Решение № 851 от 22.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000500231 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 263303/11.11.2022 г., постановено по гр.д. № 6029/2018 г. по описа на СГС, ГО, І-25 състав, първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на А. Б. М. срещу М. С. Ж. с правно основание чл. 3 ГПК вр. с чл.

45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 70 000 евро – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между действителната пазарна цена и цената, на която са продадени на публична продан гараж № 7, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ** и подземен гараж № 5, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, които вреди са причинени от недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на И. Ж. (наследодател на М. Ж.) като ищца в производството по гр.д. № 3641/2007 г. на СГС, I-1 състав и свързаните с него съдебни производства, както и като взискател по изп. д. № 20158490400711 на ЧСИ с рег. № ***.

С решението си съдът е отхвърлил и исковете на А. Б. М. срещу К. Н. М. с правно основание чл. 3 ГПК вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 50000 евро – обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 150000 евро – 1 обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между действителната пазарна цена и цената, на която е продаден на публична продан апартамент № 21, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, които вреди са причинени от недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на К. М. като процесуален представител на И. Ж. – ищца в производството по гр. д. № 3641/2007 г. на СГС, I-1 състав и свързаните с него съдебни производства, както и като взискател по изп. д. № 20158490400711 на ЧСИ с рег. № ***.

С решението ищцата А. Б. М. е осъдена да заплати на ответницата М. С.

Ж. сумата 600 лв. – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, в неговата цялост, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 314991/09.12.2022 г. от ищцата по делото А. Б. М.. Въззивната жалба е подадена лично от ищцата.

Въззивницата обжалва решението в неговата цялост с твърдението, че същото е порочно, съставлява произволен преразказ от данни по предходни порочни решения, съдържащи неистини.

Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал поредица от грешки по отношение на фактите и обстоятелствата по делото, които доказват абсолютната му незаинтересованост от действителната фактическа обстановка по делото и предполагат „поръчковия“ характер на написаното, което е в противоречие с истината. Във въззивната жалба се развиват подробни аргументи по съществото на спора.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответницата М. Ж. чрез процесуалния й представител адвокат И. В.-П. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно, приложено към отговора.

Оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и немотивирана. Поддържа, че постановеното по делото и обжалвано с въззивната жалба решение на първоинстанционния съд е обосновано и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба се развиват подробни съображения по съществото на спора. Възразява се срещу приобщаването на 2 представените с въззивната жалба писмени доказателства с твърденията, че една част от тях вече са приобщени като такива в първоинстанционното производство, друга част са преклудирани, а трета неотносими към предмета на настоящото производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор депозира и въззиваемиятответникът М. чрез процесуален представител адвокат П. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към отговора.

Поддържа се неоснователност на жалбата. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност. Оспорва направените с въззивната жалба доказателствени искания като преклудирани.

Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Адвокат П. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. С отговора се представя и списък на разноските.

Въззивницата в съдебно заседание поддържа въззивната си жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо него постанови друго, с което уважи в цялост предявените искове. Не претендира разноски. Заявява възражение за прекомерност на разноските и на двете въззиваеми страни.

Въззиваемата Ж. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноските направени в настоящото производство, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият М. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба по подробните съображения изложени в отговора на същата. Претендира разноски по списък. Адвокат П. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

3

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от А. Б. М. срещу И. Г. Ж., починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследника си по закон М. С. Ж. за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка от действията на тази ответница-привиден кредитор, осъществила измамливи действия, включително по образуване през 2007 г. на симулативен процес срещу ищцата с цел да се обогати неоснователно.

Предявен е и иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от А. Б. М. срещу К.

Н. М. за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка от действията на този ответник като адвокат на И. Г. Ж. във връзка с образуван срещу ищцата симулативен процес от 2007 г., който ответник е подписвал всички съставени документи с невярно съдържание за заблуда на надлежен орган-съда, относно несъществуващ дълг по несъществуващ документ.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че първоначалната ответница И. Ж. е била служител в управлявано от ищцата търговско дружество „Омега 98“ ЕООД за периода от 20.10.2005 г. до 14.03.2007 г., когато трудовото правоотношение е прекратено.

В този период и извън трудовото правоотношение между страните са възникнали и облигационни такива по силата на сключен между тях на 06.12.2006 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр.***, ул. „***“ № **, вх.*, ет.*, ап.* за сумата от 145 000 евро, от която 15000 евро платена при сключване на договора. С Анекс № 1 към договора, сключен между страните на 24.01.2007 г., е продължен срока за прехвърляне на собствеността върху апартамента до 30.01.2008 г. По този договор ищцата е имала качеството на продавач.

По делото е представен и приет като писмено доказателство запис на заповед, издаден в гр.София на 27.02.2007 г., по силата на който ищцата А. Б.

М. се е задължила безусловно, без протест и без разноски, да заплати на И. Г.

Ж. сумата от 130 100 евро до 12.04.2007 г.

4

От констативната част на двустранно подписания на 15.03.2007 г. и наречен от страните приемо-предавателен протокол, страните са посочили, че записът на заповед е издаден като гаранция по предварителния договор от 06.12.2006 г. за остатъчната сума от продажната цена в размер на 130 000 евро.

На 13.11.2007 г. ответницата И. Ж. се е разпоредила с правото на собственост с обещания недвижим имот в полза на трето лице „Каризма Консулт“ ЕООД.

При така възникналите между страните правоотношения, въз основа на записа на заповед от 27.02.2007 г. и въз основа на молба на ответницата И. Ж. чрез процесуалния й представител-адвокат М., пред Софийски районен съд е образувано гр.д.№ 9393/2007 г. по описа на ІІ ГК, 54 състав, като молбата е уважена от съда на основание чл.237, б.“е“ от ГПК /отм./ и срещу ищцата е издаден изпълнителен лист.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист ответницата Ж. чрез нейния процесуален представител адвокат М. образува изпълнително дело № 20078480400081 по описа на ЧСИ Р. А. с рег.№ *** на КЧСИ, по което са наложени възбрана, извършен опис на недвижими имоти.

Определението на СРС е обжалвано от ищцата М. и по нейна жалба е отменено, а издаденият изпълнителен лист обезсилен с Определение на СГС от 14.08.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 3134/2007 г., в резултат на което на 16.08.2007 г. е прекратено и образуваното изпълнително дело.

По молба на ответницата Ж. чрез адвокат М. с правно основание чл.309 от ГПК /отм./ е образувано ч.гр.д.№ 18512/2007 г. на СРС, 30 състав и с Определение от 20.08.2007 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти на ищцата М..

В указания срок И. Ж. чрез нейния процесуален представител подава на 24.09.2007 г. пред СГС искова молба, с която предявява срещу А. Б. М. обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждането й да заплати на ищцата сумата от 50 100 евро, частично от общо претендираната сума от 130 100 евро, дължима по запис на заповед от 27.02.2007 г., ведно със законната лихва върху главница от датата на исковата молба, както и частично сумата от 1000 евро, обезщетение за забава от датата на падежа12.04.2007 г. до датата на исковата молба-24.09.2007 г. Въз основа тази искова 5 молба е образувано гр.д.№ 3641/2007 г. по описа на СГС, І-1 състав.

С молба от 12.12.2007 г. ищцата е предявила вземането си в пълния му размер от 130 100 евро.

С решение № 891/05.03.2009 г., постановено по гр.д.№ 3641/2007 г. на СГС, І-1 състав исковата претенция на И. Ж. е уважена изцяло на не предявено основание, поради което решението е обезсилено с решение, постановено по в.гр.д. № 1804/2009 г. на Апелативен съд-София и делото върнато за разглеждане от нов състав на Софийски градски съд, въз основа на което е образувано гр.д.№ 12957/2009 г. по описа на СГС, І-13 състав, по което с Решение № 746/24.02.2010 г. А. Б. М. е осъдена да заплати на И. Г. Ж. на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.чл.534-538 от ТЗ сумата от 130100 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати и мораторна лихва върху главницата за периода от 12.04.2007 г. до 24.09.2007 г. в размер на 8291,64 евро, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 12 099 лв. По въззивна жалба на А. Б. М. е образувано в.гр.д.№ 4012/2011 г. по описа на Апелативен съд София, по което е постановено Решение № 525/19.03.2013 г., с което решението на СГС, І-13 състав е оставено в сила.

Решението на АС и в частта, с която е потвърдено решение от 24.02.2010 г. по гр.д. № 12957/2009 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от И. Ж. срещу А. М. иск с правно основание чл.538 ТЗ за сумата 130 100 евро по запис на заповед от 27.02.2007 г., е влязло в сила на 25.07.2014 г., когато ВКС, ТК, Второ отделение е постановил определение № 484 по гр.д.№ 3186/2013 г., с което въззивното решение и в тази част не е допуснато до касационен контрол. В останалата част по отношение на уважената претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД решението е допуснато до касационен контрол и с Решение № 24/12.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 3135/2013 г. на ВКС, ТК, Второ търговско отделение, решението на въззивния съд в тази част е оставено в сила, поради което и в останалата част решението е влязло окончателно в сила на 12.05.2016 г.