Решение № 464 от 18.10.2018, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 1/2018
- Вид
- Решение № 464
- Подписан
- 18.10.2018
- В сила
- 23.06.2020
- Състав
- РУМЯНА БОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55-59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55-59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55-59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55-59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55-59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.4 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
18.10.2018 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 18.09. 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар: Таня Кемерова като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА в.т.д. № 1 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за присъждане на недължимо платена сума –лихва по договор за кредит.
Ищецът Д.Х.П. твърди в исковата си молба, че на 28.05.2007г. е сключил с ответника Договор за банков кредит № 1338, по който банката като кредитор му предоставила ипотечен кредит за покупка на къща в размер на 157 500 евро, при условия и цени, уговорени в договора и Условия по кредити на физически лица - ипотечни кредити /Приложение № 3 от общите условия на банката/. С договора ищецът се задължил при уговорените условия да усвои, ползва и върне кредита, ведно с начислените върху него лихви и комисионни, съгласно двустранно подписан погасителен план и с краен срок за погасяване - 25.01.2030г. Посочено е, че съгласно уговореното в т.4 от договора, годишният лихвен процент за съответният период на олихвяване е в размер на 6,65 % и се формира от базисен лихвен процент в размер на 3,859 и надбавка в размер на 2,791. Съгласно т.10.2 от Условия по кредити на физически лица - ипотечни кредити, „Дължимите лихви се начисляват на база на приложимия за съответния период на олихвяване базисен лихвен процент и установена в договора за кредит надбавка, определени в зависимост от стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, вида, срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащият от нея кредитен риск“. Ищецът се позовава на т.10.3, т.10.3.2, т.10.5 от Условията по кредити на физически лица-ипотечни кредити.
Твърди, че според подписаните към договора „Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 1338 от 28.05.2007г., т. 11.1.3 „При кредити, издължавани чрез анюитетни вноски, годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксирал в размера по т.4.1.а и не можел да се променя, освен когато пазарните условия водели до необходимост от увеличаването му най - малко с 1 /един/ пункт. Кредитополучателят давал съгласието си, кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1.а, определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункта от размера, определен от кредитора в деня на сключване на настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка. Кредиторът уведомявал кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит и/или по реда, установен в Условията по кредити на физически лица.
Ищецът твърди, че според погасителния план следва да заплаща на 25-то число на всеки месец сумата от 1 126,06 евро, като му било указано каква част от тази сума е за главница и каква част лихва.
Всяка година било предвидено и заплащането на комисионна за управление в размер на 1 на сто за първата година и по 0,20 на сто за следващите. Твърди, че и към момента се заплащат редовно дължимите според банката главници и лихви, като още от самото начало месечната вноска е увеличена от 1126,06 евро на 1 143,11 евро до март 2009г., за април, май и юни 2009г. са удържани по 1 089,17 евро, от юли 2009г. до юни 2015г. се начисляват и заплащат по 1 216,62 евро на месец, а след това от юли 2015г. до момента се начисляват и заплащат по 1 123,11евро на месец.
Кредитополучателят твърди, че не е уведомяван за промените в лихвата и не са подписвани допълнителни споразумения към договора за кредит относно изменение на дължимото. Според уговореното в т.4 от договора, годишният лихвен процент за съответният период на олихвяване се формирал от „Базисен лихвен процент” който към подписване на договора е 3,859 на сто и „Надбавка” в размер на 2,791 пункта. Така годишният лихвен процент към момента на подписване на договора бил 6,65 на сто. Подписаните към договора „Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №1338 от 28.05.2007г.” представлявали отделен стандартизиран документ по образец на кредитора. В тях били регламентирани условията по всички кредити, предоставяни от банката. Според т. 11.1.3 „При кредити, издължавани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната погасителна вноска/, годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1.а и не можело да се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най - малко с 1 /един/ пункт. Кредитополучателят давал съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1.а, определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключване на настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка.
Ищецът счита тази клауза за неравноправна, противоречаща на закона и добрите нрави, поради което счита, че е нищожна и не поражда правно действие. Въз основа на т. 11.1.3 от условията, банката неправомерно увеличавала и начислявала лихва по ползваният кредит, като вследствие въведеното ограничително условие, въпреки промяната на EURIBOR и драстичното му намаляване /включително до отрицателни стойности от 2015г. до сега/, не е намалила базисния лихвен процент по кредита и по този начин се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца. Крайният срок за погасяване на кредита бил 2030г., докогато с оглед неравноправната клауза на т.11.1.3 от „Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №1338 от 28.05.2007г.”, ищецът бил длъжен да понася само увеличение на лихвата по кредита, без да може да се ползва от намаляването на EURIBOR, на който се равнявал базисният лихвен процент и който участвал при сформиране на дължимата по договора лихва. Ищецът сочи, че с уговореното е въведен плаващ лихвен процент по договора за кредит, при който олихвяването е поставено в зависимост от промените в едномесечният EURIBOR, представляващ обективен и необусловен от волята на страните по кредитното правоотношение индекс. В противоречие с тези уговорки в т. 11.1.3 била предвидена възможност единствено за увеличение на лихвеният процент по кредита в случаите, когато изменението ползва кредитополучателя. В т. 11.1.3 била предвидена възможност единствено за увеличаване на лихвения процент по кредита, като по този начин е установена неоправдана привилегия за У.Б.АД. Аргументира се с чл.143 от Закона за защита на потребителите. Тази регламентация водела до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, доколкото икономически по-слабата страна - кредитополучателят, следвало да понася риска от увеличаване на променливият индекс и заплаща по-висока лихва, докато насрещната страна банката - кредитор, не носела подобен риск и при обратно движение на този индекс в посока намаляване и за кредитополучателя не била предвидена възможност да се ползва от намаляване на лихвата.
Счита, че освен общата хипотеза на чл.143 от ЗЗП за неравноправност на клаузата на т.11.1.3 са осъществени и предпоставките на т.12 на чл.143 от ЗЗП, доколкото при увеличаване на лихвата по кредита, представляваща цена на предоставената банкова услуга, за кредитополучателя не съществувала възможност да се откаже от договора.
Предвидена била санкция за предсрочно погасяване на кредита в т.12.4 от условията - неустойка. Съгл.чл.146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата на т.11.1.3 била част от стандартни, изготвени предварително условия на банката, върху чието съдържание кредитополучателят не е имал възможност да оказва влияние, както и всички други клиенти на банката. В случая били приложими стандартизирани образци на условия, предварително изготвени от банката, които не били индивидуално уговорени. Посочва, че нищожните клаузи не пораждат правно действие и не следва да се прилагат. В случая, банката следвало да начислява дължима лихва, съгласно уговореното в т.4 от договора, сформирана от базисен лихвен процент /едномесечен EURIBOR/ плюс надбавка от 2,791 пункта. Така още от януари 2009г. дължимата лихва следвало да бъде намалена, според стойността на уговореният базисен лихвен процент с един пункт, а впоследствие и до момента с още три пункта. Вместо това, банката увеличила дължимата лихва, без да има яснота как е сформирана.
Ищецът твърди, че от началото на сключване на договора за кредит до декември 2017г. неправомерно му е събрана под формата на дължима лихва сумата от 13 250 евро, с левова равностойност от 25 914,75 лв.
Със заявление вх.№
0451-05-000461/12.04.2017г. кредитополучателят поканил банката да актуализира погасителният план, включително и за платените вече лихви, от момента на възникване на основания за намаляване и да върне надвзетите суми по кредита. С отговор изх.№ 0911-16-001752 от 02.05.2017г. банката отговорила, че референтният индекс EURIBOR се ползва при определяне на стойността на БЛП, но БЛП не е дефиниран като единствено равен на този индекс, а се определя от управителният съвет на банката или оторизиран от него орган. Посочено било, че до момента дори са събрани 860,79 евро по-малко от дължимото, която сума ръководството на банката решила да не бъде събирана.
Счита, че „У.Б.”АД не е изпълнила задължението си да формира дължимата по договора за кредит лихва, съгласно уговореното в т.4 от договора и е събрала недължими суми под формата на лихва в размер на 13 250 евро, с левова равностойност 25 914,75лв.
Моли съда постанови решение, с което след като приеме, че клаузата на т.11.1.3 от договора за банков кредит № 1338 от 28.05.2007г., сключен между „У.Б.”АД и Д.Х.П. е нищожна, да осъди „У.Б.”АД да заплати на Д.Х.П. сумата от 25 914,75лв., представляваща недължимо събрана лихва по договора за кредит между страните за периода от 28.05.2007г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на поканата - 12.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба, която лихва е в размер на 1 882,58лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение, като неоснователни кумулативно обективно съединените искове с правно основание чл.55, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 143 и чл.146 ЗЗП, предявени от ищеца срещу ответното дружество. Ответникът сочи, че източниците на облигационни отношения между страните са два - договорни и извъндоговорни. Извъндоговорните са непозволено увреждане, уредени в чл.45-54 ЗЗД, неоснователно обогатяване, уредено в чл. 55-59 ЗЗД, и гестия (водене на чужда работа без пълномощие), регламентирана в чл. 60 и сл. ЗЗД.
Ответникът посочва, че ищецът е квалифицирал иска си като такъв, предявен с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, т.е. при изначална липса на правно основание. Това твърдение не намирало подкрепа в доказателствата, приложени към исковата молба. Сочи, че ищецът признава извършените плащания за възнаградителна лихва по договора, т.е. изпълнявал е задълженията си по съществуващо и неоспоримо облигационно правоотношение с ответника. Също така П. претендирал да му бъдат присъдени надплатените суми за лихва, т.е. претендирал присъждане на суми, платени по договора за кредит.
Разпечатката съдържа 28 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a7b7bc9-64f2-4c54-9a31-d47f73aa1174