Протокол № 146 от 18.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 382/2024
- Вид
- Протокол № 146
- Подписан
- 18.03.2025
- В сила
- 18.03.2025
- Състав
- Мила Йорданова Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 146 гр. Варна, 18.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20243100900382 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:34 часа се явиха:
Ищецът В. Х. В., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от адвокат Т. Н., с пълномощно по делото.
О т в е т н и к ъ т ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
И
АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, редовно уведомено от предходно съдебно заседание, не се явява законен представител, представлява се от адвокат Т.Г., с пълномощно по делото.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, явява се лично.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството по делото е отложено за изслушване на допуснатата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпило по делото писмо с вх. № 6177 от 04.03.2025 г. от ответното дружество, към което е приложена изисканата щета № 0801-005497/2023-02/03.
Съдът предоставя на процесуалния представител на ищеца адвокат Н.
1 щетата за запознаване.
Адв. Н.: Да се приеме.
Адв. Г.: Да се приеме.
По доказателствата, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото щета № 0801005497/2023-02/03 – 19 л., приложена към писмо вх. № 6177 от 04.03.2025 г. от ответното дружество.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 4819 от 18.02.2025 г. по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещите лица, както следва:
Р. Б. М. - 72 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
В. л. М.: Поддържам представеното писмено заключение.
Й. Л. М. - 43 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
В. л. М.: Поддържам така предаденото заключение.
Госпожо Председател, моля за извинение, на стр. 16, в първия голям пасаж, в последния ред, е допусната техническа грешка. Където е написано: „дясна част на л.а. „Ауди“ и задна дясна част на л.а. „Форд“.“, моля да се чете:
„-дясна част на л.а. „Ауди“ и задна лява част на л.а. „Форд“.“, което отразявам с подписа си и върху екземпляра на заключението, предоставен на съда.
Навсякъде другаде в експертизата е написано коректно.
Адв. Н.: Нямам въпроси към вещите лица.
На въпроси на адв. Г.:
В.л. М.: Записал съм на стр. 23, т.10 от заключението, че съществуващите артрозни проблеми са се обострили. Артрозните промени, 2 които ищцата има, тъй като е на възраст, в която обикновено нормално имат хората при такава травма, при която главата отива рязко напред, след това се връща назад, движенията които се извършват в шийния отдел, са по-големи отколкото обикновено се извършват и позволява състоянието предходно.
Неврологичните оплаквания, които тя има и е ходила, имат връзка с претърпяната травма. А за хипертонията и диабета, всеки стрес влошава състоянието. Също така и самата травма в областта на раменната става с изливането на кръвта, самата оперативна интервенция, която се прилага неминуемото възпаление, което съпътства зарастването на една рана, влошава диабета.
На стр. 23, т. 5 съм записал, че ищцата е била с обездвижена дясна ръка.
След операцията обикновено, когато има сложен метал, се обездвижва с една или триъгълна кърпа, или със специална платнена ортеза, която се купува от санитарните магазини, за да може ръката да стои свита в лакътната става от 90 градуса, прибрана към тялото, за да няма големи движения в областта на счупването. Не се прилага обездвижване с гипсова мобилизация или някаква друга, за да може да има все пак някакво движение в раменната става, за да не замръзне. Рамото е капризна става и ако по-дълго време стои напълно обездвижено, се втвърдява и връзковият апарат, и след това много трудно се раздвижва и се възстановяват движенията.
На стр.27 съм записал, че вероятно причината за това счупване е обстоятелството, че ищцата е подпряла ръката си на жабката или таблото.
Няма описана типичната коланна травма, които са лентите в хода на колана.
Но понякога дори и да ги има може да не се опишат. Нямат навик да описват лекарите в Спешните отделения тези травми, тъй като те са незначителни. Ако е била без обезопасителен колан, нараняванията щяха да бъдат много поголеми.
На въпроси на съда:
В.л. М.: Смятаме, че е била с колан, дори и да няма документирана коланна травма. С оглед тежестта на травмите, които е получила, най-вероятно тя е била с обезопасителен колан, в противен случай нараняванията щяха да бъдат много по-големи. Счупването на раменната кост е в зона, в която има лека кривина и е най-често счупването, когато има проведена сила по оста на крайника. Тоест при падане върху земята, сега дали се е подпряла на таблото или някъде на друго място е трудно да се каже, но механизмът на счупването е проведена сила по оста на крайника. Тъй като там е слабото място, там се чупи.
На въпроси на адв. Г.:
В.л. М.: Извършената в „Еврохоспитал“ оперативна интервенция е направена според правилата. Съединени са костите с метал. Най-вероятно по 3 време на тази операция или след това при сваляне на конци, не може да се каже как точно, но е внесена инфекция в областта на фрактурата, и от там започват неблагоприятните неща. След това се налага да се извади метала, за да се почисти мястото на инфекцията, да се изчака известно време, за да стихне този процес и да се сложи тогава изкуствената става.
На въпроси на адв. Н.:
В.л. М.: Ищцата няма отношение към внасянето на тази инфекция. Тя няма как да го направи, тя не си вади конците. Не е описано точно кога е ходила и на превръзки, които са правени. Но една добре херметизирана рана много трудно може да се инфектира от превръзките. Но инфекцията, образно казано може да „прелети“ и от друго място, тъй като мястото на счупването и оперативната интервенция, правят стрес на тъканите. Неминуемо има и туктаме задържани кръвни съсиреци – това са места, които са слаби и инфекция примерно на нокътя на пръста, може да инфектира мястото. За това е много важно човек да поддържа добро състояние на имунната си система, а в случая ищцата е с диабет и това трудно се получава. Тя е още по-податлива на инфекции, но вината не е нейна и не е допринесла за това. Така се е случило.
Или вътреболнична инфекция, или при сваляне на конците също може да се случи, защото по-дълбоко поставен конец, когато се изважда, той се реже отгоре и се издърпва и ако нещо има на другия край…
На въпроси на адв. Г.:
В.л. М.: На стр.21 първо ще уточним маневрите, които са извършили автомобилите. По отношение на лек автомобил „Форд“ е извършена маневра ляв завой, която маневра е извършена не от спряло състояние на автомобила, а при движение. И тъй като маневрата е извършена при движение на автомобила със скорост от около над 30 км/час, това обстоятелство е намалило изключително много времето за реакция на водача на лек автомобил „Ауди“.
На второ място маневрата е извършена не при приблизителна дъга от 90 градуса, а скосяваща пътното платно. Смея да твърдя, че маневрата е била при диагонално скосяване на пътното платно, тъй като ударът за лек автомобил „Ауди“ е разположен в предна дясна част, а не централно или в лява част.
Тоест маневрата на лек автомобил „Форд“ е била започнала като на втори етап на вече започната маневра на лека автомобил „Ауди“. За това и в експертизата е отделен момент, че лек автомобил „Ауди“ следва да е бил видим в огледалото за обратно виждане на автомобил „Форд“ , в лявото огледало и е следвало да се съобрази, че лентата е била заета вече от друг автомобил.
Извършването на тази маневра от този диагонален вариант е дало възможност ударът да бъде в задна лява част на лек автомобил „Форд“ и предна дясна част на лек автомобил „Ауди“. Чисто математически е имало шанс двата автомобила да се разминат в случай, че скоростта на лек автомобил „Форд“ е граничела със скорост 40 км/час, казвам да е била приблизително 40 км/час, а 4 скоростта на лек автомобил „Ауди“ да е граничела с позволената 90 км/час.
Експертизата не може да каже дали в този случай водачът на лек автомобил „Ауди“ няма да отклони автомобила вляво с цел отдалечаване от точката на съприкосновение и независимо от предходно обяснените скорости на движение, отново да настъпи удар. За това и заключението на експертизата е, че и при двете скорости на движение от позволената съответно 90 км/час и определената приблизително 28 % по-висока скорост от 117 км/час пътно транспортното произшествие не е било категорично предотвратимо посредством аварийно спиране на автомобила.
На въпроси на адв. Н.:
В.л. М.: Тук трябва да разграничим отговора на въпроса в две направления. При движение с по-ниската скорост от позволената 90 км/час деформациите между автомобилите биха били по-малки, съответно и изпитаните натоварвания върху телата в двата автомобила на пътниците, биха били по-малки, от където може да се съди, че и нараняванията трябва да са помалки. В конкретния случай типът на изпълнената маневра от лек автомобил „Форд“ е ограничила изключително много възможността за реакция на водача на лек автомобил „Ауди“.
Адв. Н.: Въпросът ми на прост език какво точно е направил водачът на лек автомобил „Ауди“, за да е предизвикал инцидента? В какво е виновен казано най-просто?
Адв. Г.: Възразявам, вината се определя от съда, не от вещото лице.