Решение № 7 от 15.01.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Сандански, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231250100173 по описа за 2023 година

Производството по настоящото гр.д.№173/2023г. по описа на Районен съдСандански е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от М. Г. Н., ЕГН **********, гр.В., ул.“Д. А.Н.“ №*, ет.*, чрез адв.В. Й., против Л. Н. С., ЕГН **********, с.М., общ.С., ул.“П. В.“ №*.

Ищцата твърди, че в началото на месец февруари 2022г. синът й – Р. П. А. постигнал устно съгласие с ответника Л. Н. С. за покупко-продажба на микробус „М. ***“ с рег.№** ****** за сумата от 3 500 лв. Синът на ищцата веднага заплатил в брой сумата от 1 000 лв. и получил владението на автомобила. Двамата се договорили останалата сума да бъде изплатена на части, след което автомобилът да бъде прехвърлен от ответника с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите.

След като синът й я помолил, ищцата му помогнала с изплащането на автомобила, като с 4 вноски на 10.02.2022г., на 29.03.2022г., на 13.04.2022г. и на 26.05.2022г. превела на името на Л. Н. С. сумата от 2 507.60 лв. чрез easypay с включени преводни такси.

Твърди се, че на 17.08.2022г. синът на ищцата починал и микробусът останал непрехвърлен с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите. До ищцата достигнала информация, че ответникът нямало да й прехвърли автомобила в качеството й на законен наследник на Р.П.А., тъй като претендирал още пари.

Твърди се, че ответникът Л. С. в лично качество /в качеството на бъдещ продавач/ е договарял с Р. А., задължавайки се спрямо него, че в бъдеще лично ще му прехвърли правото на собственост върху МПС срещу дължима лично на него цена; както и че ответникът Л. С. не е договарял с Р. А. в 1 качеството на пълномощник на трето лице-собственик на МПС, а като продавач на МПС.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да осъди ответника да заплати на ищцата, в качеството й на единствен законен наследник на сина й Р. П. А., сумата от 3 500 лв., дадена от последния на ответника с оглед на неосъществено основание – несключен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите на микробус „М.****“ с рег.№** **** **, както и сумата от 261 лв. – лихва за забава за периода от 26.05.2022г. до 17.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 17.02.2023г. до окончателното изплащане. Претендират се и сторените разноски в производството.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Л. Н. С. е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Твърди, че през месец февруари 2022г. закупил микробус „М. ****“ с рег.

№** **** ** от В. С. М.от гр.Р.. Но до прехвърляне на моторното превозно средство по надлежния ред така и не се стигнало, тъй като Р. П. А. пожелал да закупи микробуса. Ответникът и Р. П. А. се разбрали последният да вземе микробуса, а цената за същия да заплати разсрочено на ответника. Реално ответникът бил заемодател на Р.А., който се задължил да му върне парите.

Ответникът свързал Р. А. с В. М., за да се разберат за документалната част по прехвърлянето. Ответникът лично присъствал на разговори между последните двама в качеството им на продавач и купувач. Договорената цена от 3500 лв. била заплатена от Р. П. А. на ответника на части и коректно, както се били разбрали с ответника. Ответникът твърди, че автомобилът не е записан на негово име. По информация от Р. А. разбрал, че има уговорка за прехвърляне на автомобила в Р.. Сочи, че В. М. е получил парите за микробуса и той следва да прехвърли микробуса на ищцата. Твърди, че въпросният микробус никога не е ползван и притежаван от него. Сочи, че Р. П. А. е знаел, че собственик на МПС е В. М..

В съдебно заседание ищцата М. Г. Н., редовно призована, не се явява лично, а се представлява от упълномощен адвокат – адв.В. Й., който поддържа иска и моли за уважаването му.

В съдебно заседание ответникът Л. Н. С., редовно призован, се явява лично.

Настоява, че стриктно е изпълнил своята договореност със сина на ищцата – да му предаде владението върху автомобила и да го свърже със собственика от Р., за да се разберат за документалното прехвърляне на автомобила, поради което счита, че не дължи връщане на претендираната сума, която му е заплатена от А..

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД – за връщане на сума, получена от ответника с оглед на неосъществено основание – несключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство.

Същият е съединен с акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата. Правното основание на претенцията се извежда от изложените от ищеца фактически твърдения за платена сума на основание очаквана в бъдеще престация – прехвърлянето на собствеността върху вещ, която престация обаче не е била изпълнена. С иска по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД разполагат лицата, които твърдят, че са престирали 2 с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже даването, ответникът следва да докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът носи тежестта да докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило.

В настоящия случай между страните по делото не се спори, че ответникът Л. Н. С. е получил сумата от 3 500 лв., която му е била заплатена от Р. П. А..

Не се спори, че цената е била заплатена на части, както и че още с първото плащане ответникът е предал на Р. А. владението върху микробус „М. ****“ с рег.№Р** **** **. Не се спори, че двамата са постигнали договорки помежду си, по повод на които е извършено предаването на процесната сума. Спорен е въпросът за характера на постигнатите договорености. Ищцовата страна настоява, че ответникът Л. С. е договарял с Р.А. в качеството на бъдещ продавач, задължавайки се спрямо него, че в бъдеще лично ще му прехвърли правото на собственост върху МПС срещу дължима лично на него цена.

Ответникът от своя страна твърди, че никога не е придобивал собствеността върху МПС по предвидения в закона ред, поради което отрича да е поемал задължение спрямо Р. А. да му го прехвърли лично в качеството на продавач и собственик автомобила. Твърди, че е платил цената за автомобила на собственика и е получил владението. След това от своя страна е предал автомобила на Р. А. срещу договорена цена, както и е свързал Р. А. с действителния собственик, за да се разберат за документалната част по прехвърлянето.

За доказване на основанието, на което ответникът е получил процесната сума, и за характера на уговорките му с Р. А., същият е ангажирал гласни доказателствени средства – показания на св.Н. С.. Същата работи във фирмата, в която работи и ответникът Л. С.. Твърди, че не е присъствала лично на договорките между Л. С. и Р. А., но е чувала и то от няколко работници във фирмата, че Л. С. е взел автомобила от Р. и го е платил на собственика. След около 2-3 дни го е дал на Р. А., с който се уговорили да му върне парите за автомобила на вноски. Свидетелката знае, че Л. С. е дал на Р.

А. телефонния номер на собственика от Р., както и че Р. А. се е свързал със собственика и е говорил с него във връзка с прехвърлянето на автомобила.

Свидетелката не знае Л. С. да е поемал ангажимент към Р. А. лично да му прехвърли автомобила с договор пред нотариус.

Показанията на св.Н. С. подкрепят твърденията на ответника за характера на постигнатите между страните договорености. Съдебната практика приема, че когато спорът между страните касае смисъла на постигнатите договорености, свидетелски показания са допустими за установяване на действителната обща вола на страните. Установи се, че уговорката между страните е била ответникът да предаде на Р. А. владението върху МПС срещу платима разсрочено цена, както и да го свърже с действителния собственик, на който цената вече е била платена от ответника, за да оформят документално прехвърлянето. Не се установи ответникът да е поемал задължение да прехвърли на Р. А. по нотариален ред собствеността върху буса, респ. не се доказа същите да са договаряли в качеството на бъдещ купувач и продавач, уговаряйки плащане на покупна цена срещу прехвърляне 3 на собственоста върху вещта /т.е. не се касае за предварителен договор за покупко-продажба/.

Отношенията между двамата следва да се разглеждат на база сключен между тях ненаименован договор, основан на поръчката. По силата на този договор за довереника, ответник в производството, е възникнало задължение да предаде владението върху автомобила и да съдейства между А. и собственика на буса за сключването на договор за покупко-продажба.

Плащането е направено именно с оглед на постигнатите договорености, като причината да не се стигне до сключване на окончателен договор не стои в поведението на ответника. След като е доказано основанието за предаване на сумата, неоснователно се претендира връщането й поради липса на основание по чл.55 от ЗЗД. Твърденията на процесуалния представител на ищцата, че макар същата да е във владение на автомобила, нямала интерес от прехвърлянето му, тъй като синът й е възнамерявал да го управлява, само потвърждават, че автомобилът не е бил прехвърлен, не защото ответникът не е изпълнил свое поето задължение, а защото след смъртта му неговият наследник вече не е имал интерес. Последното обаче не дерогира основанието, на което преди смъртта си, същият е заплатил на ответника процесната сума от 3 500 лв.

За пълнота следва да се отбележи, че дори ответникът да беше се задължил не просто да съдейства за сключване на договор с действителния собственик, а да беше обещал действието на трето лице – на действителния собственик, че последният ще сключи договор за покупко-продажба с Р. А., то отказът на третото лице да извърши действието, поражда отговорността на ответника за обезщетение за причинените вреди, а в случая се претендира връщане на даденото на ответника поради неосъществено основание /чл.23 от ЗЗД/.

Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора, ищцата няма право на разноски, а ответникът, който има право на такива, не е направил искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от ищцата М. Г.

Н., ЕГН **********, гр.В., ул.“Д. А. Н.“ №*, ет.*, против ответника Л. Н. С., ЕГН **********, с.М., общ.С., ул.“П. В.“ №*, за осъждане на ответника да заплати на ищцата, в качеството й на единствен законен наследник на сина й Р. П. А., на сумата от 3 500 лв., дадена на ответника с оглед на неосъществено основание – несключен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите на микробус „М. ****“ с рег.№** **** **, както и сумата от 261 лв. – лихва за забава за периода от 26.05.2022г. до 17.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 17.02.2023г. до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съдБлагоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 5