Решение № 99 от 07.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Бургас, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501553 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивната жалба на Община Бургас против решение № 260932 от 30.06.2021 г. по гр.д.5988/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта му, с която въззивната Община е осъдена да заплати на въззиваемата А. К. М. от *** открита трималеоларна фрактура с луксация на дясна талокруарна става, причинено от инцидент, станал на 19.12.2018 г., изразяващ се в подхлъзване и падане на спирка „Захари Стоянов", ж.к.„Меден Рудник“, гр.Бургас, поради непочистване на заледяване, налично към него момента на спирката; сумата 1 205,56 лв, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 19.12.2018 г. до 23.07.2019 г.; сумата 1 385,49 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на посочения деликт; сумата 83,51 лв, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 19.12.2018 г. до 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от 20 000 лв и 1 385,49 лв, считано от датата на подаване на исковата молба на 24.07.2019 г. до окончателното й плащане, както и сумата 3 197,42 лв, представляваща разноски, направени по водене на делото.

Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно, постановено при неправилни изводи и тълкувания на факти и доказателства по делото и в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано.

Твърди се, че съдът е приел, че отговорността на собственика на тротоара произтича от разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, а причината е недостатъчната грижа за обезопасяване на вещта, за да не произлязат от нейната употреба вреди. Сочи се, че съдът е приел, че отговорността е на ответната Община, поради състоянието на настилката на спирката, а същевременно е приел също наличието на неизпълнени ангажименти относно отговорността, която носи третото лице помагач на страната на ответника, и в резултат на 1 това е потвърдил обратния иск, като е приел, че отговорността му е реализирана на основание договорните взаимоотношения между страните.

Твърди се, че са необосновани изводите на първоинстанционния съд, че е налице причинно-следствена връзка между вредите и състоянието на пътната /тротоарна/ настилка, в района на спирковото пространство, която да ангажира отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД.

Сочи се, че съдът не е съобразил изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и с това е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съгласно който съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. Твърди се, че поради неяснотата и непълнотата на изложените обстоятелства, непосочването на точното място на настъпване на инцидента, е възпрепятствана защитата на Общината. Сочи се още, че решението е постановено въз основа на взаимоизключващи се твърдения от страна на ищеца и водените от него свидетели. Посочва се, че е налице противоречие между твърденията на ищцата по отношение на времето на настъпване на деликта, и събраните по делото доказателства; както и несъответствие между изложението в исковата молба и събраните гласни доказателства по отношение на мястото и механизма на настъпване на инцидента. Твърди се, че с цел да изключи свой принос за настъпването на инцидента, в исковата молба ищцата представя действията си в пълен унисон с правилата за ползване, поради което и дълго не сочи конкретното място на настъпване, за да не се установи неправомерното й поведение, свързано с неспазване на условията за ползване на съоръжението. Сочи се, че след изслушване на свидетелите е установено, че ищцата не се съобразила с изискванията и в нарушение на създадената организация за движение е подходила не просто от неподходящо място, а от недопустимо за тази цел. В тази връзка се твърди, че ищцата не просто е допринесла за настъпване на вредите, но с действията си и цялостното си неправомерно поведение сама е предизвикала настъпването на вредоносния резултат, а изложените противоречиви данни, от една страна в исковата молба и нейните уточнения и от друга съпоставени със събраните сведения от повиканите свидетели на страната на ищцата, са привнесли объркващи и взаимно изключващи се данни относно фактите по делото съответно възприети и от съда по този начин.

Твърди се на следващо място, че съоръжението – спирка, е изградено съобразно нормативните изисквания, въведено е в експлоатация съгласно разрешение за ползване с указани вход, изход, съоръжения, и т.н., и изисква да се експлоатира по начина, по който са одобрени проектите и от където е осъществен съответния подход към него, където са изградени входни врати, а не от друго нерегламентирано място, което ако се случва, риска от увреждане следва да се носи от лицето, което е избрало да не се съобрази с нормалния начин на ползване на сградата.

Твърди се, че са неправилни и необосновани изводите на съда, че на спирката не е извършвано почистване от снега на посочената дата на инцидента. Сочи се, че от представените по делото доказателства се установява, че спирките са оборудвани със специално изградени за целта нагреватели непозволяващи да се задържа сняг и да се образува лед на спирките, за които нагреватели вещото лице е посочило, че са работили. В тази връзка отново се твърди, че в случая изборът на самата ищца не се съобрази с инструкциите за ползване и ограничението и да преминава от произволно избрани места, е всъщност онова виновно и противоправно поведение от нейна страна в резултат на което е настъпил инцидентът.

Сочи се, че „стъпалото от 10-12 см“, за което се говори в решението, не е стълба за изкачване, нито е своеволно поставено безцелно съоръжение, а представлява 2 ограничителен бордюр определящ границите на спирковия перон и представляващ заедно с каишите изкуствено препятствие - бордюр предназначен да не допуска преминаване на хора от там, а да насочва потока към регламентирания за целта път при ползване на спирковия заслон.

Твърди се, че от заключенията по допуснатите експертизи се установява, че срещу пешеходната пътека действително има денивелация, но пострадалата е избрала да мине, не по по-безопасния и регламентиран път, който е „по - дълъг“, а по по-краткия но рисков и недопустим за движение път.

Твърди се, че проявената от ищцата небрежност, предприемайки действия в противовес на установения ред според осигурения и специално направен за това достъп до заслона на спирката, не бива да води до ангажиране на отговорността на трето лице, в случая Общината.

Твърди се, че не са събрани доказателства за това, каква е дължимата грижа от Общината, за да се установи извършеното покрива ли вменените за Общината задължения или не. Сочи се, че едва след установяване на това следва да се посочи и степента в която не са изпълнени задължения и после в проценти да се редуцира претенцията до размера на дължимото, но неизпълнено или съответно да се уважи иска, когато се докаже, че нищо не е изпълнено, а ако се установи пълна вина у пострадалия да се отхвърли напълно.

По отношение на пълния уважен размер на поисканото обезщетение, се твърди, че присъдената сума не съответства на травмата която се е получила /счупване на глезена/ и съпътстващите я болки и страдания, нито на обичайно присъжданото в такива случаи, тъй като по делото от СМЕ безспорно се установи, че травмата е възстановима, както и че е напълно възстановена. Твърди се, че незадълбочено са изследвани вида, характера и степента на телесното увреждане и причинените болки и страдания, периода на възстановяване, а от тук и приетия за справедлив размер на обезщетението, е драстично завишен. Изложени са подробни съображения.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. В случай, че съдът достигне до други правни изводи и възложите отговорност върху въззивната община, се претендира уважаване в същия обем и на предявения обратен иск срещу третото лице помагач. Претендира се присъждане на съдебни разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение. Не се ангажират нови доказателства.

Въззиваемата-ищец А. К. М. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител. Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил подробен анализ и оценка на всички събрани и относими към предмета на делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Оспорва се твърдението на въззивника за съпричиняване от страна на въззиваемата на настъпилите вреди като се твърди, че изводите на съда, че по делото не се установява поведение на въззиваемата, което да представлява нарушение иди пренебрегване на основни правила за придвижване при зимни условия или неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, се подкрепят от заключението на в.л.Д.Стоянова по СТЕ. Излагат се подробни съображения, че от заключението се установява, че въззивната Община не е изпълнила задълженията си и не е осигурила безопасно движение за пешеходците, поради наличието на денивелация между второстепенната улица и бордюра на спирката, липсата на антилед-система на спирката откъм второстепенната улица пред бл.361 и липсата на почистване на спирката. Твърди се, че изводите на съда се подкрепят и от заключението на вещото лице Силвия Лецковска, че на спирката няма знаци и обективни белези коя част от нея е с антилед-система и коя е без такава система. Поради липсата на такива знаци пешеходците няма как да се ориентират коя 3 част от спирката е безопасна и коя е опасна.

Оспорват се възраженията на въззивника относно установената от БРС фактическа обстановка. Сочи се, че по делото е установено, че в деня на инцидента е била налице лоша метеорологична обстановка. Твърди се, че по делото е установено, че в процесния ден територията на спирка „Захари Стоянов“, на бул."Александър Георгиев Коджакафалията" пред бл.361 в гр.Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, в посока от града към комплекса, където е настъпил инцидентът, не е била почистена от въззивната Община или от лицата, на които е възложила срещу заплащане дейностите по зимно почистване от сняг и лед. Твърди се, че от доказателствата по делото е установен маршрутът, по който се е движела въззиваемата, откъде е влязла в спирката и къде е паднала, както и изводът, че въззиваемата се е подхлъзнала и паднала на непочистена от снега и леда част от спирката.

Сочи се също, че от заключението на в.л.Силвия Лецковска не се установява по безспорен начин, че антилед-системата на спирката е работила в процесния ден.

Излагат се съображения, че инцидентът е настъпил на територия, която е общинска собственост по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 от Закона за общинската собственост и съгласно чл.11 от ЗОС, чл.8, ал.3 от ЗОС, чл.31 от Закона за пътищата, чл.167, ал.1 и §6, т.1 и т.6 от Закона за движението по пътищата, чл.30, ал.4 от Закона за пътищата и чл.48, т.2, б”б” от ППЗП, в тежест на Община Бургас е задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, да го поддържа в изправно състояние, така че да се осигури безопасно и удобно движение.

На следващо място се твърди, че доколкото въззивната Община е възложител на работата по поддържане на общинските пътища и тротоари, включително процесния, тя отговаря за вредите и съгласно чл.49 от ЗЗД.

Твърди се, че от доказателствата по делото, вкл.от представената от МБАЛ Бургасмед - Бургас подробна медицинска документация, се установява причинената на въззиваемата травма и проведеното й лечение. Излагат се твърдения за неоснователност на възражението на въззивника против размера на присъденото с първоинстанционното решение обезщетение. Сочи се, че причинените увреждания на въззиваемата от процесния инцидент са доказани от представената по делото медицинска документация, събраните гласни доказателства и извършената съдебномедицинска експертиза, а след като са доказани увреждащите действия и бездействия, не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания. Цитира се съдебна практика в този смисъл. Независимо от това се твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че след причиненото й увреждане въззиваемата е била трудно подвижна с две патерици и помощ от трето лице, и съпътстващи болки в крака; претърпяла е силни болки и страдания за продължителен период от време. Болките в откритото счупване на дясната глезенна става са били много силни, което е пречело на движението й; въззиваемата продължава да се придвижва с бастун и все още изпитва болки в крака, а й предстоят и още физиотерапии и операция за отстраняване на поставената метална планка. Твърди се, че по делото са доказани и преживените от въззиваемата емоционални страдания вследствие преживяния инцидент и неговите последици. Сочи се, че предвид претърпяната травма, продължителния срок на интензивни болки, претърпяната операции и необходимостта от друга такава, продължителния възстановителен период, първоначалното обездвижване, последващите затруднения свързани с придвижването с патерици, необходимостта от помощ в ежедневието, непълното възстановяване на обема на движение на глезена, което вероятно ще остане за постоянно, свързаните неудобства да се ползва помощ в ежедневието, налични и понастоящем болки, претендиралото парично обезщетение от въззиваемата в размер на 20 000 лв за претърпени неимуществени вреди, е справедливо.