на вноската – месечна, ГПР 48.36 %, ГЛП 40.05 %. Сумата била усвоена от потребителя, като се сочи, че до датата на предявяване на насрещния иск кредитополучателят не бил извършвал плащания за погасяване на задълженията си по договора. Съдържа се позоваване на чл.6, ал.3 от договора, като се сочи, че кредитополучателят бил в пълно неизпълнение на вноска № 2 с падеж 24.11.2022г., вноска № 3 с падеж 26.12.2022г., вноска № 4 с падеж 24.01.2023г., вноска № 5 с падеж 24.02.2023г., вноска № 6 с падеж 24.03.2023г., както и на останалите вноски, поради което, считано от 24.11.2022г. за ищеца било възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем.

Направено е изявление, че ищцовото дружество счита кредита за предсрочно изискуем.

Сочи, че размерът на възнаградителната лихва е 169.17 лв. за периода от 24.11.2022г. до 24.03.2023г. Предмет на осъдителните искове била тази сума, както и сумата от 236.85 лв. непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски за периода от 24.11.2022г. до 24.03.2023г., както и сумата от 659.32 лв. непогасен остатък от главницата по непадежирали вноски, обявени за предсрочно изискуеми с исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Вземането за неустойка не било предмет на исковете. Направено е искане за осъждане на Ц. П. да заплати на дружеството посочените суми, като са претендирани и направените по делото разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба, със становище за недействителност на договора за кредит на специалните основания по чл.22 ЗПК. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, като липсвали условия за прилагането на лихвения процент, липсвало и изрично посочване дали е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив.

Освен това в нарушение на т.10 липсвало уточнение какви точно разходи се включвали в ГПР, не ставало ясно защо има разлика между ГЛП и ГПР, като така кредитополучателят бил затруднен да разбере какъв е реално процентът на оскъпяване на кредита.

Погасителният план не отговарял на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като липсвала задължителната информация по ЗПК. Било предвидено плащане и на неустойка, като въведените изисквания за предоставяне на обезпечение били невъзможни за изпълнение.

Неустойката представлявала допълнителна печалба за кредитора. Следователно не бил посочен реалният размер на ГЛП, което било самостоятелно основание за нищожност на договора. Нарушавал се и чл.19, ал.4 ЗПК. Съдържа се позоваване на съдебна практика.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за потребителски кредит № *** към искане № *** от 24.09.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Ц. П. П., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с размер на отпуснатия заем 1100 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %, ГПР: 48.36 %.

Приложен е погасителен план към договора за заем – Приложение № 1 към договора, видно 2 от който е предвидено погасяването му на 10 месечни погасителни вноски, първата от които с падеж 24.10.2022г., а последната с падеж 24.07.2023г.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което по договора за паричен заем № *** от 24.09.2022г. е платена сумата от 240 лв., с която са погасени 222.29 лв. неустойка и 17.71 лв. възнаградителна лихва. Непогасеният остатък от главницата според вещото лице е 1100 лв., а размерът на дължимата възнаградителна лихва – 244.09 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 24.09.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило на Ц. П. П. в качеството й на кредитополучател сумата в размер на 1100 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 24.07.2023г. с плащането на 10 месечни погасителни вноски.

С исковата молба се твърди нищожност на клаузата за неустойка по договора за кредит, предвиждаща заплащане на сумата от 1 228.20 лв. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.5 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 1 228.20 лв. – чл.11, ал.1 от договора. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Искът не се и оспорва от ответната страна, поради което съдът намира, че е основателен и следва да бъде уважен.

С насрещната искова молба се твърди, че ищцата е в пълно неизпълнение на вноска № 2 с падеж 24.11.2022г., вноска № 3 с падеж 26.12.2022г., вноска № 4 с падеж 24.01.2023г., вноска № 5 с падеж 24.02.2023г., вноска № 6 с падеж 24.03.2023г., като с оглед уговореното по чл.6, ал.3 от договора за кредит, считано от 24.11.2022г., за ищеца е възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че по договора е направена една погасителна вноска в размер на 240 лв., на дата 30.11.2022г., поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл.6, ал.3 от договора за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, с връчване на препис от насрещната искова молба и приложенията към нея на първоначалния ищец. Следва да се има предвид и това, че в хода на производството по делото е настъпил падежът и на последната 3 погасителна вноска по кредита, което обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК. Според чл.6, ал.4 от договора при обявяване на предсрочна изискуемост заемополучателят дължи непогасената част от главницата до края на договора, ведно с дължимата към момента на обявяване на предсрочната изискуемост възнаградителна лихва, както и законна лихва за забава върху посочените суми.

Ответникът по насрещния иск е формулирал възражение за недействителност на целия договор за кредит, като се съдържа позоваване на разпоредбата на чл.22 ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че при сключване на договора е допуснато нарушение на законовата разпоредба, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, тъй като в договора не е посочен общият размер на задължението на потребителя, а единствено размерът на предоставения за временно и възмездно ползване финансов ресурс – 1 100 лв. и общият размер на задължението – 1 361.80 лв., като същевременно с клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора е установено допълнително задължение за заплащане на неустойка. По този начин остава неясно какъв е размерът на задължението на потребителя, след включване на установената в договора неустойка, която формира задължението на потребителя и е установена още към момента на сключване на договора. Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че правата на потребителя са нарушени, като договорът е сключен без в последния да е посочено минимално необходимото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съдът намира, че липсата на ясното относно общия размер на задължението води до нарушаване и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

4

В договора за кредит е посочен размерът на установената възнаградителна лихва в процентно съотношение от 40, 05 %, без да е установен действителният размер на задължението с посочване на неговата левова равностойност. Клаузите на договора са неясни по отношение на конкретните задължения на заемополучателя и общия размер на сумата, която следва да бъде погасена, тъй като не е налице яснота относно общия размер на всички задължения по договора за кредит, като се вземат предвид всички допускания във връзка с възможността за начисляване на допълнителни задължения за неустойка, като не става ясно как е формирана общата дължима сума. Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При тези данни приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая ищецът по насрещния иск претендира сумите на договорно основание, а не на основание чл.23 ЗПК – като дадени по недействително правоотношение. Доколкото обаче съдът установи тази недействителност в производството по чл. 26 ЗЗД, съдът намира, че следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се стигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност на нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност.Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК /така решение № 50174/26.10.2022г. по гр. д. № 3855/2021г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 50259 от 12.01.2023г. по гр. д. № 3620 по описа за 2021г. на ВКС, III гр. о. и др./. Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза по договора е направена погасителна вноска в размер на 240 лв., или на присъждане подлежи сумата от 860 лв., представляваща разлика между отпуснатата в заем сума от 1 100 лв. и платената сума, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до изплащане на сумата. Доколкото с насрещната искова молба ищецът претендира сумата от 896.17 лв. главница, то искът за главница следва да се отхвърли за разликата над присъдената сума от 860 лв. до пълния претендиран размер от 896.17 лв. Следва да се отхвърли и искът за заплащане на сумата от 169.17 лв. възнаградителна лихва за периода от 24.11.2022г. до 24.03.2023г., доколкото според чл.23 ЗПК дължима е само чистата стойност на кредита.