Решение № 33 от 20.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Русе, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20244520202075 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш № 8504846859, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ против „Градус-3“ АД, с ЕИК 123152751, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, представлявано от Л.А.А., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на осн.чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 2500 лв.

Срещу постановлението е подадена в законоустановения срок жалба от „Градус-3“ АД, с ЕИК 123152751, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, представлявано от Л.А.А., чрез адв.П. П. АК-София, в която се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и се моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Жалбоподателят е редовно призован не се явява. Не се явява адв.П. П.

АК-София, поддържа жалбата и моли да се отмени НП, като се съобрази с Директива № 1999/62/ЕО и Решение по дело С-61/2023г. на СЕС.Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, административно наказващият орган, изпраща упълномощен представител, който изразява становище, че издадения ЕФ е правилен и законосъобразен, и моли като такъв да бъде потвърден от съда.Представя писмено становище.Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност за разноските на жалбоподателя.

Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.09.2021г., в 11:32 часа, било установено нарушение, с ППС – 1

Влекач МАН ТГЦ 18.440 БЛС ТЦ, с рег.№ СТ1316АТ, собственост на „Градус-3“ АД, с ЕИК 123152751, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, представлявано от Л.А.А.. ППС се движил по път І-5, км.25+914 с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.т.2 от Закон за пътищата. Това нарушение било установено с техническо устройство № 40342 монтирано на горепосоченото място на пътя.

Поради това, Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ бил издаден ЕФ № 8504846859 против „Градус-3“ АД за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на осн.чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП било наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500лв.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Предвидената от българския законодател имуществена санкция не е съответна на принципа на пропорционалност, доколкото дължимата тол такса съгл. чл.10б, ал.5 от ЗП се равнява на 167.00 лв.

Принципа за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз. Горният извод, съобразен с директното приложение на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) води до извод за отмяна на атакувания електронен фиш поради незаконосъобразност.

В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага изводът, че оспореният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност. Така изложеното се явява и самостоятелно основание за отмяна на процесния електронен фиш.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че жалбата се явява основателна, поради което обжалваният електронен фиш следва да се отмени като незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В настоящото производство са претендирани разноски- адвокатски хонорар в размер на 840 лева. Същите са дължими, предвид нормата на чл. 63д 2 от ЗАНН и следва да се присъдят изцяло, с оглед изхода от делото.

Възражението за прекомерност на хонорара не е основателно. В настоящия случай въззивният съд не намира, че така уговореното адвокатско възнаграждение е в съществено отклонение съобразно обичайните такива, договаряни за аналогични случаи, като следва да се отбележи, че делото не се отличава с липсваща или ниска фактическа и правна сложност, защитникът е изготвил обстоятелствена жалба и е взел лично участие в единственото проведено съдебно заседание, в което делото е било обявено за решаване. В настоящия случай е представен спидък з аразноските, фактура от 18.12.2024г. за заплатена сума от 700 лв. и 140 лв. ДДС, и платежно нареждане за изплатени суми. При това положение и като съобрази установените минимални размери на адвокатските възнаграждения съдът намира възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за упълномощения от жалбоподателя процесуален представител за неоснователно, поради което следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в пълния претендиран и заплатен размер.

Поради това и на основание чл. 63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8504846859, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ против „Градус-3“ АД, с ЕИК 123152751, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, представлявано от Л.А.А., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на осн.чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА „Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище в гр.

София, пл. „Македония“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ, да заплати на „Градус-3“ АД, с ЕИК 123152751, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, представлявано от Л.А.А., направените разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 840.00 лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3