Определение № 965 от 08.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 965 гр. П, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500545 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.5 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „****************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление град ********************** срещу разпореждане №3846/23.02.2026 г., постановено по ч.гр.д. №1172/26 г. по описа на РС П, ХIХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжниците „************** ЕООД, ЕИК **********, „************, ЕИК

************ и Н. Б. Й., ЕГН **********, за заплащане солидарно на сумата 4540321.90 евро, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението – 12.02.2026 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно, като излага подробни съображения срещу доводите на първостепенния съд за отхвърляне на заявлението. Твърдят, че са представени доказателства за придобиване на вземането от дружеството – жалбоподател, за плащане на цената, за уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост. Считат, че са налице предпоставките за уважаване на заявлението, като се позовават на съдебна практика. Иска се атакуваното разпореждане да се отмени, като се върне делото на ПдРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците за сумата от 4540321.90 евро, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението – 12.02.2026 г. до окончателното 1 изплащане, разноски за заплатена държавна такса в размер на 77185.47 евро.

Претендират се и направените разноски за въззивното производство в размер на 38592.74 евро за държавна такса.

Пски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.5 от ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е и основателна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.3 и т.6 от ГПК – договор за кредит, сключен между „*************“ АД и „************** ЕООД, със съдлъжници „************ и Н. Й., обезпечен с ипотека - нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот.

Посочено е, че вземането е цедирано на заявителя на 16.01.2026 г. с нотариално удостоверени подписи от „*************“ АД на „****************“ ЕООД.

С разпореждане от 12.02.2026 г. заявлението е оставено без движение до представяне на доказателства за дължимата държавна такса и представяне на документа, въз основа на който се претендира вземането – в оригинал.

На 13.02.2026 г. е депозирана молба, към която са приложени оригиналите на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, договор за прехвърляне на вземане от 16.01.2026 г., договор за кредит и платежно нареждане за внесена държавна такса.

С допълнителни молби от 16.02.2026 г. са представени уведомления за обявена предсрочна изискуемост до длъжниците „************ и Й.. Твърдят, че според представената по делото молба от длъжниците както кредитополучателят, така и съдлъжниците са в знание за обявената предсрочна изискуемост.

С молби от 19.02.2026 г. е представен оригинал на договор за цесия и уведомление до длъжниците за извършването .

Районният съд, за да отхвърли заявлението, се аргументира, че според представения договор за цесия, цесионерът става титуляр на вземането, след като заплати цената на същото, но към заявлението не е представен документ, сочещ заплащането на цената, което е пречка да се установи дали към момента на подаване на заявлението заявителят е придобил вземането и се явява активно легитимиран да подаде заявлението и да претендира плащане. Допълнителен довод за отхвърляне на заявлението е и липсата на 2 настъпил падеж на плащането. Посочва се, че договорът е с краен период 2031 г., вземането е прехвърлено, но не и задължението за уведомяване на длъжниците. Представени са доказателства за уведомяване на длъжниците Й. и „************** ЕООД, но не и на „************, като заявителят не се явява негов кредитор. За да е налице предсрочна изискуемост, е необходимо новият кредитор да е уведомил длъжниците и да е предоставил срок за изпълнение. Представени са уведомления до двама от длъжниците, но не и за обявяване на предсрочната изискуемост на „************** ЕООД.

Същевременно по отношение на Й. към момента на депозиране на заявлението не е изтекъл предоставения му срок за плащане, а на „************ съобщението е връчено по реда на чл.50, ал.2 ГПК и не може да породи действие спрямо него, тъй като не му е връчено уведомление за цесията.

Изводите не се споделят от настоящия състав.

Със заявлението се претендират главница и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, както и направените разноски за държавна такса. Претенцията се основава на договор с нотариална заверка на подписите, сключен между търговци. Длъжникът няма качеството потребител и съдът не следи служебно за наличие на неравноправни клаузи.

„****************“ ЕООД твърдят, че се явяват кредитор въз основа на договор за цесия. Същият е приложен към първоинстанционното дело. Според договора, „*************“ АД прехвърля на цесионера парични вземания към трети лица – длъжници – кредитополучателят „************** ЕООД и съдлъжниците Н. Й. и „************, както и поръчителството на лица, посочени в договора за цесия, а именно главница 4596476 евро, текуща лихва 5242.92 евро, такса в размер на 6854.21 евро, изчислени към датата на сключване на договора – 16.01.2026 г. Според чл. 1, ал.2, т.3 от договора, цената на прехвърляне на вземането е 100% от стойността по чл.1, ал.1 от договора или 4608573.13 евро, като съгласно чл.1, ал.2, т.4 е платена изцяло и в пълен размер по банков път по банкова сметка на цедента преди подписване на договора, а договорът влиза в сила от момента на подписването му, но при всички положения след заплащане цената по чл.1, ал.2, т.3. Т.е. не се възприемат доводите на първостепенния съд, че не е установено плащането на цената по договора за цесия – в самия договор е посочено, че тя е платена предварително. Пред настоящата инстанция е представено и преводно нареждане за платената сума (л.40), като този факт е безспорно установен.

Съгласно чл.2 от договора, цедентът се задължава да уведоми длъжниците (в т.ч. кредитополучател и всички други задължени по кредитното правоотношение лица) за сключения договор за цесия, както и за задължението им да погасяват задълженията по договора за кредит в полза на цесионера, считано от датата на влизане в сила на договора за цесия. Поето е и задължение от цедента да предаде на цесионера оригиналните уведомителни писма.

3

Представени са доказателства за уведомяване от цедента на Н. Й. на 21.01.2026 г. (л.91 от първоинстанционното дело), но се касае за друго вземане – с кредитополучател „**************“ ЕООД, по договор за кредит №6277.1123. За същия договор е и съобщението, адресирано до „************** ЕООД (л.95). Доказателства за положени усилия от цедента за връчване на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД на кредитополучателя и съдлъжниците са представени едва с частната жалба. Уведомление на „************** ЕООД и на „************ е връчено по реда на чл.50, ал.2 ГПК на 21.01.2026 г. На същата дата е връчено уведомление и на Н. Й. (л.47 от въззивното дело).

В договора за кредит №5027.0621 от 21.06.2021 г. (чл.8 – уведомления) страните са посочили адреси за всички уведомления по договора, като за кредитополучателя и за съдлъжника „************ той е един и същи – град ***********. Именно на този адрес са изпратени съобщенията от банката по чл.99, ал.3 ЗЗД, както и уведомленията от заявителя. Този адрес се установява и от изготвените служебни справки от ТР за двете дружества.

Според изложеното в решение №71/28.04.2022 г. по гр.д.

№2681/2021 г. на ВКС, IV г.о., в случаите, в които в договор между страните е посочен адрес за кореспонденция, който съвпада с настоящия или постоянен адрес на страната, при поето задължение от същата страна да уведоми писмено насрещната страна за промяна в адреса, връчването на посочения адрес по реда на чл.47 ГПК на нотариална покана следва да се счита редовно, като за лицето, изпращащо поканата, не съществува задължение за посочване на друг адрес, както и за нотариуса не съществува задължение да издирва друг адрес /освен настоящ или постоянен/, по месторабота или местослужене или осъществяване на търговска дейност. С решението се излагат съображения по отношение на физическо лице, което в преобладаващия брой случаи има качеството потребител и за интересите му съдът следи служебно. Съдебният акт намира приложение и в настоящия случай. Налице е редовно фингирано връчване на длъжника (длъжниците) както на уведомлението за извършената цесия, така и на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

4

Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законът не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, като в съдебната практика се приема, че при липса на конкретна уговорка в договора за това, редовно връчен на длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис по правилата на ГПК, включително от нотариус или частен съдебен изпълнител. В случай, че в договора е бил уговорен начин за размяна на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита се преценява според клаузите на договора /в този смисъл решение №148 от 02.12.2016 г. на ВКС по т.д.№2072/2015 г., I т.о./.

С нарочни писма „****************“ ЕООД е уведомило длъжниците за извършеното прехвърляне на вземането, въпреки че такова уведомяване е направено и от цедента, като е обявена предсрочната изискуемост на всички кредити и е посочена сметка, по която може да се извърши плащането. Налице е фингирано връчване на дружествата кредитополучател и съдлъжник, както и лично връчване на Й. на 06.02.2026 г.

Действително, заявлението е подадено преди изтичане на предоставения на последния едноседмичен срок по т. III, 1 от писмото (л.70 от въззивното дело).

Този срок обаче е изтекъл.

Основанието, на което се претендира издаване на заповед за изпълнение, е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, вписан в СВ като акт №142, том 9, дело №13837/2021 г., дв.вх. рег. №23782/15.07.2021 г., вх.рег. №24148/15.07.2021 г., обезпечаваща вземането на кредитора по договор за кредит №5027.0621/21.06.2021 г., сключен между „*************“ АД като кредитодател и „************** ЕООД като кредитополучател, със съдлъжници „************ и Н. Й..

Договорът е редовен от външна страна и удостоверява задължение за заплащане на суми. Към същият е приложен и договор за кредит, чийто краен срок не е изтекъл. Описано е в писмото до кредитополучателя /съдлъжниците основанието, на което се обявява предсрочната изискуемост, като не се твърди неизпълнение, а наличие на други обстоятелства. Съгласно чл.418, ал.3 ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от настъпването на друго обстоятелство, настъпването му трябва да бъде удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ. Такива официални документи за твърденията - че са 5 налице обстоятелства, обуславящи настъпване на предсрочна изискуемост с изявление на кредитора, са представени. Освен това страните не дължат представяне на официални документи в случаите, когато съдът (администрацията) могат да извършат служебни справки. Такива се изготвиха от съдебния състав – от деловодната програма на ПдОС относно твърдените дела, и от ТР, като се установяват твърденията на частния жалбоподател.