Решение № 1493 от 28.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1493 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330202611 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А. С. Д. от *** против Наказателно постановление № 24-1030-002135/04.04.2024 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б. а от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и представляван от адв. Д.Г. от АК Пловдив. И двамата поддържат жалбата.

Претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Според постъпилото писмено становище наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Административнонаказателното производство е инициирано по повод заявление №103000-4747/2024 г. за настъпило ПТП с материални щети около 1

07:40 ч. на 05.03.2024 г. в гр. Пловдив ул.Стефан Караджа №2.

Във връзка с подаденото заявление била извършена проверка и инициирано административнонаказателно производство.

Въз основа на събраните доказателства бил съставен акт за установяване на административно нарушение на името на жалбоподателя за това, че на 05.03.2024 г. в 07:40 ч. в гр. Пловдив, ул.Стефан Караджа до №2 жалбоподателят като водач на л.а. Тойота Авенсис рег.№ *** при движение назад не се убеждава, че пътят зад него е свободен, вследствие на което блъска паркирания зад него л.а. Хонда с рег.№ *** и причинява ПТП с материални щети, описани в протокол за ПТП №1840996/24 г., след което напуска мястото на произшествието без да окаже съдействие за установяване на вредите от него.

АУАН бил съставен въз основа на видео-материали за настъпилото ПТП , Протокол за ПТП № 1840996 от 11.03.2024 г. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Й. В. К., протокол за ПТП № 1840996 /11.03.2024 г.- заверено копие, показания на св. В. Т. М., Т. В.

М., видео-запис от мястото на произшествието, както и заповед № 8121з162/02.12.2021 г.-заверено копие.

Разпитаният пред съда съставител на АУАН потвърди констатациите в него и обстоятелствата, при които е извършена проверката.

В съответствие с тези показания са и св. показания на Т. М., паркирал л.а. Хонда с рег.№ *** и на В. Т. М., наблюдавал случващото се на процесната дата и място от прозореца.

В съответствие с техните показания е и протокол за ПТП 1840996 /11.03.2024 г. –заверено копие.

За проверка на обективността на показанията на свидетелите служи и приобщеният по делото компактдиск, съдържащ запис от мястото на произшествието, възпроизведен в присъствие на жалбоподателя и неговият пълномощник и неоспорен от тяхна страна.

Съдът намира описаната в АУАН, възпроизведена и в наказателното постановление, фактическа обстановка за обективно и правилно установена.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка нарушението е квалифицирано по чл.40, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП гласи : Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗДвП гласи : П о време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното 2 средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Двата състава на чл.40 от ЗДвП са алтернативни .

В случая нарушението, свързано с движение назад, е квалифицирано по чл.40, ал.1 от ЗДвП като не е възпроизведен съвсем точно законовият текст, което се наблюдава като пропуск и при словесното описание на нарушението.

Словесно описание на нарушението гласи : управлява л.а. Тойота с рег.№ *** и при движение назад водачът не се убеждава, че пътят зад него е свободен, вследствие на което блъска паркирания зад него л.а. Хонда с рег.№ ***.

Задължението по чл.40, ал.1 от ЗДвП предвижда водачите преди да започнат движение назад да се убедят, че пътят зад тях е свободен.

Задължение по чл.40 ал.2 от ЗДвП на водача на МПС е по време на движение да следи непрекъснато пътя зад превозното средство, а когато по някаква причина това е невъзможно - ограничена видимост, замъглени стъкла и т.н. да осигури лице, което да им сигнализира за опасности.

Задължението по чл.40 ал.1 от ЗДвП регламентира поведението на водачите преди започване движение назад, а това по ал.2 от ЗДвП поведението на водачите по време на движение назад, т.е. едната норма се отнася за поведение, което трябва да има водача преди започване на движение назад, а другата по време на движение назад.

Това, което не е възпроизвел точно актосъставителят, а след него и наказващият орган, е моментът на движение. С оглед цялостния прочит на описаното поведение на водача обаче, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, не може да се стигне до извод, различен от приетия и в двата акта - АУАН и НП, а именно че става дума за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, отнасящо се до задължение за водача преди да започне движение назад. Това е така с оглед точното и небудещо никакво съмнение посочване в АУАН и НП на това, за което е следвало да следи водачът, а именно посочването в двата акта, че водачът е следвало да се убеди, че пътят зад него е свободен, което предвижда първата алинея на чл.40 от ЗДвП, а не че е трябвало непрекъснато да следи пътя назад , предвидено в ал.2 на същата разпоредба.

Настоящият съдебен състав намира, че употребата на думата „при“ вместо „преди“ , както предвижда нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП , не следва да бъде основание да се приеме, че правилната квалификация следва да е тази по чл. 40 ал.2 от ЗДвП или пък че води до неяснота относно описание на нарушението, водещо до неразбиране в какво се състои виновното поведение на водача.

Що се отнася до възражението, че и в двата акта било посочено, че има данни за настъпило ПТП с материални щети, което водело до извод, че описаното нарушение имало като последица настъпил вредоносен резултат, какъвто нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП не предвижда следва да се вземе предвид, че нарушението се счита за осъществено по посочения състав при 3 наличие на създаване на опасност от причиняване на вреди. Това че са настъпили в резултат на поведението на водача и вреди и това е отчетено при установяване на нарушението не води до извод, че правната квалификация е неправилна. За съставомерността на нарушението по чл.40 ал.1 от ЗДвП не е необходимо да са настъпили имуществени вреди. Това че същите са настъпили е обстоятелство, което обуславя по-висока обществена опасност на този вид нарушение. Освен това за съставомерността на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП е необходимо да бъде установен този обективен факт от нарушението и ако има данни за ПТП този елемент да намери отражение в съдържанието на наказателното постановление. Така е и сторено. Съгласно § 6 т. 30 от ДР на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая се установява по делото както от показанията на св. Т. М., Вл. М., Й.К., така и от съдържанието на записа, приобщен към делото, че жалбоподателят е блъснал паркираният зад него автомобил и е напуснал мястото на произшествието.

Нормата на чл.123 ал.1 т.3 б. а от ЗДвП предвижда задължение за водача, причинил ПТП, да потърси собственика на МПС, за да м у окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В случая ПТП има и то е предизвикало повреда на друго пътно превозно средство. Именно това задължение не е изпълнил жалбоподателят, а е напуснал мястото на произшествието. По-късното обаждане от нарушителя на собственика на МПС, който оставил на стъклото на автомобила на жалбоподателя телефон за връзка не означава, че жалбоподателят е изпълнил задължението си да съдейства за установяване на вредите от ПТП, а предвид заявеното от страна на св. Т.М. пред съда по време на проведения с жалбоподателя разговор, последният въобще не е изразил намерение да съдейства за установяване на вредите от ПТП, което е накарало свидетелят да се обърне за съдействие към компетентните органи, както се е и случило по-нататък предвид показанията на св. К. и е бил установен нарушителят. В случая не нарушителят е съдействал за установяване на вредите, като например да остави свой телефон за връзка на стъклото на повредения автомобил, който е бил паркиран или да направи друг опит за установяване на собственика му за установяване на вредите, а собственикът на повредения автомобил се е опитал да се свърже с него, оставяйки телефонния си номер на стъклото на автомобила на жалбоподателя. Тези изводи на съда не се разколебават и от приложената към жалбата разпечатка, която съдържа данни за проведени разговори от жалбоподателя, не и за тяхното съдържание.

За точното описание на нарушението не е необходимо и описание на вида и размера на вредите, доколкото нито видът, нито размерът на причинените щети са елемент от неговия състав.

Неправилно в жалбата се сочи, че за съставомерността на нарушението п о чл.123 ал.1 т.3 б. а от ЗДвП следва да са налице следните кумулативно 4 предвидени предпоставки- настъпване на ПТП, причиняване на им. щети и несъгласие между участниците. По делото не е установената релевантната за друга разпоредба чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП липса на съгласие , тъй като както вече бе посочено , на местопроизшествието не е имало друго лице, за което да се предполага, че може да изрази воля относно обстоятелствата по ПТП .

Правилно са приложени и съответните за двете нарушения санкционни разпоредби, предвиждащи налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., която е във фиксиран размер на основание чл.183 ал.2 т.11 , както и чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП, предвиждаща налагане на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство “ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв. За нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.а от ЗДвП наказанията са определени съгласно законоустановения минимум и са спазени правилата, предвидени в чл.27 от ЗАНН, предвидени за определяне на наказанието.

В същия смисъл е и Решение № 246 от 30.09.2016 г. по н. д. № 195 / 2016 г. на Административен съд – Шумен, Решение № 1211 от 10.07.2017 г. по н. д. № 1115 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1787 от 03.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2312 / 2019 г. на VIII състав на Административен съд - Варна.

Не са налице основания, въз основа на които да се приеме, че нарушенията по степен на обществена опасност се отличават с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания при съставяне на двата акта съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Спазени са сроковете, предвидени за съставяне на двата акта съгласно чл.34 от ЗАНН. Нарушенията са описани по ясен начин. Налице е съответната компетентност за съставянето на двата акта като доказателство за това е приложената заповед № 8121з-162/02.12.2021 г. - заверено копие. Това, че съставилият акта не е присъствал при настъпване на ПТП, не води до опорочаване процедурата по съставянето на АУАН. Няма изискване при настъпване на ПТП АУАН да се състави от служител, който е очевидец на случая. Обичайно при настъпване на ПТП АУАН се съставя от орган, който не е присъствал на случая, който се е отзовал на подаден сигнал след настъпване на ПТП, или на когото е възложено да извърши проверка по повод подаден сигнал за ПТП. По същите съображения и свидетели при съставяне на акт за установяване на нарушение могат да бъдат лица, които не са очевидци на нарушението. Отделно от това качеството на посочения в АУАН свидетел е посочено ясно, като непосредствено след данни за трите му имена е подчертано и че същият е бил очевидец на случая.